Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Daughters of Fortune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020 г.)

Издание:

Автор: Тара Хайланд

Заглавие: Дъщери на съдбата

Преводач: Нина Стоянова Руева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Моника Динева

ISBN: 978-954-26-1025-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7877

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Елизабет не знаеше точно кога за пръв път видя Кейтлин и Елиът заедно. Този срок беше ужасно заета — заради подготовката за четирите си зрелостни изпита, задълженията като училищен председател, извънучилищните дейности, кандидатстването в „Кеймбридж“ и организирането на Снежния бал неизбежно имаше много малко време за социален живот. Дори не искаше да ходи на мача по ръгби в събота. Можеше да се сети за много по-хубави занимания от това да седи под ноемврийския дъжд и да гледа как трийсет мъже бягат из калта. Но мачът беше срещу „Аундъл“, най-големия съперник на „Грейкорт“, и като училищен председател трябваше да прояви въодушевление към играта. Затова се сви на седалките сред останалите запалянковци.

Две минути преди края на мача „Грейкорт“ изоставаха с три точки. Себастиан, един от нападателите, подаде на Елиът, който беше полузащитник. Той се спусна през игрището, подминавайки защитата на „Аундъл“… Тълпата изръмжа, щом заби топката в гол зоната. „Грейкорт“ поведе с две точки и тогава се чу съдийската свирка.

Елизабет запляска и завика заедно с останалите, докато наблюдаваше Елиът, който изтича през игрището, поздравявайки се със съотборниците си по пътя. Елизабет завъртя очи театрално. Господи, как му харесваше да е в ролята на героя. Тя гледаше развеселено как той се отправи към малка група от обожаващи го девойки. Ръгбистът прегърна една от тях и я завъртя победоносно. Значи Елиът има нова приятелка, помисли си Елизабет. Горката крава. Нямаше да издържи дълго, това беше сигурно. Най-накрая той остави момичето. Те поговориха няколко секунди, после Елиът я целуна и се затича към съблекалните. Беше изминал двайсетина метра, когато се обърна и извика нещо. Обектът на вниманието му се огледа и Елизабет най-после успя да види лицето й.

Тя премигна веднъж, после още веднъж. Какво, по дяволите, става тук?

 

 

След мача в училищната столова им бяха устроили почерпка. Още щом влязоха, Елизабет притисна Морган. Ако някой знаеше какво става между Елиът и Кейтлин, това беше тя.

— Вярно ли е? — попита направо.

Морган проследи погледа й към Кейтлин и Елиът.

— Какво дали е вярно? — попита тя в стремежа си да спечели време.

Елизабет присви очи.

— Кейтлин и Елиът гаджета ли са?

— Май да — смотолеви Морган.

— И откога?

— От около две седмици — призна тя неохотно. — Може и повече.

Елизабет не вярваше на ушите си. Как го бе пропуснала? Добре де, този срок наистина не прекарваше много време със старата си компания. Но все пак…

Спомни си с вина за обещанието, което бе дала пред баща си. Той я беше повикал в кабинета си преди началото на учебната година и я бе помолил да наглежда Кейтлин в „Грейкорт“. Но откакто бяха пристигнали, тя почти не бе разговаряла с природената си сестра.

— Защо не ми каза? — обърна се Елизабет към Морган.

— Не знам. Сигурно защото не смятах, че е важно.

— Не е важно? — изсмя се Елизабет. — Обикновено е достатъчно някое момиче само да погледне Елиът, за да оревеш света.

Морган стисна устни.

— Значи съм успяла да го превъзмогна, нали?

Елизабет се замисли за момент. Не беше сигурна, че вярва на Морган — но защо й бе да я лъже?

— Сериозно ли е? — попита накрая.

— Откъде да знам? — отвърна сърдито другото момиче. Не й харесваха всички тези въпроси. Знаеше, че Елизабет е по-умна от нея, и се притесняваше да не се изпусне и да обърка нещо. — Защо не питаш тях?

Елизабет погледна в другия край на столовата, където Елиът и Кейтлин пиеха заедно сок. Морган беше права по отношение на едно — трябваше да научи тази история направо от извора. Но нещо й подсказа, че ще е най-добре да почака, докато успее да хване Кейтлин насаме.

