Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Altar of Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс

Заглавие: Олтарът на Рая

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2010

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-130-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1831

История

  1. — Добавяне

54.

— Какъв е планът оттук нататък? — попита Бенет.

„Добър въпрос“ — помисли Дънкан. Поклати глава. Все още преценяваше, опитваше се да проумее странното естество на атаката. Усещаше как постепенно започва да губи контрол.

С Бенет стояха пред редицата монитори в командния център на охраната. Някой бе покрил мъртвия дежурен с одеяло. Друг компютърджия се опитваше да получи картина от останалите камери. Дънкан продължаваше да следи на екрана картината от камерата на сухопътния мост.

Двата скутера патрулираха от двете страни на пясъчната ивица. Дънкан ги беше изпратил веднага след като позна кейджъна от Делтата. И добре че го направи. Преди малко беше видял как от гората от другата страна на оградата излиза някакъв мъж.

Това бе толкова невъзможно, че още не можеше да дойде на себе си.

По облеклото и екипировката можеше да се съди, че е един от мъжете, които бе забелязал по-рано в гората. Групата по някакъв начин бе оцеляла и бе прекосила острова, за да стигне до моста. Но как беше възможно това?

Отговорът дойде, когато компютърджията се изправи зад конзолата и изтри длани в престилката си.

— Компютърът ще рестартира всеки момент проследяващия софтуер.

И наистина, един от съседните екрани светна в синьо, след което показа картата на другия остров.

— След малко ще започне да улавя сигнатурите — добави техникът.

Докато гледаха, на екрана започнаха да се появяват малки червени светлинни, отбелязващи местоположението на всяко животно. Броят им ставаше все по-голям и по-голям.

Дънкан изруга.

Бенет го погледна, после отново се обърна към екрана.

— Това не е на добро.

Вместо да са разпръснати неравномерно из острова, както обикновено, всички светлинни се бяха скупчили в началото на сухопътния мост. Цялата менажерия се беше събрала там. Причината за това можеше да е само една.

— Ще се опитат да пробият бариерата — каза Дънкан.

— И не знаете кой е онзи непознат? — попита Бенет. — Онзи, който е с тях.

— Не. — Беше смаян, че мъжът е оцелял. — Но явно е на страната на онези, които дойдоха със зодиака. Обзалагам се, че е някакъв опит да спасят доктор Полк.

Това беше единственото смислено обяснение. Дънкан вече беше обяснил на Бенет за кейджъна с бейзболния каскет.

— Ако властите ги подкрепяха — продължи той, — реакцията им щеше да е по-силна. Бойни кораби и хеликоптери. Мисля, че това е по-скоро разузнавателна експедиция. Да разберат дали доктор Полк е все още жива. Но кой знае колко дълго ще продължи това? Властите може би вече пътуват насам.

— Какво предлагате?

— Политика на изгорената земя.

Очите на Бенет се разшириха. Погледна към Дънкан за повече разяснения.

— Щом тези кучи синове знаят за Изгубения рай, скоро ще научат и други. Изгубили сме контрол. Вече сме твърде оголени. Ще трябва да приемем тази реалност и да се справим с нея агресивно.

— Колко агресивно?

— Евакуираме се, изгаряме и двата острова до основи, избиваме всички. Не оставяме никаква следа. Щом не са в състояние да ни проследят, ще можем да започнем някъде другаде. Вярно, ще е сериозен неуспех, но поне няма да сме съвсем извън играта.

Бенет въздъхна примирено. Погледна през разбитите прозорци и промълви:

— „Тогава Бог го изпъди от Едемската градина.“

— Сър? — подкани го Дънкан.

Последва нова въздишка.

— Разбирам ви. Нямаме друг избор. След всички проблеми тук едно ново начало може и да е за добро. Можем да сме готови на площадката за излитане след петнайсет минути.

— По-добре десет — настоя Дънкан.

— Ами доктор Полк?

— Вече се погрижих за този проблем.

Бенет изглеждаше притеснен, но щеше да го преживее. Дънкан получаваше много пари именно за да взема трудните решения и да ги изпълнява.

— Какъв е непосредственият план за действия? — смени темата Бенет.

Дънкан кимна към екрана.

— Да затворя задния вход. Да се погрижа да нямаме повече изненади по време на евакуацията. Изпратих екип да направи засада на групата от зодиака. Ще ги заклещят при оградата и скутерите.

— А онези от другата страна?

Дънкан се загледа в струпването на червени точки на монитора. Време беше да се сложи край на проваления експеримент на Малик, да бъде заличен до основи. Като предпазна мярка беше заложил по целия остров напалмови заряди. Повече от сто. Огнената буря щеше да унищожи всичко живо само за минути. Всеки, който се опиташе да избяга, щеше да бъде свален от стрелците в скутерите.

Бръкна в джоба си и извади радиопредавател. Беше го взел от сейфа в кабинета си, преди да се качи тук. Върху устройството имаше два светещи бутона.

Единият задействаше скритите заряди на другия остров.

Вторият щеше да взриви двете бомби, вградени в инфраструктурата на вилата — една в горната част, а другата — в подземната лаборатория. Със своите четиридесет и четири тона тротилов еквивалент бомбите щяха да разрушат горната част на острова и буквално да го изтрият от картата.

Но това трябваше да почака.

Вдигна предпазното капаче на първия бутон.

Бенет зяпна предавателя.

— Какво? Нима ще взривите другия остров сега?

— Точно сега е моментът.

Дънкан натисна бутона.

„Един проблем по-малко.“