Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

42

Междугорие, Босна и Херцеговина

18:30 ч.

Мичънър нае две стаи в един от по-новите хотели. Дъждът заваля малко след като напуснаха къщата на Ясна, а когато успяха да се доберат до хотела, небето вече се раздираше от светкавици. Такъв е сезонът — дъждовен, успокои ги администраторът. Дължи се на сблъсъка между топлите въздушни маси от Адриатическо море и студените северни ветрове.

Вечеряха в едно от близките кафенета, претъпкано с поклонници. Катедралата беше основна тема на разговорите, които се водеха главно на английски, френски и немски. Някой подхвърли, че по-рано през деня там са се появили двама от очевидците, но Ясна не била между тях — нещо необичайно за нея.

— Утре ще потърсим тези очевидци — каза Мичънър. — Да се надяваме, че общуването с тях ще бъде по-лесно.

— Тя беше доста убедителна, нали?

— Или е изпечена измамница, или казва истината — замислено поклати глава той.

— Защо се стресна, когато спомена Бамберг? Не е тайна, че папата много обичаше родния си град. Не вярвам, че не знаеше за какво става въпрос.

Мичънър й разказа за последния имейл на папата, в който се споменаваше за Бамберг. Направете с тялото ми какво то намерите за добре. Благочестието не се ражда от помпозните церемонии. В личен план бих предпочел светостта на Бамберг, прекрасното градче край реката и катедралата, която толкова обичах. Съжалявам, че не успях още веднъж да се порадвам на красотата му. Но наследството ми може би още е там. Пропусна да й каже, че това е част от последното послание на папата, преди да се самоубие. Но тя го подсети за нещо друго, което беше казала Ясна: Аз се молих за папата. Душата му се нуждае от нашите молитви. Предположението, че тя знае истината за Климент, му се стори абсолютно налудничаво.

— Нали не вярваш, че следобед станахме очевидци на божествена поява? — вдигна глава тя. — Тази жена беше твърде напрегната…

— Мисля, че виденията на Ясна са достъпни само за нея.

— Това ли е начинът да отречеш днешната поява на Мадоната?

— Тя беше тук точно толкова, колкото е била във Фатима, Лурд или Ла Салет.

— Тази жена ми напомня за Лусия — добави Катерина. — Когато се срещнахме с отец Тибор в Букурещ, аз не казах нищо. Но си спомням статията, която написах преди няколко години. В нея отбелязах, че Лусия с била проблемно дете. Баща й бил алкохолик, отгледали я сестрите й. Била най-малкото от седемте деца в семейството. Малко преди появата на Дева Мария баща й изгубил част от семейните земи, две от сестрите й се омъжили, а другите си намерили работа извън дома. Лусия останала сама заедно с брат си, майка си и бащата пияница.

— Част от тези сведения се съдържат в доклада на църквата — кимна Мичънър. — Епископът, който отговарял за него, ги окачествил като второстепенни и често срещащи се по онова време. Повече ме тревожат приликите между Фатима и Лурд. Виденията в Лурд били известни във Фатима, включително и на Лусия. — Отпи глътка бира и продължи: — Изчел съм всички сведения за божествените появи през последните четиристотин години. Много неща в тях съвпадат. Винаги стават пред овчарчета, най-често пред слабо образовани или неграмотни момиченца. Появите винаги са в гористи местности. Винаги под формата на красиви жени, които споделят небесни тайни. Много, много съвпадения.

— Да не говорим, че описанията на всички тези появи са записани години по-късно — добави Катерина. — Което увеличава опасността към тях да са добавени допълнителни подробности. Не е ли странно, че никой от очевидците не разкрива веднага посланията, които е получил? При всички случаи трябва да изминат десетилетия, за да станат известни подробностите.

Той кимна. Сестра Лусия предлага подробно описание на случките във Фатима едва през 1925 г. И по-късно, през 1944-та. Мнозина изследователи подозират, че тя вкарва в тях по-късни факти, например управлението на Пий XI, Втората световна война и възхода на Русия — случили се далеч след 1917-а. Никой не може да оспори нейните твърдения, тъй като Жасинта и Франсишку са мъртви. Юридическото му образование го накара да обърне внимание и на един друг факт.

През юли 1917 г., по време на второто явяване на Дева Мария във Фатима, тя говори за посвещаването на Русия на непорочното си сърце. Но по това време Русия отдавна вече е християнска страна; комунистите завземат властта няколко месеца по-късно. Какъв е смисълът на споменатото посвещаваме?

— Положението в Ла Салет е още по-объркано — подхвърли Катерина. — Максим изгубил майка си още като пеленаче и станал обект на грубо отношение и побоища от страна на мащехата си. При първото му интервю след появата на Дева Мария той описва не Мадоната, а някаква майка, която се оплаква, че синът й я бие.

— Това го има в архивите на Ватикана — кимна Мичънър. — Максим говори за гневната Мадона, която бичува хората за глада, ширещ се по земята, сравнявайки грешниците с кучета.

— Това са думи на проблемно дете, отнасящи се до родителите му. Втората му майка често го е оставяла да гладува.

— Максим умира млад, съсипан и разочарован — добави Мичънър. — Същото се случва и с една от очевидките тук, в Босна. Тя изгубила майка си два месеца преди първата поява. И другите деца са имали подобни проблеми.

— Халюцинации, Колин, нищо повече — поклати глава Катерина. — Децата с проблеми се превръщат в психически обременени възрастни, които сляпо вярват в измислиците си. Църквата не желае подробностите от живота им да станат известни на когото и да било и прави всичко възможно балонът да се спука. А това също е подозрително.

Дъждът равномерно барабанеше по покрива на заведението.

— Защо те изпрати тук Климент?

— Само ако знаех. Беше много загрижен за третата тайна и очевидно вярваше, че мястото има някаква връзка с нея.

После реши да й разкаже за виденията на Климент, но пропусна онази част, в която Мадоната настоява той сам да отнеме живота си. Гласът му се сниши до шепот.

— Значи си тук, защото Дева Мария е казала на папата да те изпрати? — сбърчи вежди Катерина.

Той улови погледа на келнерката и вдигна два пръста, за да повтори поръчката.

— Струва ми се, че Климент не е бил напълно с ума си — подхвърли Катерина.

— Точно по тази причина светът никога няма да научи какво всъщност се е случило — въздъхна той.

— А може би трябва да научи.

Забележката й не му хареса.

— Разказвам ти всичко, разчитайки на дискретността ти.

— Знам. Но си мисля, че светът би трябвало да научи.

Той беше на обратното мнение, тъй като знаеше точно как е приключил земният път на Климент. Извърна поглед към мократа от дъжда улица. В главата му се появи един въпрос, който отдавна искаше да й зададе.

— А какво ще стане с нас, Кейт?

— За себе си аз съм решила къде да отида.

— Какво ще правиш в Румъния?

— Ще помагам на онези деца. А може би ще опиша живота им, ще разкажа на света за участта им, ще привлека вниманието към тях.

— Трудна задача.

— Там е родината ми. Знам всичко, за което ми разказа.

— Бившите свещеници не печелят много.

— Там животът не е скъп.

Той кимна и понечи да хване ръката й, но после се отказа. Мястото не беше подходящо за такива волности.

Тя, изглежда, усети намерението му и на лицето й се появи усмивка.

— Почакай, докато се приберем в хотела.