Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая (14)

12.

Слънцето вече залязваше. От въздуха не се виждаха много неща, които да разсеят Лорна от обичайното й вцепенение при летенето с хеликоптер. Ако продължаваше в същия дух, може би щеше дори да свикне с него, но засега потните й длани и плиткото дишане не даваха надежди за това.

За да потисне страха си, тя се съсредоточи върху минаващия отдолу пейзаж, отбелязваше си характерни особености, преценяваше колко още ще летят.

Порт Сълфър лесно можеше да се пропусне — нищо и никакво градче, защитено от занемарена система диги. Навремето беше фирмено селище, обслужващо Фрийпорт Сълфър, но през деветдесетте, след спирането на сондиранията и затварянето на рафинерията, бе започнало постепенно да запада и сякаш само бе чакало Катрина да напише епитафията му. Шестметровата вълна, преминала през Порт Сълфър, почти го беше заличила. От близо хилядата жители само неколцина се бяха върнали при наводнените си домове.

Ако не изучаваше така съсредоточено света под себе си, Лорна сигурно щеше да пропусне градчето. Прелетяха над него само за секунди и отново се озоваха над вода — над обширното плитко езеро Бей Лано. Хеликоптерът започна да се снишава. Полетът беше кратък — бяха минали шейсет и петте километра по права линия от Ню Орлиънс за по-малко от петнайсет минути. Въпреки това Лорна с нетърпение очакваше да стъпи на твърда земя.

Беше напрегната и чак подскочи, когато усиленият глас на Джак зазвуча в слушалките й. Той седеше отпред до пилота. Тя беше отзад с двама агенти на Митници и гранична охрана. Бяха й казали имената си, но тя вече ги беше забравила — умът й беше изцяло зает да държи хеликоптера във въздуха само със силата на волята.

— Ще продължим с катер на МГО през каналите южно от езерото — обясни Джак. — Той ще ни служи като база. Два плъзгача ще претърсват ръкавите и каналите от двете му страни. В случай на нужда имаме две канута за най-тесните места.

Докато машината кацаше във водата, Лорна се загледа в малкия флот. Втори, по-голям хеликоптер се издигаше над езерото. Беше докарал още от хората на Джак, както и неколцина местни. Катерът на МГО като че ли беше същият като онзи сутринта — клас „Прехващач“, пригоден за плаване както в реката, така и в океана. Два плъзгача обикаляха пъргаво на известно разстояние от него, задвижвани от гигантските си перки.

След кацането настъпи пълен хаос, хора и оръжия се прехвърляха от хеликоптера на лодките. Когато се качи на задната палуба на катера, Лорна се почувства като досадна пречка между едрите недодялани мъже, миришещи на евтин одеколон за бръснене, кожа и смазка за оръжие. Отвсякъде се чуваха груби гласове и смях.

Тя се оттегли в едно тихо ъгълче, по-далеч от бушуващото торнадо тестостерон.

Шестима мъже със зелени ризи и панталони — Специалната група за реагиране на Джак — проверяваха оръжията си: пистолети, пушки помпи, карабини. На каските им имаше очила за нощно виждане. Никой нямаше намерение да рискува.

Трима други, с ловджийски дрехи и джинси, също се бяха отдръпнали в задната част на катера, но от другата страна, седнали върху обърнатите канута — типичните плоскодънни лодки на местните. И тримата — двама чернокожи и един бял — определено имаха вид на кейджъни от района. Единият смътно напомняше на Джак, вероятно му беше някакъв роднина. Докато ходеше с Томи, тя така и не бе успяла да се срещне с целия клан Менард.

Последният член на групата подскачаше наоколо с изплезен език и въртеше опашка. Дори неговото поведение беше наперено и самонадеяно, с типичния за кейджъните радостен блясък в очите.

— Бърт — прошепна Лорна и спомените за онези щастливи времена я заляха. Може и да не беше срещала по-големия брат на Томи, но беше представена на най-доброто ловджийско куче на семейството.