 

 

Кейтлин се отдръпна от ръцете му.

— Елиът, недей. — Погледът й се насочи към вратата, под дръжката, на която бе подпрян един стол, в случай че съквартирантите му се върнеха. — По-добре да спрем.

— Наистина ли? — Той сведе поглед към лицето й. На меката светлина от нощната лампа тя виждаше тъмните му интелигентни очи, в които се четеше удоволствие. Елиът бе уверен, че и тя иска същото.

Той наведе глава и я целуна отново. Разбра, че се е предала, щом след миг Кейтлин въздъхна тихо. Бавно и умело я положи по гръб и единичното му легло изскърца под двойната тежест. Тя го усети, че повдига сивата й вълнена пола, едната му ръка замилва меката плът от вътрешната страна на бедрото й, а другата се зае да разкопчава блузата й, но този път не му каза да спре.

Защото не искаше той да спира. Всъщност една доста голяма част от нея копнееше да разбере какво ще почувства, когато пръстите му се пъхнеха под белите памучни бикини, обичайното бельо на възпитаничките на „Грейкорт“, и докоснеха гъделичкането между краката й, което се появяваше винаги, като беше край него. Преди месец изобщо не би си и помислила, че ще изпита подобни чувства. Досега винаги бе считала себе си за разумно момиче. Но когато ставаше дума за Елиът Фалконър, тя не беше в състояние да използва разума си.

И той го знаеше.

Всичко започна онзи следобед в кабинета по рисуване. Следващата събота те се уговориха да отидат с кола до Нортхемптън след обяд. Кейтлин посвети цялата сутрин на подготовката си за пътуването. За пръв път й се случваше да обърне внимание на външния си вид. Джордж отказа всякаква помощ, така че накрая помоли за съвет Люсил Луис, най-модерната обитателка на „Берилендс“. Макар Люсил да беше от компанията на Морган, тя се държа изненадващо мило. В единайсет часа Кейтлин вече се бе напъхала в панталоните „Ливайс“ на Люсил вместо в собствените си безформени дънки и облече безсрамно тесен пуловер. Люсил й помогна и с прическата — издуха със сешоар буйната й абаносова коса, спускаща се почти до кръста й, и я направи копринено гладка и бляскава. За пръв път в живота си носеше и грим. Като се погледна в огледалото, остана доволна от резултата. Почти можеше да мине за някое от момичетата, с които обикновено излизаше Елиът.

Бяха се разбрали да се срещнат в нейната стая в два часа. Тя го зачака търпеливо, подминавайки красноречивите погледи на Джордж от типа: „Нали ти казах?“. Той най-накрая се появи малко преди три — извини се с удължената си тренировка по ръгби. Разочарованието й се изпари, когато очите му я огледаха одобрително. Изпитваше леко притеснение от изрязаното си деколте, но Люсил бе настояла, че така се подчертават „най-ценните й придобивки“, както ги нарече тя. Елиът, изглежда, беше на същото мнение.

— Изглеждаш добре, Мелвил — отбеляза той, като очите му се задържаха в областта на гръдния й кош.

Тя засия от комплимента, доволна от положените усилия.

Когато стигнаха в града, вече бе станало четири часа и Кейтлин започна да се притеснява, че трябва да се прибират. В събота вечерният им час беше в шест. Ако не се върнеше за вечеря, щеше да получи наказание. Но Елиът не изневери на типичното си спокойствие. Той каза на Кейтлин, че познава Хана Голдман, която беше главен отговорник на „Берилендс“, и обеща да й се обади и да я убеди да си затвори очите…

Кейтлин се двоумеше. Не искаше да си навлече проблеми, но и не искаше да изглежда като бебе в очите на Елиът.

Той усети колебанието й и се усмихна.

— Повярвай ми. Не бих ти причинил неприятности.

Не беше трудно да се предаде. Винаги когато беше с него, се чувстваше безгрижна и смела. Той бе толкова уверен в себе си, нямаше нищо общо с момчетата от Валимаунт, които бяха напрегнати около нея и прекалено внимателни. Елиът Фалконър, прочутият ръгбист, най-харесваното момче в училище, умееше да се владее. Той я разведе из красивия пазарен център на Нортхемптън, сред средновековната му архитектура и из старовремските каменни улички. Но разглеждането на забележителности бързо му омръзна и предложи да хапнат нещо. Кейтлин нямаше нищо против да правят всичко, което искаше той.

