Майкъл Конъли
Два вида истина (38)

38

Холър направи знак на Бош да излезе напред и той мина през вратичката и избра място до перилата. Беше само на два метра от Бордърс, който седеше окован между Кронин и Кронин. Двама помощник-съдии седяха на столове точно зад него.

Погледна към задната част на съдебната зала и видя стълпени около вратата хора, чакащи да излязат. Дъщеря му бе последна в опашката и го гледаше. Кимна му окуражително и той отговори на жеста й. След като и тя излезе, Бош върна вниманието си върху Бордърс. Мъжът с оранжевия гащеризон се обърна и впи поглед в Бош.

Бош му намигна.

Бордърс се извърна. Холър се приближи и блокира двубоя с погледи.

— Не се притеснявай за него — каза му той. — Остани фокусиран върху важното. — След това седна на свободното място до Бош и се наведе към него, за да му прошепне: — Ще се опитам да те впиша официално като страна по делото. Така че няма да обяснявам за теб кой си и за какво ще свидетелстваш. Помни — бъди прям и се дръж като възмутен.

— Няма да ми се наложи да се преструвам — отговори Бош.

Холър се обърна, за да погледне към дъното на залата.

— Успя ли да говориш със Спенсър или Дейли, преди да излязат?

— Не. Дейли адвокатът ли е?

— Да, Дан Дейли. Обикновено се занимава с федералните съдилища. Днес сигурно е решил да наобиколи бедните райони. Или пък познава Спенсър отпреди. Ще използвам Сиско.

Холър извади телефона си и започна да пише есемес на Сиско, който бе сред излезлите от залата. Бош се понадигна, за да вижда екранчето. Холър пишеше на Сиско да разбере дали Дейли ще разкрие за какво Спенсър е готов да даде показания. След това поиска от Сиско да му отговори с есемес. Тъкмо бе изпратил съобщението и Хоутън обяви съдебното заседание за открито.

— Всичко ще се протоколира официално, но засега се провежда разговор под мое председателство с присъстващите страни по делото. Заседанието ще бъде закрито и нищо казано тук няма да стане известно на никого извън тази зала. Господин Холър, защо не ни запознаете какво планирате да правите с вашите свидетели и с документите на ваше разположение, ако молбата ви бъде допусната до разглеждане? И не се разпростирайте до безкрайност.

Холър стана, отиде при катедрата и сложи на нея бележника си. Отворената страница бе изписана с бележки, някои от които бяха заградени и свързани със стрелки с други заградени бележки. Беше схема на натопяването на Бош. Под бележника имаше папка, съдържаща документите, които Холър щеше да представи на съдията.

— Благодаря ви за дадената ми възможност, ваша чест — започна той. — Уверявам ви, че няма да съжалявате. Защото господин Кронин и господин Кенеди са прави — има съдебна грешка. Но не такава, каквато си мислят повечето хора.

— Ваша чест…? — обади се Кенеди с обърнати нагоре длани в универсалния жест, изразяващ недоумение.

— Господин Холър — реагира Хоутън, — ако ми разрешите да привлека вниманието ви към ложата отляво на вас, ще забележите, че е празна. Призовах ви за краткост. Не съм ви казвал да правите изложение пред несъществуващи съдебни заседатели.

— Да, ваша чест — прие забележката Холър, — благодаря ви. В такъв случай да преминем по същество. Отделът за надзор на присъдите към областната прокуратура заведе това дело въз основа на криминологична ревизия, довела до откриване на ДНК материал върху облеклото на Даниел Скайлър, който не е оставен от Престън Бордърс, а от вече покойния сериен изнасилвач Лукас Джон Олмер.

— Господин Холър — отново го прекъсна Хоутън. — Повтаряте факти, известни на съда преди това слушане. Позволих ви включване като трета страна. Подобно включване изисква нещо ново, някаква промяна в посоката. Имате ли такова нещо, или не?

— Имам — увери го Холър.

— Тогава преминете на него и не разказвайте на съда онова, което вече му е известно.

— Новото, с което разполагам, е следното. Ако му бъде позволено, детектив Бош може да докаже чрез документация и дадени под клетва свидетелски показания, че ДНК материалът от Лукас Джон Олмер е бил поставен в кашона на веществените доказателства, съхраняван на склад в архива на ЛАПУ, като част от сложна схема, имаща за крайна цел освобождаването на Престън Бордърс и изплащането на многомилионна компенсация за щети поради съдебна грешка.