Джак беше споменал, че ще вземе куче за лова, но тя изобщо не си бе помислила, че ще е Бърт.

Зарадвана от присъствието на приятел, Лорна клекна, за да привлече вниманието му, и Бърт тръгна към нея. Тя протегна ръка да го почеше зад невъзможно дългото му ухо, но внезапен рязък вик накара и двамата да замръзнат.

— Бърт! Връщай си задника тук! Остави я тая bonne a rien!

Кучето погледна назад и отпусна опашка. Хвърли неохотен, почти извинителен поглед на Лорна и се върна при тримата до канутата.

Онзи, който бе извикал, я гледаше свирепо. Беше мъжът, който приличаше на Джак, и вероятно му беше роднина. Лорна не знаеше какво означава bonne a rien, но от тона му беше ясно, че не е ласкателно.

Джак, който разговаряше с помощника си, рязко се обърна и отиде при мъжа. Сграбчи го за яката на ризата и го дръпна към себе си, нос до нос.

— Ако още веднъж те чуя да говориш така за доктор Полк, ще те изритам през борда. Без значение, че си ми брат. Тя е тук по моя молба. Така че или се дръж прилично, или се разкарай от катера ми.

Лорна впери поглед в двамата. „Брат?“ Погледна непознатия с други очи. Значи това беше Ранди, братът на Джак и Том. Беше в затвора, когато ходеха с Том — бяха го прибрали за една година след пиянско сбиване в една кръчма на Бърбън стрийт. Беше загазил допълнително, защото беше пребил полицай, макар и извън работното му време.

Ранди като че ли понечи да възрази и дори опря длан в гърдите на Джак, сякаш се канеше да го бутне. Но явно прочете нещо на лицето му, защото ръката му се отпусна, той отстъпи назад и се опита криво-ляво да излезе от положението.

— Ти си шефът, брат ми.

Джак обаче не остана удовлетворен и продължи да го държи за яката. Гледаше го свирепо.

Накрая Ранди отстъпи.

— Mais oui! Добре де! Чух те!

Джак го пусна и погледна Лорна също така извинително като кучето. Брат му и приятелите му се преместиха от другата страна на канутата. След като приключи с нарежданията за помощника си, Джак отиде при Лорна.

— Съжалявам. Ела. Преди да си предизвикала още бели, искам да те запозная с плана на издирването. Да видим дали можеш да предложиш някакъв съвет. Затова си тук, нали така?

Грубият му тон я жегна, но тя предпочете да си задържи езика зад зъбите. Тръгна след него към каютата на лоцмана и с изненада откри, че в помещението има климатик и е почти мразовито в сравнение с упоритата вечерна жега. Слънцето беше залязло, но небето на запад все още бе окъпано в оранжева светлина.

Джак я поведе към масата с картите. Единственият друг човек в кабината беше лоцманът, облечен като всички хора на Джак в грубата работна униформа на МГО, само че без каска. Катерът вече се движеше през Бей Лано. От мощния двигател палубата вибрираше, Лорна го усещаше през дебелите подметки на ботите си. Пред тях се ширеше гората на делтата — изглеждаше като непреодолима стена в тъмното.

— Това е маршрутът ни. — Джак посочи закрепената на масата карта. Пръстът му проследи начертана върху хартията линия. — Предполагаме, че след бурята котката може да е стигнала до Бей Джо Уайз, след което е продължила на север. — Пръстът му спря. — На това място спасихме момчето. Котката е изминала доста голямо разстояние за толкова малко време.

Лорна вече бе запозната с подробностите около фаталната среща. Пое дълбоко дъх, доволна, че отново навлиза в професионални води.

— Ягуарите ловуват на обширна територия — започна тя. — Затова се движи. Генетично й е заложено да не спира, докато не открие място, което според нея е подходящо за живот.

— Значи може да продължи още?