Отидоха с колата до една селска кръчма, която Елиът очевидно харесваше. Тя разбра, че е резервирал масата, още преди да я покани да излязат, но не каза нищо.

В Ирландия рядко ходеше по ресторанти, затова в „Лебеда“ се почувства малко неудобно, все едно се преструваше на възрастна. Елиът нямаше подобни скрупули. Той поръча бутилка червено вино, без да се допита до нея, после й поръча и храна. Всичко й се стори толкова опасно и вълнуващо. По време на вечерята, когато кракът му случайно докосна нейния под масата, тя почувства как я залива вълнение, което никога преди не бе изпитвала.

Прибраха се в „Грейкорт“ в единайсет. Елиът я изпрати до вратите на „Берилендс“ и без да пита за разрешение, я целуна толкова умело и уверено, че я остави без дъх. Когато най-накрая се отдръпна, спокойно и хладнокръвно, тя се вторачи в него продължително и после, без да каже нито дума, избяга вътре.

Елиът беше експерт по тези въпроси. Той знаеше, че най-добрият подход е да не прави нищо. Беше почувствал реакцията й и знаеше, че я е спечелил. Следващият ден бе неделя. Цялото училище отиде на църква. Когато мина край нея на път за мястото си на пейката, той й се усмихна широко и многозначително. А тя почувства у себе си толкова дълбоко и силно желание, че потрепери. Не се изненада, когато по-късно сутринта се върна в общежитието и го откри да я чака.

Оттогава двамата бяха станали неразделна двойка.

 

 

Връзката й с Елиът промени всичко. Кейтлин изведнъж попадна в неговия кръг. Тя седеше с него в столовата, ходеше с другите момичета на мачовете му по ръгби. Всяка петък и събота вечер излизаха — на кино, понякога в „Брас Мънки“ или на купон в някое от общежитията. Новото й положение естествено не остана незабелязано. Ученици, които преди това я подминаваха, сега се отбиваха от пътя си, само за да я поздравят.

Отначало й беше трудно да се движи с неговата компания. Тя нямаше много общи приказки с тях — в това число и със самия Елиът. Особено неприятни й бяха съквартирантите му Себастиан и Никълъс Ашфорд. Тримата се бяха уредили с най-доброто помещение, което се състоеше от три апартамента с обща всекидневна и собствени кухня и баня, и беше много по-луксозно от средностатистическите ученически стаи. Въпреки това на Кейтлин не й харесваше да ходи там. Усещаше нещо леко изнервящо около близнаците Ашфорд, нещо, което не можеше точно да назове. Те през повечето време не й обръщаха внимание, но понякога тя улавяше погледа на единия — без никога да знае на кого точно от двамата, изразяващ някаква развеселеност, сякаш имаше някаква шега, в която тя не участваше. Освен това на няколко пъти се случваше да нахълтат при нея и Елиът, и то не по случайност. Затова сега го бе накарала да подпре дръжката на вратата със стола.

Кейтлин знаеше, че почти цялото училище ги обсъжда. Никой не разбираше точно какво правят двамата заедно — или по-точно, какво намира Елиът у нея. Тя предполагаше какво си мислят другите. Затова започна да полага усилия да се впише в неговата група. В началото на срока Уилям й бе дал щедра седмична издръжка, която тя почти не бе пипнала. Но сега започна да ходи по магазините с Люсил и да инвестира в нов гардероб. Тя разбра, че притежава вкус за онова, което й подхождаше. Докато Люсил робуваше на последната мода, независимо дали й отива, или не, Кейтлин беше по-разумна.

— Какво мислиш? — попита Люсил, като излезе от пробната. Бяха в универсалния магазин „Пийкокс“ в Нортхемптън. Люсил бе облякла разкроена пола и тениска с дебел тъмен клин и ботуши „Доктор Мартенс“. Тоалетът изобщо не беше за нея — правеше я да изглежда по-пълна, отколкото беше. Двете момичета бяха със сходни фигури — по-скоро малки и заоблени, отколкото слаби и стройни — и Кейтлин никога не би посмяла да се облече така. Но не искаше да обиди новата си приятелка.