— И чия е тази схема, господин Холър? Нали не твърдите, че очакващият в „Сан Куентин“ екзекуция Престън Бордърс е организирал всичко това?

— Не, ваша чест. Казвам, че Престън Бордърс е приел да участва в схемата, понеже е бил изчерпил възможностите си за обжалване на присъдата. Но самата схема е разработена тук, в Лос Анджелис, от юридическата кантора „Кронин и Кронин“.

Ланс Кронин незабавно скочи на крака и заяви:

— Възразявам най-категорично срещу този фарс! Господин Холър петни добрата ми репутация с това злонамерено обвинение, докато в действителност неговият клиент е този, който…

— Забележката ви е приета, господин Кронин — сряза го по средата Хоутън, — но нека ви припомня, че сме на закрито заседание и нищо, изречено от който и да е юридически съветник, няма никога да стигне до ушите на обществеността.

След това съдията насочи вниманието си към Холър.

— Отправяте много тежко обвинение, господин Холър. Или го развийте, или замълчете.

— Ще го развия — каза Холър. — И то веднага.

И Холър описа накратко съществените противоречия по случая, както Бош ги бе изложил пред Сото в коридора. И наблегна на това, че ако всичко около намерената ДНК е наред, тогава медальонът, открит при претърсване на апартамента на Бордърс, е съмнителен. Тоест че може да е вярно или едното, или другото.

— Нашата позиция е, че медальонът с форма на морско конче е бил и остава истинската улика по случая — заяви Холър. — Но ДНК материалът от Лукас Джон Олмер е подхвърлен. И преди да опиша как е станало това, искам да помоля съда да позволи на клиента ми да говори по въпроса за подхвърлянето на улики. Той е прекарал над четирийсет години в правоохраняването, да не говорим, че под залог са неговото добро име и репутация.

Кенеди и Кронин скочиха на крака и възразиха на допускането на Бош да даде свидетелски показания под клетва, без да имат възможност за кръстосан разпит. Хоутън бързо взе решение.

— Не, не, изобщо няма да вървим по този път на това заседание — отсече той. — Ако стигнем до открито заседание, което да се протоколира, съдът ще удовлетвори подобно искане. Но ще ви кажа следното… През годините детектив Бош се е явявал в тази зала многократно, докато съм имал честта да бъда съдия, и неговата честност никога досега не е била поставяна под въпрос.

Бош кимна в знак на благодарност за макар и нищожната подкрепа от страна на съдията.

— Продължете, господин Холър — каза Хоутън.

— Тогава минаваме нататък — каза Холър и отвори папката. — На съда и на всички присъстващи тук е известно, че господин Кронин е защитавал Лукас Джон Олмер по делото, завършило с неговото осъждане и вкарване в затвора, което е продължило до смъртта му преди две години. Ключовата улика в неговия случай е бил ДНК материал, свързващ Олмер с поредица сексуални нападения, за които той е бил обвинен. Представям на съда копие на съдебна заповед, взета от архива по случая, с което се нарежда на прокуратурата да сподели със защитата ДНК материала за независима частна експертиза.

Кенеди се изправи, за да възрази:

— Ваша чест, ако адвокатът се опитва да внуши, че ДНК на Олмер е била връчена на Кронин и той е задържал част от нея за свои цели години по-късно, за използване в схема за освобождаване на осъден на смърт, тогава мога да заявя, че това е просто нелепо обвинение. Както господин Холър отлично знае, господин Кронин просто не би могъл да се доближи до този материал. Протоколът за работа с веществени доказателства изисква защитено предаване от една лаборатория в друга. Господин Холър просто създава димна завеса и губи времето на почитаемия съд.

Холър поклати глава и се усмихна.

— Димна завеса, ваша чест? Ще видим кой пуска димни завеси. Аз изобщо не намеквам, че е имало нещо нередно в предаването на ДНК материал от една лаборатория в друга преди процеса на Олмер. Но по време на процеса представената ДНК изобщо не е била оспорена, понеже защитата е избрала линията, че сексът е бил по взаимно съгласие. Нещо повече, съвпадението на ДНК е използвано като аргумент от защитата. Само че след процеса следите на веществените доказателства се губят. Според така скъпия на господин Кенеди протокол целият генетичен материал, неизползван в анализа на частната лаборатория, е трябвало да бъде върнат в лабораторията в ЛАПУ. Само че няма запис за подобно връщане. Предаденият материал липсва, ваша чест, и за последно се знае, че е бил в работещата за господин Кронин лаборатория.

