Тара Хайланд
Дъщери на съдбата (49)

Четиридесет и седма глава

„Файненшъл Таймс“ — Фирмен обзор

Лондон, 2 май

„Мелвил“ се завръщат в света на модата

Вчера английската модна къща „Мелвил“ обяви поредната рекордна серия от резултати. Оборотът на компанията се е удвоил в сравнение с предходната година, което показва колко популярна сред потребителите е станала някога злепоставената марка.

Обратът в компанията е особено впечатляващ, като се има предвид, че преди по-малко от три години аналитиците я бяха отписали. Тогава експертите предполагаха, че „Мелвил“ ще бъде погълната от френския магнат на луксозни стоки Арман Бушар. Намеренията му бяха осуетени от собствениците на компанията, като акциите останаха в ръцете на семейство Мелвил. Бушар тогава предрече, че състоянието на компанията ще се влошава, докато в крайна сметка изпълнителният директор Уилям Мелвил ще бъде принуден да му продаде акциите си на много по-ниска цена.

Предвижданията му обаче се оказаха напълно погрешни. След десетгодишно затъмнение през изминалите шест месеца цената на акциите на „Мелвил“ се е удвоила. На вчерашното аналитично заседание Уилям Мелвил заяви, че бизнесът им тепърва ще процъфтява.

И все пак, промените във фирмата не се дължат толкова на него, колкото на по-младото поколение, чиито представители сега заемат ключови позиции в бизнеса. Предполага се, че по-специално дъщеря му Кейтлин, която е творчески директор на „Мелвил“, е изиграла изключително важна роля в съживяването на западащото състояние на компанията. Именно нейните фантастични модели изумиха модните експерти и привлякоха клиентите отново към магазините.

Тъй като следващата година Уилям Мелвил навършва шейсет и пет години, очакванията са той да обяви кой от семейството ще наследи поста му. Вливането на свежа кръв със сигурност ще вдигне още повече цената на акциите.

Борсова оферта: КУПУВА

Кейтлин прочете статията и я постави в папката си с изрезки от пресата. Папката с кожена подвързия вече беше дебела почти два сантиметра и тя чувстваше тежестта й в ръцете си. Две други папки с подобна дебелина стояха на рафта в ъгъла на офиса й. От пиар отдела не пропускаха да изпращат на всички директори копие от всяка статия за „Мелвил“. Беше приятно да се четат такива ентусиазирани репортажи и отзиви. Когато бе започнала да работи в компанията, положението беше коренно различно. Тя помнеше разочарованието и безнадеждността, обзели всички служители. А сега около името „Мелвил“ непрекъснато се шумеше.

По време на първото си модно ревю за компанията, преди вече повече от две години, Кейтлин разбра, че моделите й са се приели добре. Реакцията на публиката й го показа. Но истински си даде сметка за успеха на колекцията едва на следващата сутрин, когато се появи в дизайнерския отдел и откри, че телефоните звънят като на пожар.

Тя грабна най-близката слушалка и разбра, че разговаря с купувач за „Либърти“, едни от многото, които с години бяха пренебрегвали „Мелвил“.

— Изпуснах ревюто снощи — призна той. — Сега ужасно ме е яд, защото чух, че е било страхотно.

— О? — Кейтлин не успя да прикрие удоволствието си.

Той не беше единственият обадил се купувач; имаше много други като него, които бяха пропуснали шоуто. Но всички те бяха чули все същия слух: есенната колекция на „Мелвил“ беше истинска сензация.

С напредването на сутринта се обадиха още и още хора, които искаха да направят поръчки. Тогава около обяд се появи Елизабет. Кейтлин я посрещна с огромна радост.

— Можеш ли да повярваш? — попита тя със смесица от почуда и отчаяние.

Елизабет хвърли хладен поглед на шумното помещение.

— Впечатляващо — отбеляза кратко. — Но имаш други приоритети. Всички значими модни списания и вестници в света ще счупят телефоните от желание да те интервюират. Поела съм целия пиар. — Тя подаде на Кейтлин един лист. — Това е предварителна програма за следващите десет дни. Излиташ тази вечер.

— Излитам? — повтори Кейтлин. — За къде излитам?

Елизабет се намръщи.

— За Ню Йорк, разбира се. — Тя провери в бележника си. — „Харпърс Базар“ и „Уименс Уеър Дейли“ са първите имена от списъка. — Хвърли пронизващ поглед на Кейтлин. — Създала си изключително силна колекция. Това е шансът ти да я рекламираш — и по-важното, да рекламираш „Мелвил“.

Като каза това, сестра й се обърна и излезе с бързи крачки.