— Определено. Именно миграционните навици са причина ягуарите да са застрашен вид. Естествените им обиталища в джунглите се свиват и разделят от хората. Поради силната им необходимост да бродят тези прекъсвания в гората ги карат да се сблъскват с хората, обикновено с фатален резултат.

Беше чела за някакъв започнат екологичен проект за създаването на цяла верига диви гори, продължаващи от Мексико до Южна Америка — огромна площ, в която популацията на ягуарите да може да расте и да мигрира свободно. Проектът се наричаше Paseo de Jaguar, Пътят на ягуара.

Загледа се в картата, като се мъчеше да определи какъв ще е paseo на този конкретен ягуар. Имаше обаче и един важен момент.

— Да не забравяме, че тя има и малко — каза Лорна. — Това означава, че ще търси богата на храна територия — богата за две животни.

Джак — стоеше плътно до нея — също изучаваше картата.

— Но къде? Ако продължи на север, ще трябва да мине между Адамс Бей и Уошингтън Лейк. Това е дълбоко в ръкавите. Откъде изобщо да започнем търсенето?

— От източниците й на храна. Ръкавите и блатата са идеална среда за ягуарите. Те обикновено ловуват покрай вода. Всъщност голяма част от храната им е морска. Костенурки, риба, каймани.

Джак се обърна към нея.

— Хлапето, което спасихме, каза, че котката била разкъсала някакви капани за раци.

Лорна кимна.

— Ягуарите са изключително приспособими. Ядат всичко. Нападат дори говеда.

На лицето на Джак се изписа недоверие.

— Те са съвършените машини за убийство — обясни Лорна. — Тигрите и лъвовете разкъсват гърлото на жертвите си, а ягуарите им разбиват черепите. Челюстите им са най-силни в сравнение с всички останали големи котки. Смята се, че са ги развили, за да могат да пробиват черупките на костенурки.

— Ако нашата обича костенурки, из ръкавите ги има в изобилие. Всякакви видове сладководни и сухоземни и какви ли не.

— Да, но са дребни и няма да са й достатъчно. Предвид размерите й, ще търси леснодостъпен и богат източник храна. И няма да спре, докато не го намери.

Джак внезапно се вцепени.

— Какво има? — попита тя.

Той се наведе над картата и прокара пръст покрай начертаната линия, като оглеждаше и прилежащите територии. Накрая пръстът спря и посочи две думи — Ръкав Кук.

Джак се изправи и я погледна.

— Колко остро е обонянието на ягуара?

— Изключително остро. Те са предимно нощни ловци, така че трябва да са в състояние да проследят жертвата си по миризмата.

— На какво разстояние може да проследи миризма според теб?

— Трудно е да се каже. Зависи от източника на миризмата, от силата й, от посоката на вятъра. — Лорна поклати глава. — Факторите са твърде много. Километри, ако условията са подходящи.

— Значи ако поставим наистина силен източник на миризма и вятърът е в подходящата посока, можем да примамим котката. Дори от километри.

— Разбира се. Но трябва да е миризма, която да разпознае като храна.

— Каза, че ягуарите се хранят не само с костенурки и риба, но и с каймани. А те са южните братовчеди на нашите алигатори.

— Точно така.

— Значи ако има концентриран източник на такава храна, място, което мирише наистина силно…

— То определено ще я привлече.

Джак освободи картата от щипките, отнесе я при лоцмана и посочи.

— Тръгваме натам. Ръкав Кук. Съобщи на плъзгачите, че има промяна в плана. Обръщаме право натам.

— Разбрано, сър.

Джак се върна с картата.

— Каква има в ръкав Кук? — попита Лорна.

— Посещавано място е. Привлича туристи през цялата година, повечето пристигат с корабчета от Ню Орлиънс. Програмата обикновено включва обиколка на блатата, разходка с плъзгач, а накрая — посещение в ръкава.

— Но защо точно там?

Джак я погледна в очите. Излъчваше увереност.

— Защото там е фермата за алигатори на чичо Джо.