Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая (6)

4.

Лорна се наведе и влезе през ниската врата. Вътре беше достатъчно високо, за да стои изправена, но въпреки това тя остана леко приведена. По-голямата част от сеното бе струпана в дъното. Тя огледа преценяващо вмирисаната на урина клетка и се постара да не настъпи пихтиестата купчина изпражнения, в които се виждаше слуз.

Каквото и животно да бе държано затворено тук, беше ясно, че е било болно.

Купчината сено се размърда — нещо се мъчеше да се скрие от нея. Притисна се в ъгъла и не можеше да избяга по-надалеч. Мяукането бе спряло.

Лорна пристъпи напред, клекна и внимателно дръпна сеното. Пред нея се появи белоснежна козина с едва забележими сиви петна. Дълга опашка беше увита около свитото уплашено телце. Малките котешки уши бяха свити плътно до главата.

— Малко на леопард или ягуар — прошепна тя.

— Само че бяло — обади се стоящият на входа Джак. — Като някакъв албинос.

Лорна се вгледа в измъчените сини очи на малкото.

— Не. Цветът на очите е нормален. По-скоро е форма на наследствен левцизъм, при който е изгубен само пигментът на кожата. Така или иначе, определено е някакъв вид пантера.

— Май преди малко каза, че е леопард или ягуар.

Лорна разбра объркването му. Грешката беше често срещана.

— Пантера не е таксономичен термин. Родът Panthera обхваща всички големи котки. Тигър, лъв, леопард, ягуар. И бяла пантера може да бъде представител на което и да било от тези животни.

— И какво по-точно е малкото?

— Доколкото може да се съди по структурата на черепа и едва забележимите петна, предполагам, че е ягуар. Но не мога да го твърдя със сигурност.

Лорна знаеше, че Джак се нуждае от повече информация. Явно беше предположил онова, което беше ясно за нея от пръв поглед, и искаше потвърждение.

Мъничките очи от купчината сено примижаха към нея. Бяха лошо фокусирани и изглеждаха отворени неотдавна, което означаваше, че котето е само на две седмици, ако не и по-малко. Допълнителните характерни черти — късите заоблени уши, съвсем малките мустаци — подкрепяха преценката й, че създанието е новородено. Но онова, което я изумяваше, беше размерът му. Малкото сигурно тежеше между седем и девет килограма — достатъчно голямо, за да е на около два месеца.

Дори Джак беше забелязал несъответствието и какво означава то.

— Каква е възрастта на малкото?

— Една или две седмици. — Лорна го погледна. — Ако се съди по него, възрастният екземпляр би трябвало да тежи между сто и осемдесет и двеста и двайсет килограма, което е повече от теглото на сибирски тигър. Типичният ягуар е два пъти по-лек.

— Пак ли имаме генетичен атавизъм?

Тя въздъхна.

— Ще трябва да направя някои тестове, за да кажа със сигурност, но първо искам да огледам малкото по-добре.

Внимателно вдигна новороденото от гнездото му. То се загърчи и заскимтя, но съвсем слабо. Лорна опипа костите му; пощипването по кожата показа, че животното е обезводнено. Потисна гнева си от пълната липса на грижи за малкото създание и го притисна до корема си. Направи всичко по силите си да го успокои. Един поглед към гениталиите му бе достатъчен да определи, че е мъжко.

Държеше го и чакаше паниката му да се уталожи.

— Ш-ш-ш, всичко е наред, дребосък.

Постави длан на главата му и нежно и ритмично започна да го гали под брадичката. Не след дълго малкото се притисна към нея и изписука гладно. Лорна го остави да засмуче пръста й.

Несъмнено беше новородено.

Докато малкото се мъчеше да суче, тя забеляза в устата му нещо, което не трябваше да е там. На тази възраст малките котки нямаха зъби, а само голи венци, за да могат да се хранят. Върхът на пръста й обаче усещаше нещо остро. Напипа четири зъба — кучешки. Макар и съвсем малки и недоразвити, те бяха остри и ясно изразени, горните бяха по-дълги от долните.

И изобщо не трябваше да ги има, не и на тази възраст.

Наличието им сега означаваше, че ще се развият много повече в бъдеще. Тази черта изразяваше някаква важна генетична особеност. И когато осъзна какво може да означава, по гърба й полазиха студени тръпки. Погледна към останалите клетки и погледът й се спря върху мъртвото пони.

Нищо чудно, че беше умряло от страх.

Обърна се към Джак.

— Имаме по-сериозен проблем.

— В смисъл?

Лорна направи преценка на зъбите по същия начин, по който беше екстраполирала теглото на новороденото, за да определи приблизителните размери на възрастния екземпляр. Знаеше, че ранната поява на тези кучешки млечни зъби предвещава развитието им. Представи си ги как растат пропорционално с тялото, как горните се извиват и се спускат под долната челюст.

— Нямаме работа просто с прекалено голям ягуар — каза Лорна.

— Какво искаш да кажеш?

Тя излезе от клетката и погледна Джак в очите.

— Това е малко на саблезъба котка.