Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

28

Рим

20:30 ч.

Катерина се ненавиждаше поради факта че е принудена да се върне при Том Кийли. Бе пристигнала в Рим още вчера, а кардинал Валендреа не я беше потърсил. Беше благодарна за забраната му да търси връзка с него просто защото нямаше да му каже нещо повече от това, което знаеше Амбрози.

Прочете във вестника за пребиването на папата в Кастел Гандолфо и предположи, че Мичънър е с него. Вчера Кийли я беше подложил на истинска гавра, изпитвайки перверзното удоволствие да подхвърля мръсни предположения за срещата с някогашния й любим. Тя умишлено не му спомена за разговора с отец Тибор, защото Колин беше прав — на този човек не можеше да се вярва. Разказа му само общи неща, опитвайки се да научи нещо повече за мисията на Мичънър.

В момента седяха в едно от уютните ресторантчета в историческия център на древния град. Кийли беше със светъл костюм и вратовръзка. Вероятно вече бе свикнал да носи цивилно облекло.

— Не мога да си обясня тази психоза — подхвърли тя. — Католиците превръщат появите на Мадоната в цяла институция. Толкова ли е важна третата тайна на Фатима?

— Запленяваща е дори за църквата — отвърна Кийли, докато пълнеше чашите със скъпо вино. — Става въпрос за послание, което вероятно идва директно от небето и което поредица от папи крият. Едва през 2000 година Йоан Павел II посмя да го сподели със света.

Тя мълчаливо разбърка супата си в очакване на продължението.

— През трийсетте години на миналия век църквата най-сетне се съгласи да се говори за появите на Дева Мария във Фатима. Тоест католиците могат да повярват в тях, ако желаят. — На лицето му се появи усмивка. — Но това е проява на класическо лицемерие. Рим говори едно, а върши друго. Нямат нищо против масовите поклонения във Фатима и даренията за милиони, но не казват дали явлението е било действително. Освен това упорито отказват да споделят с вярващите думите на Девата.

— Но защо ще ги крият?

Кийли отпи глътка бургундско и опипа столчето на чашата си.

— Има ли случай Ватикана да е проявил здрав разум? — отвърна с въпрос той. — Тези типове си въобразят, че все още живеем в петнайсети век, когато казаното от тях се е приемало безусловно. А ако случайно някой го подлагал на съмнение, те просто го отлъчвали. Но днес времената са други и този боклук отдавна е престанал да смърди. — Вдигна ръка да привлече вниманието на келнера и помоли за още малко хляб, след което продължи: — Не забравяй, че папите са непогрешими, когато се дискутират въпроси на вярата и морала. Това малко бижу е дело на Първия ватикански събор от 1870 година. Представи си за момент — един много приятен момент, че словата на Мадоната са влезли в противоречие с догмата. Забавно, нали? — Кийли действително изглеждаше доволен от тази мисъл. — Може би трябва да напишем книга на тази тема? Всичко за третата тайна на Фатима. Ще разкрием лицемерието на църквата, ще подложим на анализ действията на папите и някои кардинали. Може би и на Валендреа.

— А положението, в което се намираш? — вдигна вежди Катерина. — Вече не се ли интересуваш от него?

— Май изобщо не допускаш, че имам шанс да победя трибунала, а? — усмихна се той.

— Може би ще се задоволят само с предупреждение. По този начин ще съхранят контрола си, а на теб ще позволят да запазиш духовния си сан.

— Много си загрижена за моя сан — продължаваше да се усмихва Кийли. — Което е доста странно за една атеистка.

— Майната ти, Том! — сопна се тя и още веднъж съжали, че му е разказала толкова много за себе си.

— Харесвам този плам, много го харесвам! — Американецът отпи нова глътка вино. — Вчера ми се обадиха от Си Ен Ен. Настояват да коментирам предстоящия конклав.

— Радвам се за теб — сухо отвърна тя.

— Не се безпокой, това не пречи на намеренията ни относно бъдещата книга. Агентът ми вече преговаря с някои издатели. Не само за нея, но и за един роман. Ние с теб ще направим великолепен екип.

Заключението в главата й се оформи с изненадваща лекота. Беше от онези, които са кристално ясни още в момента на появата си. Няма да има никакъв екип. Това, което в началото беше обещаващо, изведнъж се беше превърнало в евтин кич. За щастие все още разполагаше с няколко хиляди евро от парите на Валендреа, които щяха да стигнат за пътуването до Франция или Германия, където можеше да предложи услугите си на някой вестник. Но този път ще се държи прилично и ще играе по правилата.

— Катерина, слушаш ли ме? — погледна я внимателно Кийли.

Очите й бавно се върнаха върху лицето му.

— Беше се отнесла…

— Вярно — кимна тя. — Няма да има никакви съвместни публикации. Том. Утре си заминавам. Трябва да потърсиш някой друг, който да ти пише книгите.

Келнерът остави на масата кошничка с препечен хляб, от която се издигаше апетитна пара.

— Няма да ми е много трудно — сви рамене Кийли.

— И аз мисля така.

— На твое място щях да оставя коня си впрегнат в моята каруца — отбеляза той и посегна към хляба. — Защото тази каруца има достъп навсякъде.

— Мога веднага да ти кажа едно място, до което никога няма да се добере — отсече тя и стана.

— Още си падаш по него, а?

— По никого не си падам, но от теб определено ми писна. Едно време баща ми обичаше да казва, че колкото по-високо се катери маймуната в цирка, толкова по-ясно се вижда задникът й. На твое място бих запомнила тези думи.

Обърна се и излезе от заведението. От седмици не се беше чувствала толкова добре.