Майкъл Конъли
Два вида истина (7)

7

В седем Бош вече бе на път и гълташе свареното у дома кафе, докато се спускаше по отбивката при Баръм Булевард за включване в магистрала 101 в северна посока. Беше хладна, дори мразовита утрин и планините, обрамчващи Долината и задържащи като в огромна купа смога, се очертаваха ясно над северния хоризонт. След прехвърлянето на 170-а — втората от трите магистрали, които щяха да го отведат в Сан Фернандо, — той извади телефона си и набра номера на отдела за разследване в щатския затвор „Сан Куентин“.

Като по чудо на позвъняването му отговори човек и Бош попита за следовател Гейб Менендес. Затворът разполагаше със собствено следствие, което се занимаваше с престъпления в затвора, но и събираше данни за действията на излежаващите присъди престъпници. В миналото Бош бе работил с Менендес и го познаваше като порядъчен човек.

След малко в слушалката се разнесе глас:

— Лейтенант Менендес. Какво мога да направя за вас?

Явно бяха го повишили след последния път, когато Бош бе разговарял с него.

— Хари Бош от Ел Ей. Виждам, че се изкачваш по стълбицата.

Бош внимаваше да не каже, че се обажда от ЛАПУ. Искаше да спести реалността, понеже вярваше, че Менендес ще е по-кооперативен, ако смята, че му се обаждат от ЛАПУ, отколкото незначителното СФПУ.

— От сто години не сме се чували, детектив Бош — каза Менендес. — Какво има?

— Един от вашите чака изпълнение на смъртна присъда — обясни Бош. — Престън Бордърс. Аз го вкарах при вас.

— Знам го. Лежи отпреди да постъпя на работа тук.

— Да… Ами, в такъв случай трябва да си разбрал. Той се опитва да промени нещата.

— Може и да съм чул нещо, да. Току-що получихме заповед за прехвърляне. Следващата седмица ще пътува към вас. Мислех, че такъв като него, лежал тук толкова дълго, отдавна би трябвало да е изчерпил правото си на обжалване.

— Така е, но сега той разиграва нова версия. Трябва ми да знам кой го е посещавал.

— Не мисля, че това ще е проблем. Колко назад искаш да погледна?

Бош реши, че му стига до смъртта на Лукас Джон Олмер.

— Две години става ли?

— Никакъв проблем — отговори Менендес. — Сега ще го възложа на някого и ще ти се обадят. Друго?

— Да… Чудех се дали Бордърс има достъп до телефон и компютър след като е смъртник?

— Не пряк. Без телефон и без компютър, но има достъп до обикновена поща. Има доста уебсайтове, които насърчават общуване между чакащи смъртна присъда и приятели по кореспонденция, нали се сещаш.

Бош се замисли за момент, преди да продължи.

— А под контрол ли е? Пощата имам предвид.

— Да, всичко минава през цензори — отговори Менендес. — Някой от нашите. Но се сменят. Никой не би издържал такова нещо дълго.

— Поддържа ли се някакъв дневник?

— Само когато се налага да се предприеме нещо. Ако не бъде забелязано нищо подозрително, писмото се предава нататък.

— Известно ли ти е Бордърс да е имал голяма кореспонденция?

— Всички имат. Помниш ли Скот Питърсън? Неговата поща е просто невъобразима. Да ти кажа, Бош, светът е пълен с откачени жени. Умират си да се влюбват в престъпници. В случая обаче е безопасно за тях, понеже най-лошите престъпници не излизат на бял свят. Обикновено.

— Така е. А изходящата поща?

— Същата история. Преглежда се, преди да бъде изпратена. Ако има някакъв проблем, се връща на подателя. Правим го най-често когато някой развинти сексуалните си фантазии и започне да описва какво би направил с момичето, ако някога се срещнат навън… такива дивотии. Това не позволяваме да излиза извън стените.

— Ясно.

— Добре, виждам, че имам още номера ти в ролодекса ми. Да ти кажа, последният съм, който използва такова нещо тук. Сега отивам да намеря някой, който ще свърши работата, и после ще ти се обадим.

— В такъв случай ще ти дам мобилния си номер. Излизам по друг случай — вчера имахме двойно убийство — и ще съм в движение. Сложи в ролодекса си и него.

Бош му продиктува номера и му благодари. После затвори. Едва след обаждането се сети, че информацията, която бе поискал, може би се съдържа в докладите, дадени му от Сото. Новото разследване би трябвало да се е поинтересувало с кого се е срещал или е комуникирал Бордърс, но нищо в разговора с Менендес не бе подсказало вече да е получавал подобно запитване. Това накара Бош да си помисли, че Сото и Тапскот са зарязали тази линия на разследване.

Така или иначе, скоро щеше да научи така ли е.

След това се обади на адвоката си, Мики Холър, който по стечение на обстоятелства му беше и брат по баща. Холър се бе занимавал с правните последици след напускането от Бош на ЛАПУ и най-вече със завеждането на исково дело срещу управлението за изплащане на пълната му пенсия. Управлението бе отстъпило и по този начин Бош бе получил допълнително 180 000 долара и ги бе внесъл в спестовния си влог, който се надяваше един ден дъщеря му да получи.

Холър вдигна със звук, който Бош би описал като неохотно изсумтяване.

— Бош се обажда. Събудих ли те?

— Не, човече, буден съм вече. Обикновено не отговарям толкова рано на блокирани повиквания, защото най-често е някой от клиентите ми, който ме пита: „Мик, полицаите блъскат по вратата ми със заповед. Какво да правя?“. Такива неща.