Тези думи бяха единственото подобие на поздравление, което Кейтлин получи от Елизабет.

 

 

Следващите десет дни изминаха в лудешки ритъм. Кейтлин летеше между различни градове — от Ню Йорк до Токио, после Париж, Милано и Мадрид, отговаряйки отново и отново на едни и същи въпроси.

„Разкажете ни какво ви вдъхнови за колекцията ви.“

„Какво е виждането ви за бъдещето на «Мелвил»?“

„Защо решихте да започнете работа в семейната фирма след толкова време?“

Тя се опитваше да избягва този последен въпрос и всичко лично, като вместо това предпочиташе да говори за облеклата си.

Когато се върна в Лондон, й се искаше да легне и да спи цяла седмица. Но нямаше време за почивка. Изведнъж „Мелвил“ беше станала най-желаната марка дрехи.

Първият знак за това се появи в една понеделнишка сутрин няколко седмици по-късно, когато Кейтлин пристигна в офиса и завари Шантал от пиар отдела да я чака.

— Видя ли „Пари Мач“? — попита тя развълнувано.

— Не.

Шантал й връчи един брой на списанието. Корицата показваше холивудската любимка Кристина Гейтс в черна пола с волани и карирано бюстие. Те бяха от последната колекция на „Мелвил“.

Тя не беше единствената звезда, която носеше облеклата на „Мелвил“. Поп принцесата Синди Саймън получи наградата си „Грами“ за най-добър дебют в червена сатенена рокля с деколте до пъпа; бразилският супермодел Алесандра беше снимана да се весели на парти, облечена в златисти къси панталонки, съчетани с обувки на високи платформи. По-късно получиха обаждане от агента на аренби певицата Сапфайър.

— Тя много би се зарадвала, ако намерите време да изработите облеклата за предстоящото й турне…

Тъкмо тогава Кейтлин разбра, че е постигнала целта си. Марката бе възвърнала името си в пълния му блясък.

 

 

Оттогава Кейтлин бе създала още четири колекции, всяка от които бе посрещната със същите бурни отзиви. Дизайнерският отдел процъфтяваше. Още щом новият бюджет го позволи, тя назначи шестима нови асистенти. А този път кандидати не липсваха — при това всички имаха качества. Миналата година Уилям призна успеха й, като я назначи за творчески директор на „Мелвил“, което й осигури позиция в управителния съвет.

Но макар работата и отговорностите й да се бяха увеличили, Кейтлин не изпускаше от контрол дизайнерския процес. На пазара не излизаше продукт, без да е получил одобрението й. Защото тя най-вече обичаше работата си — изпитваше страст към създаването на нови модели, която не можеше да бъде обяснена. За нея това не беше работа, а удоволствие.

Единствената неприятност в иначе перфектния й свят беше свързана с Елизабет. През последните две години отношенията им се бяха влошили. Сестра й се бе отчуждила неимоверно и се държеше с нея почти толкова хладно, колкото и при пристигането й в Алдрингам преди години. Напоследък всичките й предложения като че ли предизвикваха раздразнението на Елизабет.

Този следобед се състоя последният им сблъсък. На месечното заседание на съвета, Кейтлин предложи да лансират парфюм с марка „Мелвил“.

— Много други модни къщи са се развили в тази насока — завърши тя презентацията си. — С по-ниската цена на такъв продукт в сравнение с облеклата ще можем да проникнем в масовите продажби и да си осигурим значителни допълнителни приходи, като извлечем полза за марката.

По време на цялата презентация Елизабет цъкаше ту с език, ту с химикалката си. Още щом Кейтлин приключи, тя се намеси.

— Няма начин да се съглася с това предложение — отсече. — Цели две години се мъча да отърва „Мелвил“ от имиджа му на евтина марка! Как можеш да предложиш да се върнем към производството на евтини стоки?

Кейтлин се опита да се аргументира.

— Това няма да е същото като „Мелвил Есеншълс“. Парфюмът може да е с по-ниска цена, но това не означава, че ще е с лошо качество. Говоря за скъп аромат — обясни тя, адресирайки коментарите си към другите директори. — Ако го направим както трябва, това дори би подобрило имиджа на марката.

— Как? — сопна се Елизабет.

— Една добре изпипана рекламна кампания би допълнила линията ни от облекла и би спомогнала да се утвърди изисканият имидж, към който се стремим.

Но дори когато Кейтлин обясни, че могат да избегнат грешките от миналото, като поддържат ограничено количество продукти и ги продават само чрез скъпи търговски вериги, Елизабет отказа да се предаде. Накрая се стигна до гласуване. Само Пиърс подкрепи Елизабет. Кейтлин забеляза възмущението в погледа на сестра си, когато Уилям застана на нейна страна. Тя се изуми, като видя колко се разстрои Елизабет.