— Изглеждаш добре — рече тактично, — но видях нещо друго, което повече ще ти хареса…

След пет минути Люсил излезе облечена в жарсена тъмнопурпурна рокля, почти с цвета на патладжан. Тя прилепваше плътно по извивките й, като ги подчертаваше, а не ги скриваше. Люсил изглеждаше превъзходно с нея.

— Страхотна е! — възкликна тя и се завъртя, възхищавайки се на себе си в тройното огледало.

Кейтлин се усмихна, доволна от явната й радост. Имаше намерение да купи роклята за себе си, но знаеше, че вечерта Люсил ще излиза с Ник Ашфорд. Тя беше влюбена в него от цяла вечност и искаше да изглежда специално. Кейтлин не й завидя заради тоалета. Винаги можеше да намери нещо подходящо и за себе си.

По-късно, когато плати за роклята, Люсил си помисли, че приятелството й с Кейтлин Мелвил всъщност не е чак толкова лошо. Морган никога нямаше да отдели време, за да й помогне в избора на дрехи. Тя почувства лека вина заради баса, но бързо пропъди угризенията си. Щом започваше да харесва Кейтлин, то тогава може би същото важеше и за Елиът. И имаше вероятност накрая той все пак да се откаже от облога.

 

 

Кейтлин съзнаваше, че изоставя приятелите си, но някак си винаги се озоваваше с групата на Елиът — седеше с тях в столовата или излизаха след училище. Джордж на няколко пъти се опита да поговори с нея за това. Съквартирантката й не разбираше защо Кейтлин е с Елиът и не се страхуваше да й го каже.

— Той е от онези момчета, които се интересуват само от едно нещо — предупреди я тя веднъж, когато бяха в стаята си.

Кейтлин се изчерви.

— Не става въпрос за това — възрази неубедително.

Джордж скептично повдигна вежди.

— Да бе, да.

 

 

Сега, докато Елиът откопчаваше лентата на сутиена й, Кейтлин се сети за думите на Джордж. Може да беше наивна, но не и глупава. Знаеше, че Елиът има опит и иска нещо повече от нея. Но не бе сигурна дали е готова да му го даде. Макар да живееше през деветдесетте, началното си образование бе получила от монахини. И тя като хилядите млади католички преди нея изпитваше същите опасения и мъчителен интерес по отношение на секса. Не че Елиът я притискаше. Поне не и на думи.

Но повече не можеше да мисли за това. Не и когато пръстите му освободиха дясната й гърда от памучната чашка и я помилваха по начин, който й харесваше, карайки зърната й да се втвърдят. В този момент й беше много трудно да мисли за каквото и да било.

Почувства другата му ръка да се движи бавно нагоре по вътрешната страна на бедрото й към дъното на бикините. Обикновено когато той стигнеше някъде близо до бельото й, тя го караше да спре. Но днес бе пропуснала момента. Извиваше се от допира му, притискаше се към дланта му, копнеейки за ласките му. Тънката материя се навлажни и на него му хареса, че тя вече е готова. Но той нямаше намерение да бърза. Продължи да я докосва леко и да я възбужда. Фактът, че я кара да извива тялото си в наслада, му доставяше удоволствие.

Кейтлин се престори, че не забелязва как ръката му се пъхна под бикините й, след което показалецът му се спря върху едно точно определено място. Бавно и нежно той започна да го търка напред-назад. Тя почувства засилващото се напрежение между краката си — чувството беше все едно й се пишка, но по-хубаво. От гърлото й се отрони тих стон.

Той го чу и се засмя тихо.

— Харесва ти, нали?

Тя не каза нищо. Нямаше и нужда — реакцията й говореше сама за себе си. Елиът коленичи над нея и с другата си ръка отдръпна бикините й, за да си осигури достъп. После плъзна единия си пръст в нея. Поколеба се за миг, сякаш я изчакваше да му попречи. Когато тя не го стори, той пъхна и другия си пръст.

Заболя я, но болката беше приятна. Координацията му беше перфектна, пръстите му се движеха навътре и навън, докато той продължаваше да гали клитора й. Кейтлин почувства нов прилив на влага между краката си. Ръцете й се вкопчиха в краищата на завивката. Притисна коленете си едно в друго — не за да го спре, а за да се опита да увеличи силата на приятното чувство. Усети, че е на ръба да изпита нещо, непознато досега.