Беше ред на Кронин да стане и да протестира:

— Това е нелепо, господин съдия. Аз никога не съм притежавал този материал. И не бих могъл да знам дали лабораторията го е върнала или не. Но да бъда подлаган на подобни обвинения…

— Нека отново ви напомня, че сме при закрити врата — каза Хоутън. — Да не се отклоняваме. Господин Холър, какво още имате?

— Имам още няколко документа, които бих желал да представя на вниманието на съда — отговори Холър. — Първият е писмо от заместник градския прокурор Сесил Френч, което потвърждава, че градската управа е получила оплакване за нанесени щети от страна на Престън Бордърс във връзка с неоснователното му вкарване в затвора за убийство след опорочено разследване на ЛАПУ. Жалбата е заведена от Ланс Кронин, адвокат. Размерът на исканото обезщетение не се споменава, защото играта все още е в началото си, но здравият разум казва, че за човек, за когото се смята, че е бил натопен за убийство от служител на градската администрация и е изпратен да очаква изпълнение на смъртната си присъда, искането на милиони е нормално.

Кронин отново понечи да стане, но Хоутън го спря с вдигане на ръка като регулировчик и адвокатът бавно седна. Холър невъзмутимо продължи:

— Освен това имаме и копие от дневника за посещения в „Сан Куентин“, който показва, че Ланс Кронин редовно е посещавал Престън Бордърс, започвайки от януари миналата година.

— Той е негов адвокат — напомни Хоутън. — Има ли нещо нередно в това адвокат да посещава клиента си в затвора, господин Холър?

— В никакъв случай, ваша чест. Но за да посещаваш затворник, очакващ изпълнение на смъртна присъда, трябва да си негов регистриран адвокат. Господин Кронин е станал такъв през януари миналата година, само няколко месеца преди да изпрати писмото си до Отдела за надзор на присъдите, явно за да изчисти съвестта си във връзка с признанието на Олмер пред него.

Бош едва се сдържа да не се усмихне. Свързването на Кронин с Бордърс само по себе си не доказваше нищо, но определено намирисваше на съглашателство, а начинът, по който Холър бе довел съдията до прага на подобно заключение, бе перфектен. Бош се подпря с ръка на празния стол до себе си, за да погледне незабелязано към Сото и Тапскот. Те изглеждаха погълнати от историята, разказвана от Холър.

— Освен това — продължи Холър, — ако молбата ни за включване на детектив Бош като независим експерт бъде удовлетворена, той е готов да извика свидетели, които ще разкрият противоречия в ключови елементи на иска за хабеас. Горчива ирония е, че ищецът хвърля на боклука репутацията на своя адвокат Дейвид Сийгъл, заявявайки, че покойният господин Сийгъл е подтикнал към лъжесвидетелство господин Бордърс по време на процеса, като му е наредил да каже под клетва, че ключовата улика, намерена в апартамента му — медальон с форма на морско конче, — не принадлежи на жертвата, а е копие, закупено от него на пристана на Санта Моника.

— И вие имате свидетел, който опровергава това показание? — поиска да се увери Хоутън.

— Да, ваша чест — потвърди Холър. — Имам на разположение самия Дейвид Сийгъл, който е готов да опровергае съобщението за своята смърт, както и твърдението, че е подтикнал към лъжесвидетелство клиента си по време на процеса от хиляда деветстотин осемдесет и осма. Той е готов лично да заяви, че всичките свидетелски показания, дадени от Бордърс, са измислица на самия Бордърс в опит да обясни по невинен за себе си начин как така е притежавал украшение на жертвата.

Кенеди и Кронин скочиха едновременно на крака, но Кронин остави думата на прокурора.

— Ваша чест — извика Кенеди, — това е просто абсурдно! Дори да се докаже, че Дейвид Сийгъл е жив, неговите показания ще бъдат флагрантно нарушение на тайната между адвокат и клиент и следователно напълно неприемливи за съда.