Кейтлин искаше да мине през кабинета й, преди да си тръгне тази вечер, да се опита да изглади нещата. Но сега се поколеба, като видя колко е часът. Беше почти осем и искаше да се върне вкъщи при Люсиен. Разговорът с Елизабет можеше да почака. Всъщност и без това щяха да се видят на откриването на ресторанта на Коул следващия месец. Кейтлин подозираше, че поканата за събитието е била идея на зет й, но сметна, че една такава по-неофициална социална обстановка би ги предразположила да се разберат. Като взе това решение, тя грабна чантата си и се отправи към вкъщи.

 

 

Кейтлин официално се бе преместила в апартамента на Люсиен шест месеца след онова първо модно ревю, въпреки че и преди това рядко спеше другаде. И тя като него много харесваше апартамента, който доста й напомняше на жилището й в „Трибека“. Всъщност, когато след година Люсиен предложи да си намерят нещо по-голямо, Кейтлин прие предложението с неохота.

— Но това място е идеално — изтъкна тя. — И сме щастливи тук.

Люсиен, с неговата спокойна логика, заяви простичко:

— Ще сме също толкова щастливи и в някое по-просторно място.

Разбира се, беше прав. А и покупката на общ дом се оказа по-специална и вълнуваща, отколкото бе предполагала. Апартаментът винаги щеше да е негов, докато мястото, което избраха, беше тяхно, на двамата.

За щастие нямаха разногласия помежду си. Бяха решили още отначало, че искат да останат в квартал „Шордич“, близо до „Хокстън Скуеър“, „Спайтълфийлдс“ и цветарския пазар на „Колумбия Роуд“, и за щастие им допадаха едни и същи имоти. Още щом видяха четириетажната къща от осемнайсети век, те разбраха, че ще е точното място за тях. Тя беше приветлива, светла и просторна.

— Макар че е в окаяно състояние и има нужда от обновяване — съобщи Кейтлин на Уилям вечерта след сключването на сделката.

Уилям промърмори, че не разбира защо не са се спрели на по-нова постройка, при която няма да се налага такъв ремонт. Но Кейтлин и Люсиен нямаха нищо против ремонта. През последните шест месеца прекарваха всичките си свободни уикенди и вечери в оправяне на новия си дом, като започнаха с подземните помещения, които преустроиха в тъмна фотографска стая, и преобразиха тавана в дизайнерско студио.

Щом Кейтлин отвори входната врата, я лъхна миризмата на прясна боя. Значи днес той най-накрая бе завършил ремонта на трапезарията. Въпреки натоварените си графици двамата бяха решени да свършат повечето от работата сами, без да разчитат на майстори, заради което нещата ставаха по-бавно.

Отвътре къщата беше тиха.

— Люсиен? — извика тя.

Никой не отговори. Тя отиде да провери приземния етаж. Но не го откри там, нито в тъмната стаичка, затова се отправи към горния етаж.

Накрая го намери изтегнат и заспал на леглото им, облечен само в оцапани от боята дънки, а тениската му бе захвърлена небрежно на пода. Тя се усмихна, като го видя. По ръцете и дланите му все още имаше боя, както и в косата му. Кейтлин предположи, че е смятал да си вземе душ, полегнал е за малко и се е унесъл в сън.

Тя безшумно събу обувките си и легна до него. Навън денят бе топъл, но стаята им беше освежаващо прохладна. Прозорците бяха отворени, а белите прозрачни завеси се издуваха нежно от вечерния бриз. Отначало й харесваше само да го наблюдава как спи. Но след малко се изкуши да се премести под свивката на ръката му и леко положи глава на рамото му. Когато той пак не се събуди, тя нежно целуна гърдите му, прокарвайки език по топлата му кожа. Най-накрая Люсиен се размърда.

— Извинявай — прошепна Кейтлин, щом той отвори очи. — Не исках да те будя.

— Не се оплаквам — отвърна Люсиен и се прозя. — Много приятно събуждане беше, chérie. — Протегна се и потърка лице. Погледна часовника до леглото и простена: — Кога е станало толкова късно?

— Така става, когато проспиш целия следобед — подразни го тя.

Той направи физиономия.

— Май ти бях обещал да ти сготвя вечеря.

— Можем да излезем.

Ръката й застина върху корема му. Той се пресегна, вплете пръсти в нейните и рече с дрезгав глас.

— По-добре да си останем вкъщи.

След което я придърпа върху себе си.

Тя въздъхна с наслада. Животът не можеше да бъде по-прекрасен.