Елиът замръзна, доловил промяната у нея. Точно този момент чакаше — да я доведе до състоянието, което тя нямаше да поиска да прекъсне. Обнадежден, той отдръпна ръцете си и започна да си разкопчава дънките.

Звукът от ципа рязко я върна в реалността. Мъглата от желание се вдигна и изведнъж всички приятни чувства изчезнаха.

— Елиът, не — промълви тя. Но той не я чу. Беше се съсредоточил в събуването на дънките си.

— Сериозно, Елиът. Мисля, че трябва да спрем.

Кейтлин се опита да дръпне полата си надолу, да се покрие, но той се пресегна и хвана китката й. Стори й се, че Елиът не приема увещанията й, и започна да се паникьосва. Събра всичките си сили и със свободната си ръка го блъсна силно в гърдите.

Не!

Този път решителният й тон не можеше да се сбърка. Той залитна назад и удари главата си в нощната лампа.

— Мамка му! — затърка мястото намръщено. — Защо ме удари, по дяволите?

— Ти не спря — смотолеви тя.

— Ами не мислех, че наистина искаш да спра — отвърна рязко.

Кейтлин извърна поглед, понеже съзнаваше, че твърдението му не е лъжа. Обаче се зае да сложи в ред полата си и да закопчае блузата си. Отново изпита вина. Сега вече се чувстваше омърсена и засрамена. Как можа да му позволи да й направи тези неща?

Сред тишината на стаята тя чу, че дишането му отново се е върнало към нормалното. Чак тогава той се протегна и улови ръката й.

— Виж, съжалявам. Унесох се. Знаеш как е. Просто не мога да се контролирам, когато съм край теб.

Това бяха вълшебните думи, които копнееше да чуе.

Не мога да се сдържам, толкова си красива.

Господи, как ме възбуждаш.

Желая те толкова силно.

Колкото и да не искаше да си признае, харесваше й начинът, по който му въздействаше. Когато го виждаше загубил контрол, задъхан, борещ се да се овладее… тя чувстваше някаква власт над него, която беше като наркотик. Веднъж се бе ядосал и я бе нарекъл сексуална изтезателка. Тогава Кейтлин се разплака и той й се извини. Но вече започваше да се чуди дали не е бил прав.

Не знаеше докога ще продължава да му отказва. Всеки път се безпокоеше, че той ще я зареже. Искаше Елиът да я харесва. Искаше още да е с него, да е част от групата му. За пръв път от пристигането си в семейство Мелвил тя се почувства приета в този елитен, привилегирован свят и не желаеше да го напуска.

Отначало Кейтлин отказа да го погледне. Дори не беше сигурна какво изпитва — дали беше ядосана, разочарована, объркана… Имаше ли нещо нередно между тях? Макар майка й да я бе възпитавала в строг католически морал, самата тя не се бе придържала към него.

Елиът се протегна и повдигна брадичката й, докато погледите им се срещнаха.

— Виж, наистина съжалявам.

Момичето забеляза искреността в тъмните му очи и както винаги се разтопи.

— Няма защо. Но сега трябва да тръгваме. Не бива да закъсняваме за вечеря.

Тогава той се усмихна и тя малко си отдъхна. Беше удивена от разбирането и търпението му. Само се чудеше колко ли дълго бе готов да я чака и по-важното — колко ли дълго щеше да издържи тя.

 

 

След половин час Елиът седна срещу Кейтлин в столовата на „Грейкорт“, преструвайки се, че слуша излиянията й относно проекта й по рисуване. В действителност обаче мълчаливо й внушаваше да се наведе отново напред през масата, за да мерне кадифената кожа под деколтето й.

След шест седмици заедно днес за пръв път успя да премине фазата на безобидните целувки. Шест дълги седмици на най-приличното държание, на което бе способен. Отваряше й вратите. Дърпаше й стола. Помагаше й да си сложи палтото. Слушаше внимателно, докато му мелеше на главата за проклетия си курс по рисуване. Възбуждаше я, както си му е редът, и самият той се разгорещяваше, докато тя не се отдръпнеше в последната минута с ококорен, изплашен поглед. А после трябваше да се преструва, че разбира за какво е цялото това увъртане. Никога преди не си беше давал толкова зор заради някакъв скапан секс.

