Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Третата тайна

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балканпрес“ АД, София

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-102-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2018

История

  1. — Добавяне

66

16:30 ч.

Катерина се бореше да освободи ръцете и краката си от дебелото тиксо. Лежеше с ръце зад гърба върху някакъв твърд и неудобен матрак, от който се разнасяше миризма на боя. Небето зад единственото тясно прозорче бързо потъмняваше. На устата й също имаше тиксо и тя направи опит да се успокои, за да може да диша през носа.

Нямаше представа как е попаднала тук. Единственото, което помнеше, бяха костеливите пръсти на Амбрози, впити в гърлото й. След което беше припаднала. Свести се преди повече от два часа, но наоколо цареше дълбока тишина, нарушавана единствено от приглушените гласове, идващи откъм улицата. По всяка вероятност се намираше на горния етаж на някоя от старите барокови къщи в близост до „Свети Гандолф“, тъй като Амбрози не би могъл да я пренесе някъде по-надалеч. Студеният въздух изсушаваше ноздрите й и тя се радваше, че той не беше свалил палтото й.

В онзи параклис, в продължение на един ужасен миг, тя беше сигурна, че умира. А в момента си даваше сметка, че Амбрози е пощадил живота й само защото му е нужна. Най-вероятно като разменна монета в предстоящата сделка с Мичънър. Том Кийли беше прав по отношение на Валендреа, но дълбоко грешеше относно нейните лични качества. Страстите на тези мъже бяха нещо непознато за нея. По време на трибунала Валендреа открито обвини Кийли, че в него се е вселил дяволът. Ако това бе вярно, значи и двамата са в една компания.

Чу отварянето на някаква врата, последвано от приближаващи се стъпки. Миг по-късно в стаята се появи Амбрози, който смъкна ръкавиците си и се надвеси на нея.

— Удобно ли ти е?

Очите й мълчаливо го следяха. Той хвърли палтото си на близкия стол и седна на леглото.

— В църквата сигурно реши, че умираш, нали? — подхвърли той. — Животът е хубаво нещо, много хубаво. Ти не можеш да отговориш, разбира се, но няма проблем. Аз обичам сам да отговарям на въпросите си.

Изглеждаше страшно доволен от себе си.

— Животът е божи дар, но в случая аз те удостоих с него. Защото бих могъл да те убия и да приключа с проблемите, които ми създаваш.

Тя лежеше абсолютно неподвижно. Очите му бавно опипаха тялото й.

— Мичънър ти се е порадвал, нали? Сигурен съм, че е изпитал голямо удоволствие. Помниш ли какво ми каза в Рим? Че пишкаш седнала, а аз не се интересувам от такива. Мислеше, че не изпитвам страст към жените, нали? Мислеше, че не зная какво да направя, защото съм свещеник? Или защото съм педераст?

Тя се зачуди дали представлението е предназначено за нея или за него самия.

— Твоят любовник заяви, че изобщо не му пука какво ще ти се случи — подхвърли с нескрито удоволствие Амбрози. — Нарече те моя шпионка и каза, че си мой, а не негов проблем. И може би е прав. Защото все пак аз те наех, нали?

Тя направи усилие, за да запази безизразното изражение в очите си.

— Мислеше, че си наета от негово светейшество, но аз бях този, който разкри връзката ти с Мичънър и който реши да се възползва от нея. Без мен Петър нямаше да има никаква представа за нея.

Внезапно се наведе напред, отлепи тиксото от устата й и впи устни в нейните. Езикът му проникна навътре по особено противен начин. Катерина направи опит да се отскубне, но той я държеше здраво. Сграбчи я за косата и изви главата й на една страна. Устата му вонеше на бира. Тя не издържа и стисна езика му със зъби. Той изкрещя и се отдръпна, а тя политна подире му.

— Мръсна кучка! — изрева Амбрози и я тръшна на леглото.

Катерина с отвращение изплю слюнката му, сякаш искаше да се отърси от злото. Ръката му се стрелна и й нанесе силен удар. Устата й се напълни с кръв. Той я удари още веднъж и главата й се заби в стената над леглото. Стаята се завъртя пред очите й.

— Трябваше да те убия! — изръмжа Амбрози.

— Майната ти! — изфъфли Катерина и се обърна по гръб. Главата й продължаваше да се върти.

Той избърса с ръкав кръвта, който капеше от устата му. От нейната също се проточи алена струйка и тя скри брадичка в шала си. Върху плата останаха яркочервени следи.

— Ако не ме убиеш, аз ще убия теб! — яростно изсъска тя.

— Няма да ти се удаде подобна възможност.

А тя си даде сметка, че до момента, в който тоя тип получи каквото иска, ще е в безопасност. Колин беше постъпил правилно, карайки го да повярва, че тя няма значение за него. Той отново попи кръвта от устната си и пристъпи към леглото.

— Силно се надявам, че твоят любовник ще пренебрегне предупрежденията ми. Тогава ще имам удоволствието да гледам как и двамата умирате.

— Големи приказки от малко човече.

Той се стрелна напред, обърна я по гръб и я възседна. Но тя вече знаеше, че няма да я убие. Все още не.

— Какво ти става, Амбрози? Нима не знаеш какво да правиш?

Той целият се разтърси от гняв. Тази жена нарочно го предизвикваше.

— Аз бях този, който каза на Петър да те остави на мира след Румъния.

— Сега вече разбирам защо търпя побой от псето му.

— Имаш късмет, че е само побой.

— Валендреа може да ревнува. Не мислиш ли, че ще е по-добре да запазим това между себе си?

Поредното предизвикателство й донесе поредното притискане на трахеята. Натискът не беше достатъчно силен, за да прекъсне дишането й, но й стигаше, за да държи устата си затворена.

— Правиш се на голям герой пред една вързана жена! — изрече на пресекулки тя. — Я ми освободи ръцете да те видя колко струваш!

Амбрози я пусна и се изправи.

— Не си струва труда. След два часа всичко ще свърши. Мисля да ги използвам за една хубава вечеря, след която ще приключа и с теб. — Жестоките му очи се забиха в лицето й. — Завинаги!