— Е, и аз имам проблем, но по-различен.

— Братко от друга майка, какво е станало. Шофирал си пиян?

Холър обичаше тази майтапчийска фраза и я казваше всеки път, като винаги тъпо имитираше родения в Тексас Матю Макконъхи — актьора, превъплътил го във филм^[1] преди шест години.

— Не, не съм шофирал пиян. По-зле е…

И Бош разказа на Холър за посещението на Сото, Тапскот и Кенеди предния ден.

— Та въпросът ми е трябва ли още днес да прехвърля пенсията си, къщата и всичко останало на името на Мади? Защото всичко се полага на нея, а не на Бордърс.

— Първо на първо, кажи им да го духат, ясно ли е? Няма да платиш и цент на онзи тип. Но нека те запитам едно-две неща. Тези хора, дето са те посетили, намекнаха ли по някакъв начин, че си злоупотребил със служебното си положение? Например като си подхвърлил веществено доказателство или по време на процеса си укрил от защитата оневиняваща улика? Нещо от този род?

— Засега не. Държаха се сякаш става дума най-много за издънка на лабораторията. Защото в онези години там не са разполагали с днешната технология — никакво ДНК и други подобни.

— Точно това имах предвид. Значи, ако експертизата е пропуснала нещо, а ти си изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, тогава градската управа те покрива за всякакви щети, за които Бордърс би могъл да се сети да те съди. Така стоят нещата и ще им съдерем кожата, ако се опънат. Само гледай какво ще стане, ако синдикатът надуши, че администрацията не стои зад служителите си, когато те си вършат работата.

Бош се замисли над подхвърленото от Сото, че вината може да се хвърли на Шийхан. Не го бе направила по време на срещата с Кенеди. Да не би да се опитваше да му подскаже как да постъпи, ако по време на подновеното разследване изникне по-голям проблем? Реши да не споменава за тази възможност на Холър, преди да е прегледал цялата документация, и каза:

— Окей.

Разговорът с Холър го поуспокои. Може би му предстоеше да изживее унижение, което можеше да прекрати кариерата му, но поне личните му финанси и наследството на дъщеря му щяха да бъдат защитени.

— Как се казва прокурорът от ОНП, който е дошъл да те види? — поинтересува се Холър. — Имал съм вземане-даване с тези хора няколко пъти.

— Кенеди — отвърна Бош. — Не си спомням първото му име.

— Алекс Кенеди. Надута отрепка. Може и да се е престорил, че идва от уважение към теб, но няма да пропусне да се промъкне зад гърба ти с нож и да се опита да ти свали скалпа. Добрата новина е, че можеш спокойно да му го начукаш. Ако всичко това се базира на нови улики, а не на злоупотреба със служебно положение, тогава, както казах, градската администрация е длъжна да те подкрепи.

Част от успокоението на Бош се изпари. Вече се намираше на магистрала 5 и приближаваше изхода за Сан Фернандо.

— Искаш ли да се занимая с това? — попита Холър.

— Не още — отговори Бош. — Проучвам проблема. Вече прегледах собственото ми разследване и не мисля, че съм сбъркал в нещо тогава. Направил го е Бордърс и ще разбера как мъти водата сега. Но слушането е насрочено за следващата сряда. Какви са опциите ми там?

— В зависимост от това какво ще намериш дотогава, винаги бих могъл да оспоря в писмена форма всякакви претенции към теб и да поискам изслушване. Това може да отложи вземането на решение и да даде на съдията храна за размисъл в продължение на примерно седмица. Но ще трябва или да надигнем глас, или да замълчим.

Бош се замисли. Ако му потрябваше повече време за разследване, това беше вариант.

— Но ще се получи доста странно, признавам — добави Холър.

— Кое имаш предвид? — не разбра Бош.

— Ще е странно да се явя в съда и да поискам от съдията да не освобождава затворник, очакващ изпълнение на смъртна присъда. Всъщност направо ще си е прецедент. Може да ми се наложи да го пробутам на някой от помощниците ми. Защото да сбъркаш в подобна ситуация може да се окаже много лошо за кариерата. Просто ти го споменавам…

— Е, ти няма как да сбъркаш в каквото и да е.

— Казвам просто, че ДНК е големият изравнител. Според теб колко често полицаите оплескват нещата и пращат невинни в затвора?

— Не много често.

— В един процент от случаите? Искам да кажа, че никой не е идеален, нали така?

— Не знам, може би.

— В тази страна има два милиона затворници. Два милиона. Ако системата се дъни в един процент от случаите, значи зад решетките има двайсет хиляди невинни. Дори да приемем, че не става дума за един, а само за половин процент, пак са си цели десет хиляди души. Това не ми дава да спя спокойно нощем. И заради това винаги казвам, че най-плашещият клиент е невинният клиент. Защото залогът е прекалено висок.

— Тогава може би не си правилният човек за тази работа.

— Виж, просто казвам, че системата не е идеална. Има невинни в затвора, има невинни със смъртна присъда, има екзекутирани невинни. Такива са фактите и трябва добре да си помислиш за това, преди да скочиш в дълбокото. Но каквото и да се случи, лично ти си защитен. Помни това.

— Ще го помня. Но сега трябва да свършваме. Имам оперативка.

— Става, брат ми. Обади се, когато ти потрябвам.

Бош затвори и осъзна, че има по-лошо чувство за ситуацията от това, с което бе излязъл тази сутрин от дома си.