Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Altar of Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс

Заглавие: Олтарът на Рая

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2010

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-130-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1831

История

  1. — Добавяне

35.

Джак коленичи в задимения коридор до мъжа, чиято кръв изтичаше. Беше един от неприятелите, може би същият, когото беше улучил одеве. Не бе стигнал много далеч. От зейналата в корема му рана беше ясно, че няма да изкара още дълго.

Мъжът го гледаше с изцъклени, пълни с болка очи.

Разбираше, че умира.

Джак бе виждал неведнъж този поглед на бойното поле. Заложи на опита си — знаеше, че в моменти като този човек често търси опрощение.

— Тук имаше жена — умоляващо рече той. — Руса. Докторка. Знаеш ли къде е?

Вече беше изгубил прекалено много време. Докато бягаше от долното ниво, беше принуден да балансира между предпазливостта и паниката. Страхуваше се, че ще се натъкне на някой капан — а нямаше да е от полза за Лорна, ако е мъртъв. Но също така усещаше, че времето изтича.

„Къде може да е тя?“

Без да сваля нито за миг очите си от Джак, сякаш се нуждаеше дори от тази мъничка компания в края, мъжът изграчи:

— Заловиха я…

— Къде я отведоха?

Войникът се помъчи да отговори, но очите му се подбелиха.

Джак стисна ръката му.

— Къде?

Войникът отново се опита да го погледне. Главата му клюмна наляво.

— Къде? — повтори Джак.

Отговор не последва. Джак хвана брадичката на войника и обърна лицето му към себе си. Отворените очи го гледаха празно. Човекът си беше отишъл.

Джак стисна за последен път ръката му и скочи на крака.

Втурна се към прозореца, подаде глава навън и огледа района. Не видя никого. Бързо се измъкна през прозореца и скочи на мократа трева. Небето на изток започваше да изсветлява.

Откъм предната част на сградата се чу рев на двигател.

Той затича натам с пистолет в ръка. Студена увереност стегна гърдите му. Утрото наближаваше и нападателите се оттегляха. И бяха заловили Лорна.

Стигна до ъгъла на сградата и успя да види стоповете през пушека. Някакъв пикап изхвърча от двора и пое по пътя към реката.

Джак вдигна пистолета, но не посмя да стреля.

Като едното нищо можеше да улучи и Лорна.

Безсилен, той свали оръжието и хукна към паркинга.

Отвори вратата на пикапа, скочи вътре, завъртя ключа и натисна газта. Двигателят изрева и изпод гумите полетя чакъл. Фордът подскочи напред и полетя след другия автомобил.

Джак натисна газта до дупка, хвана волана с една ръка, свали прозореца и подаде пистолета навън. Стреля по другия пикап — ниско, в гумите. Не очакваше да улучи, но се надяваше да ги стресне достатъчно, за да намалят или да изгубят управление.

Докато дърпаше спусъка за трети път, колата му попадна в дупка и прицелът му се измести високо нагоре.

Задният прозорец на автомобила се покри с пукнатини като паяжина.

Джак изруга. Трябваше да е по-внимателен.

Колата отпред за момент наби спирачки, после отново набра скорост. От шибидаха се подаде мъж с карабина в ръце.

Джак се сниши, но не намали скоростта. Предното стъкло се покри с пукнатини. Един куршум се заби в облегалката за глава на съседната седалка.

Другият пикап отново наби спирачки — шофьорът трябваше да намали, за да вземе завоя към главния път, минаващ по дигата покрай Мисисипи.

Джак продължаваше да натиска газта. Ако успееше да ги блъсне отзад и да ги изхвърли по склона на дигата, имаше шанс да ги спре.

Разстоянието между двата автомобила се скъсяваше.

Пикапът отпред започна да завива.

„Хайде…“

Изстиска и последните възможности от V-8 двигателя.

Съсредоточен върху другата кола, едва не пропусна да види как някакъв мъж се показа иззад едно дърво край пътя. Мъж с гранатомет!

Трябваше да се сети, че нападателите няма да оставят тила си незащитен. Че със сигурност ще разположат човек на входа — човек със сериозна огнева мощ.

Всичко това мина през главата му за миг, докато гледаше как от гранатомета изригва дълъг език от пламък и дим.

 

 

Гръмотевицата събуди Лорна — беше толкова силна, че имаше чувството, че някой набива пирони в главата й. Извика, колкото от болка, толкова и от объркване. Усети в устата си вкус на кръв. Тялото й се мяташе, сякаш се намираше в лодка насред бурно море.

Нужен й бе дълъг, мъчителен момент да осъзнае, че е на задната седалка на голям автомобил. Гръмотевиците бяха изстрели, а стрелецът се беше подал до кръста през шибидаха.

Опита се да вдигне ръце към главата си, която пулсираше от болка, но откри, че са вързани зад гърба й. Автомобилът рязко зави да излезе на пътя по дигата и лицето й се залепи за страничния прозорец.

Спомените нахлуха в главата й.

Нападението, кръвопролитието, засадата в клиниката…

Впери поглед през прозореца към ЦИЗВО. Втори пикап се носеше по пътя право към тях, сякаш се готвеше да ги блъсне отстрани.

Лорна го позна.

— Джак…

В същия миг край пътя изригна дълъг пламък. Някакъв войник стоеше до едно дърво с димящо оръжие на рамото.

Пикапът на Джак избухна. Предницата полетя във въздуха, яхнала огнена топка. Колата се приземи на задната си броня и се преобърна. Заваля стъкло, метал и горящи отломки.

Взривът бе толкова силен, че Лорна не разбра, че крещи, докато всичко не свърши. Някой я сграбчи за рамото и я бутна да легне. Силен плесник през лицето за момент я ослепи.

— Затваряй си устата!

С насълзени очи тя погледна за последен път през прозореца. Автомобилът се носеше по крайречния път. Пикапът на Джак вече не се виждаше. Миг по-късно някъде по-отдалеч се чу приглушена експлозия. В небето се издигна огнен вихър.

ЦИЗВО.

Лорна затвори очи. Беше твърде вцепенена, за да крещи. Представи си Кайл и колегите си. Молеше се да са успели да се измъкнат — но дори тази надежда бе заличена от дрезгавия глас на шофьора.

— Конър, нареди на Дотъри да направи последно претърсване на района, преди да се изтегли. Да убият всички оцелели.