Майкъл Конъли
Два вида истина (39)

39

Заплахата Терънс Спенсър да даде показания като свидетел парализира за момент всички в залата. И тогава Престън Бордърс разчупи тишината със смеха си. Той започна тихо, но скоро премина в мощен хохот с отметната глава и изблик на невесела ирония. Смехът му секна като отрязан с нож и той се обърна към адвоката си с убийствено озлобение в гласа:

— Ти, шибан тъпако! Каза ми, че щяло да сработи. Каза, че било гарантирано.

Бордърс се опита да стане, но бе забравил, че веригата между краката му е хваната с халка за седалката. Затова се надигна заедно с нея и после тежко се отпусна обратно.

— Изведете ме оттук. Просто ме върнете в килията.

Кронин се опита да се приближи до него, за да му нареди да се сдържа.

— Я се разкарай от мен, задник такъв! Всичко ще им разкажа. За целия ти шибан план…

Надигна се и Кенеди и избра единствения възможен за него път. На лицето му бе изобразено изумление.

— Ваша чест, в настоящия момент щатът желае да оттегли исковите си молби по този въпрос — каза той. — Сега щатът възразява срещу хабеас корпус.

— Сигурен съм, че възразява — язвително каза съдията. — Но бихте ли седнали на мястото си за момент, господин Кенеди?

Хоутън направи знак на заместниците си в състава на охранителната група около Бордърс и каза:

— Можете да го изведете оттук. Но го задръжте засега в ареста. Мисля, че детективите ще искат да говорят с него. — И съдията посочи Сото и Тапскот.

Заместниците се струпаха около Бордърс, за да го отключат от седалката и да го изведат. Когато най-сетне се изправи, Бордърс погледна унищожително Ланс Кронин и каза:

— Благодаря ти за разходката все пак. При всички положения беше по-добре от три дни в килията.

— Изведете го — нареди високо Хоутън.

— Да ви го начукам на всичките — каза Бордърс, докато излизаше — всъщност повече го влачеха — през вратата. — И кажете на момичетата ми да ми се обаждат.

Вратата се затвори тежко и ударът на метал в метал отекна в залата като земетресение.

Кронин бавно се надигна, за да се обърне към съда, но Хоутън го сряза:

— Господин адвокат, съветвам ви да не говорите. Защото всичко, което кажете, със сигурност ще бъде използвано срещу вас от друг съд на друго място.

— Но, ваша чест, ако все пак ми разрешите… — настоя Кронин. — Искам да бъде официално записано как клиентът ми е заплашвал мен и моето семейство и…

— Достатъчно, господин Кронин. Предостатъчно! Чух повече от нужното, за да разбера, че вие, вашият партньор и вашият клиент сте дошли днес в моята зала с очевидното намерение да манипулирате съда с цел финансова облага, да не говорим за идеята да пуснете на свобода в обществото съвсем правомерно осъден престъпник, не, убиец, както и да очерните репутацията на ветеран детектив от полицията.

— Ваша…

— Не говоря, за да се слушам сам, господин Кронин. Наредих ви да мълчите. Още едно обаждане и ще наредя да ви запушат устата. — Хоутън огледа цялата зала, преди да върне погледа си върху Кронин, и продължи: — Сега… предполагам, че полицейското управление на Лос Анджелис ще прояви интерес да разговаря както с вас, така и с Терънс Спенсър. В резултат е възможно да получите официални обвинения. Това е извън моя контрол. Но от мен зависи какво ще се случи в тази съдебна зала и аз искам да кажа, че никога в над двайсетгодишната ми практика на съдия не съм виждал толкова съгласувано усилие да се подкопае силата на закона от адвокати, явили се пред мен. Поради тази причина намирам вас, Ланс Кронин и Катрин Кронин, за виновни в престъпно неуважение към съда и нареждам да бъдете задържани в ареста. Заместник Гарза, намерете, ако обичате, възможно най-бързо заместник-съдия от женски пол, за да се погрижи за госпожа Кронин.