Днес бе решил, че я е спечелил. Изчака я до момента, когато беше на ръба да свърши, предполагайки, че няма да поиска да се отдръпне, стигнала толкова близо до края. Обаче пак бе ударил на камък. Той заби вилицата в зеления фасул пред себе си, изливайки неудовлетвореността върху преварените зеленчуци. Крайният срок на облога наближаваше. До Снежния бал оставаха три седмици. Тревожното беше, че две трети от залозите за крайния изход от баса бяха срещу него. Всички я смятаха за прекалено задръстена, за да му пусне. Но той имаше план. Щеше да я покани на бала, да я ухажва цяла вечер и накрая сама щеше да му се моли. Само при мисълта за това почувства как пенисът му се размърда. Ето кое най-много го изненадваше — вече не ставаше въпрос само за парите или репутацията му. Той в действителност я желаеше. Повече, отколкото някога бе желал друга през живота си. Може би защото тя беше първото момиче, което му отказваше.

Елиът я гледаше. Тя преметна гъстата си дълга коса зад ушите си и впери в него онези огромни виолетови очи. В тях имаше невинност, която не можеше да бъде престорена. Харесваше му идеята, че ще й бъде първият. Отначало тя щеше да е плаха, дори срамежлива. Но щом подпалеше страстта й, сто процента щеше толкова много да й хареса…

Изведнъж забеляза озадачения й поглед. По дяволите. Не я бе слушал какво му говори.

— Е, как смяташ? — попита тя.

Той погледна меките й плътни устни, приличащи на розова пъпка. В този момент си помисли колко ще е хубаво да ги усети, обвити около твърдия си член.

Тя се намръщи.

— Елиът? Чу ли ме? Маслени бои ли да използвам, или акрилни?

Той с мъка се върна към реалността.

— Както намериш за добре — отвърна и смени темата. — Имаш ли планове за после?

Остатъкът от вечерта прекараха сгушени пред видеото в общото фоайе — изборът беше неин. Като стана време да се сбогуват, той вече бе готов да експлодира. Когато се качи в колата си и се отправи към клуб „Кейв“ в Нортхемптън, за да се срещне с тайфата, все още мислеше за Кейтлин. Както обикновено, тя го бе раздразнила до краен предел и той имаше нужда от облекчение, при това спешно. Очите му попаднаха върху пияната и отчаяна Морган. След още два рома с кола и мъглявия намек, че може пак да се съберат — тя с радост го последва в мъжката тоалетна.

Пред писоарите имаше две момчета, които ги изгледаха с разбиране, щом влязоха, но тя или не ги забеляза, или не й пукаше. Елиът я бутна в една от тесните кабини и заключи вратата. Вонята на урина и други неща вътре не беше най-страхотният афродизиак, но той бе прекалено закъсал, за да обърне внимание. Притисна я към нашарената с графити стена, сграбчи едната й гърда и силно я стисна. С това любовната му игра се изчерпа. Тя свали бикините си и запретна полата си нагоре, като вдигна единия си крак на седалката на тоалетната, за да му осигури достъп. Когато най-накрая потъна в меката й влажна топлина, той затвори очи и си представи, че е с Кейтлин.

 

 

Елиът се двоумеше дали да заведе Морган в стаята си тази вечер. Все пак нямаше да е добре Кейтлин да ги хване заедно. Но накрая беше доволен от поетия риск. По-късно, след като го бе задоволила орално, тя го предупреди за Елизабет.

— Внимавай — каза. Отпи глътка вода, изжабурка се и я изплю в мивката. — Вдигнала ви е мерника.

— Какво от това? Живеем в свободна страна. Не може да ни спре да се виждаме.

— Ако наистина мислиш така, значи прекаляваш с пушенето. — Тя направи жест към цигарата с марихуана, която той тъкмо се канеше да запали. — Стига, познаваш Елизабет. Заподозре ли, че се мъти нещо нередно, ще направи всичко възможно да го прекрати.

След като Морган си тръгна, Елиът дълго мисли как да се справи с тази малка спънка. Решението наистина беше доста просто.