— Ваша чест, не мога да се съглася с господин Кенеди — намеси се Холър. — Конфиденциалността на информацията, споделена от клиент пред адвокат, е напълно разбита от господин Бордърс, който сам е разкрил основните моменти в стратегията на собствената му защита и е опетнил доброто име и репутация на своя адвокат в молбата си… в добавка към злословията по отношение и на моя клиент, детектив Бош. Впрочем, аз разполагам с видеоклип — разговор с господин Сийгъл отпреди само шест дни, който го показва жив и здрав, напълно с всичкия си, способен да се защити от оклеветяването на господин Бордърс и неговия защитник.

Холър бръкна в джоба си, извади флашка със записа на разговора и я вдигна високо във въздуха.

Съдията се поколеба, после дръпна микрофона към себе си. Кенеди и Кронин седнаха на местата си.

— Господин Холър — взе решение Хоутън, — ще задържим засега прегледа на вашето видео. Съдът е заинтригуван, но петнайсетте ви минути са на изтичане, така че в момента всичко се свежда до едно нещо. По облеклото на жертвата е намерен ДНК материал от Олмер и това изглежда безспорно. Въпросното облекло е било запечатано в архива за улики в продължение на дълги години, всъщност много преди Олмер да бъде изправен в съда и господин Кронин да се е сдобил или не с негов генетичен материал, години преди господин Кронин дори да е познавал господин Бордърс и години преди господин Олмер да почине в затвора. Имате ли отговор на това? Защото ако нямате, тогава е време да преминем на вземане на решение по въпроса.

Холър кимна и погледна жълтия си адвокатски бележник. Бош хвърли поглед към Кенеди и му се стори, че той се подсмихва, защото сигурно бе убеден, че Холър няма отговор на загадката с ДНК материала.

— Съдът е прав — започна Холър. — Ние не оспорваме откриването на ДНК по дрехите на жертвата. Детектив Бош и аз изпитваме почитание спрямо благонадеждността на лабораторията на ЛАПУ. И не твърдим, че резултатите от анализа са съмнителни. Ние обаче вярваме, че Олмеровата ДНК е била поставена на облеклото на жертвата преди то да бъде предадено за допълнителен анализ.

Кенеди скочи и горещо възрази срещу намека за корупция в архива на ЛАПУ или в двамата детективи, отворили отново делото за нуждите на ОНП.

— Действията на детективи Сото и Тапскот са документирани и напълно законни — заяви Кенеди. — Предугаждайки, че отчаяните хора понякога са склонни на отчаяни ходове, те стигнаха до такава крайност като документиране пред видеокамера на разпечатването на кашона, за да се види от всички, че не е имало никакво манипулиране.

Холър скочи още преди съдията да успее да реагира.

— Точно така — съгласи се той. — Те са заснели цялата операция и ако съдът не възразява, аз бих искал да видим това видео като част от моето представяне. Аз дори го имам на лаптопа си, спряно на ключовия момент, ваша чест. Моля съдът снизходително да удължи времето ми. Мога веднага да свържа компютъра си към екрана.

И той посочи видеопроектора на стената срещу ложата на заседателите. Настъпи тишина, докато Хоутън обмисляше искането и докато някои от останалите в залата се чудеха как Холър се е снабдил с копие на записа. Бош видя Сото да поглежда косо към него. Знаеше, че е нарушил негласното им правило за конфиденциалност. Тя не бе споделила с него видеоклипа, за да бъде използван в съда.

— Направете го, господин Холър — каза накрая Хоутън. — Ще го приема като част от представянето ви.

Холър вдигна куфарчето си, което бе на пода пред съседния на Бош стол, отвори го, извади от него лаптопа си и шепнешком каза на Бош:

— Получи се!

— Като агнета на заколение — прошепна в отговор Бош.

След минута Холър вече възпроизвеждаше видеото на големия екран. Всички в залата, включително онези, на които то бе повече от добре познато, гледаха, без да могат да откъснат поглед. Краят настъпи без реакция от съдията или някой друг.

— Ще го пусна пак и този път ще го спра на един особено важен момент — каза Холър.

Започна повторно възпроизвеждане на видеото и спря на пауза в мига, когато на екрана се виждаше Терънс Спенсър, който наблюдаваше двамата детективи от съседната стая.

Холър извади от вътрешния джоб на сакото си лазерна показалка и очерта с нея червен кръг около лицето на Спенсър.

— Този човек… какво ли прави? Само гледа? Или проявява интерес отвъд обикновеното любопитство?

Кенеди отново се изправи.