Катрин Кронин се увеси на рамото на мъжа си и се разрида, но след миг емоциите й се смениха и тя го заудря по гърдите с юмруци. Той я прегърна и я стисна в обятията си, което спря ударите и остави само сълзите. Заместник-съдия Гарза ги заобиколи с белезници в едната си ръка, готов да ги отведе в ареста.

— Господин Кенеди — продължи Хоутън, — нямам представа какво смятате да правите с информацията, която господин Холър представи на знанието на този съд, но знам какво ще направя аз. Ще извикам обратно представителите на медиите и гражданите в съдебната зала и ще им разкажа какво точно се случи днес тук. На вас няма да ви хареса, понеже вие и вашата институция няма да блеснете в особено добра светлина, като се има предвид обстоятелството, че адвокат на защитата и неговите следователи са извъртели номер под носа на ЛАПУ и сродните институции. Но ще кажа следното… Областната прокуратура дължи на детектив Бош едно голямо извинение и аз внимателно ще проследя то да бъде изказано на подходяща сцена, без забавяне и без всякакви условности от рода на „но“, „понеже“ и други недомлъвки. Няма да приема за достатъчно нищо по-малко от пълно оттегляне на обвиненията и тотално оневиняване, при това публикувани в неделното издание на вестника. Ясен ли съм, господин Кенеди?

— Да, ваша чест — смотолеви Кенеди. — Щяхме да го направим дори и без да го бяхте наредили.

Хоутън се намръщи.

— Според нещата, които знам за политиката и за правосъдието, намирам това за крайно невероятно.

Съдията огледа залата, откри с поглед Бош и му нареди да стане.

— Детектив Бош, мога само да си представям какво сте изживели през последните дни. Искам да ви се извиня от името на съда за ненужните тежки моменти. Желая ви успех и искам да ви уверя, че винаги сте добре дошли в моята зала.

— Благодаря ви, ваша чест — сдържано отговори Бош.

В същия момент в залата влезе повиканата жена от състава на заместниците на Хоутън и всички се заловиха със задачата да отведат семейство Кронин в ареста. Съдията нареди на секретаря да излезе в коридора и да покани всички чакащи там в залата.

След час Хоутън обяви край на заседанието, а Кенеди остана да се оправя с наобиколилите го репортери, настояващи да чуят коментарите и реакцията му на онова, което бе казал съдията.

В коридора отвън Бош видя Сото и Тапскот да се приближават до Терънс Спенсър и да му предявяват обвинение. Сиско дойде при Бош и двамата проследиха с поглед как детективите отвеждат Спенсър по коридора, явно към ареста.

— Надявам се да им каже как го е направил — каза Бош. — Аз специално много бих искал да знам.

— Няма да се получи — каза Сиско. — Той вече се позова на Петата поправка.

— Но ти нали каза, че щял да свидетелства?

— За какво говориш?

— Нали прати есемес на Холър в залата? Каза му, че е готов да даде показания…

— Не, казах му, че ще го изправя на свидетелската скамейка, но той ще ни извърти номер. Защо, какво ти каза Мик?

Бош погледна през коридора към Холър — той говореше на четири очи с репортер, който трескаво си записваше в бележника. Нямаше камера, затова Бош допусна, че е представител на пресата, най-вероятно от „Таймс“.

— Ах, ти… — прошепна той повече на себе си.

— Какво? — не разбра Сиско.

— Видях го да чете твоя есемес, след което каза на съдията, че Спенсър е готов да застане пред съда. Вярно, не каза, че ще даде показания, а само че ще застане на свидетелската скамейка. Всичко е било блъф! Само че Бордърс се хвана и си изпусна нервите. Това е…

— Велик ход.

— Опасен ход.

Бош отново се вгледа в Холър и постепенно пълната картина започна да му се изяснява.