— Ваша чест, тези полети на фантазията вече стават нелепи. Видеото ясно показва, че кашонът не е бил манипулиран. И какво прави той? Опитва се да отвлече вниманието от очевидното към някой, който явно работи в склада за улики и е естествено да има напълно обясним интерес в разпечатването на веществени доказателства. Може ли най-сетне да сложим край на мистификациите и да преминем към тъжното ни задължение да коригираме сериозна съдебна грешка?

— Господин Холър — каза Хоутън, — и моето търпение наближава предела си.

— Ваша чест, ако ми разрешите да продължа, представянето ми ще завърши до максимум пет минути — обеща Холър.

— Чудесно — одобри Хоутън. — Продължете тогава. Но по-бързичко.

— Благодаря ви. Въпросът, който риторично формулирах, преди да бъда прекъснат, беше „Какво прави там този човек?“. Това възбуди любопитството ни и ние се опитахме да разберем. Оказа се, че детектив Бош познава въпросния мъж като дългогодишен служител на архива. Той се казва Терънс Спенсър. Решихме да поразровим за него и онова, което открихме, може да шокира съда.

Холър извади нов документ от папката и погледна подчертано към Ланс Кронин, докато го предаваше на съдебния секретар, за да бъде връчен от него на съдията. И докато съдията преглеждаше документа, Бош видя Холър да отстъпва крачка от катедрата и да я използва като заслон, за да извади телефона от джоба си и ниско, до хълбока си, да прочете текстовото съобщение на екрана.

Бош се досещаше, че това най-вероятно е съобщението от Сиско за Спенсър, което Холър бе очаквал да получи.

Холър пусна телефона обратно в джоба си и продължи с обръщението си към съдията.

— Онова, което открихме, бе, че преди седем години Терънс Спенсър едва не е загубил къщата си поради просрочие на ипотеката. Моментът тогава беше тежък за цялата страна и много хора бяха на път да се удавят в същата лодка. Спенсър се е сринал, пропуснал е два пъти последователно вноската си за погасяване на ипотечния заем, и банката обяснимо загубила търпение. Бил е на път да се прости с къщата си, ако не били усилията на неговия ипотечен адвокат Кати Зелден, която мнозина в тази зала познават като… Кати Кронин.

Бош почувства как въздухът в залата буквално се смразява. Хоутън забрави за излегнатата си поза на кожения стол и напрегнато се наведе над масата. Държеше предадения му от Холър документ и внимателно го преглеждаше, а Холър продължаваше невъзмутимо:

— Зелден, сега вече Кронин, тогава спасила къщата на Спенсър. Но всъщност само отложила неизбежното. Тя вкарала Спенсър в схема за рефинансиране с убийствени лихви, която е замислена да създаде масивно половинмилионно балонно плащане, дължимо след седем години. И нека поясня, дължимо на частен инвестиционен фонд, който имал правото да контролира дали Спенсър може да продаде къщата си в опит да се измъкне. Тези хора предпочели да блокират продажбата, защото знаели, че ще я получат след просрочието тазгодишното лято… Ами, бедният Спенсър просто не е имал никакъв изход. Не е разполагал с половин милион, нито с начин да намери тази сума отнякъде. Не можел да продаде къщата си, защото притежателят на ипотеката не го разрешавал. Какво е можел да направи? Обадил се на стария си адвокат, сега пълноправен партньор в „Кронин и Кронин“, и попитал: „А какво да правя сега?“. И, ваша чест, от този момент започва конспирацията. Конспирация да се измами областната прокуратура и да се натопи моят клиент за подхвърляне на улика. И всичко това е опит да се освободи Престън Бордърс и да се прибере многомилионна компенсация за нанесени щети, платима от градската управа на Лос Анджелис.

Ланс Кронин се изправи, готов да възрази. Кенеди също се изправи, но по-неохотно. Само че съдията вдигна ръка, за да им забрани да говорят, и погледна изпитателно Холър.

— Господин Холър — натъртено каза той, — това са много сериозни обвинения. Възнамерявате ли да предложите някакви доказателства в тяхна подкрепа, ако ви разреша да го направите на открито заседание?

— Да, ваша чест — отговори Холър. — Последният свидетел, когото ще извикам, е самият Терънс Спенсър. През уикенда успяхме да го открием да се крие в една къща в Лагуна Бийч, която случайно се притежава от семейство Кронин. Връчих му призовка и в този момент той е отвън в коридора заедно с мой следовател и е готов да застане пред съда.