Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

3

11:00 ч.

Мичънър влезе в залата на трибунала — импозантно помещение от бял и сив мрамор, чийто под беше покрит с изящна мозайка. Помещение, което помнеше последните четиристотин години на католическата църква.

Двамата швейцарски гвардейци пред бронзовия портал почтително се поклониха, разпознали личния секретар на папата. Той умишлено беше изчакал един час, защото знаеше, че присъствието му ще предизвика коментари. По принцип на тези заседания рядко се появяваше някой от приближените на папата.

Климент настоятелно го бе помолил да изчете и трите книги на. Кийли, след което бе поискал подробна информация за провокационното им съдържание. Опасявайки се от неизбежните спекулации, папата бе отказал да ги прочете, но бе проявил жив интерес към идеите на отец Кийли — човека, когото Мичънър видя за пръв път в момента, в който се насочи към по-задните места в залата.

В качеството си на обвиняем Томас Кийли седеше сам зад една маса. Беше около трийсет и пет годишен, с буйна кестенява коса и приятно младежко лице.

Периодичните усмивки по това лице изглеждаха предварително калкулирани, в комплект със съответните изражения. Мичънър беше изчел цялата информация, събрана от трибунала. Тя категорично определяше Кийли като самодоволен неконформист, или „пълен опортюнист“, както го беше нарекъл един от следователите. Но Мичънър съзнаваше, че аргументите на този човек са силни и убедителни.

Разпитът водеше кардинал Алберто Валендреа, държавен секретар на Ватикана. Доста неблагодарна задача според Мичънър. Екипът на обвинителите беше подбран измежду най-консервативно настроените кардинали и архиепископи, които бяха изявени противници на идеите на Втория ватикански събор и трудно можеха да бъдат наречени привърженици на папа Климент XV. Сред тях изпъкваше Валендреа, известен със стриктното си придържане към официалната догма. Наредени зад дълга маса под огромно платно на Рафаел, членовете на трибунала блестяха с официалните си одежди: кардиналите с мантии от алена коприна, а архиепископите — с черни, от фина вълна.

— Еретикът е човек, максимално отдалечен от бога — обяви кардинал Валендреа. Басовият му глас беше достатъчно силен, за да не се нуждае от микрофон.

— Ваше преосвещенство, според мен еретикът е по-опасен, когато се прикрива — отговори Кийли. — Аз не крия своето несъгласие и съм убеден, че църквата само може да спечели от един открит и честен дебат.

Валендреа вдигна три томчета от масата пред себе си и Мичънър разпозна книгите на свещеника.

— Това е ерес — обяви той. — Няма друго име за съдържанието им.

— Защото твърдя, че свещениците трябва да се женят? Че и жените могат да бъдат проповедници? Че божите служители могат да обичат съпругите и децата си редом със своя Бог по подобие на всички вярващи? Че папата невинаги е безгрешен? Че и той е човек като всички други? Това ли е ерес?

— Уверен съм, че няма член на този трибунал, който да мисли другояче.

И действително беше така.

Италианският кардинал се размърда на стола си. Беше нисък, набит, грубоват. Над очите му падаше кичур бяла коса, който рязко контрастираше с мургавата му кожа. Едва шейсетгодишен, Валендреа беше един от най-младите кардинали във Ватикана, а в осанката му липсваше онази тържественост, която повечето вярващи очакват от висшите духовници. Пушеше по два пакета цигари дневно, притежаваше изба с отбрани вина, за която мнозина му завиждаха, участваше редовно в социалния живот на определени европейски кръгове. Семейството му беше изключително богато, а той — в качеството си на първороден син — управляваше еднолично голяма част от огромното му състояние.

Пресата отдавна го наричаше papabile — неофициална титла, която означаваше, че по възраст, положение и влияние той е напълно достоен кандидат за папския престол. Мичънър беше чувал доста неща за начина, по който държавният секретар си разчиства пътя към следващия конклав, сключвайки сделки с евентуалните си противници. Под натиска на внушителен брой кардинали Климент беше принуден да го назначи за държавен секретар — пост, който отстъпваше по важност единствено на папските правомощия, — проявявайки достатъчно здрав разум да изпълни желанието на хората, които го бяха издигнали на престола. Или, както беше споделил в частен разговор с Мичънър, „приятелите трябва да са близо до теб, но враговете — още по-близо“.

Валендреа отпусна ръцете си на масата. Върху нея нямаше никакви книжа. Той беше прочут с изключителната си памет и рядко използваше помощни материали.

— Отец Кийли, много са вярващите, които не приемат експериментите, предприети от така наречения „Втори ватикански събор“. А вие сте убедителен пример за техния провал. Божите служители нямат право на лично мнение. В света, в който живеем, съществуват прекалено много и различни мнения, за да можем да си го позволим. Църквата е длъжна да говори само с един глас и това е гласът на светия отец.

— Но много хора не приемат безбрачието и непогрешимостта на папата. За тях това е отживелица, останала от безпросветността на средновековието и неограничената власт на корумпираната църква.

— Аз не мисля така. Дори такива хора да съществуват в редовете на църквата, те не бива да изразяват гласно своето мнение.

— Страхът налага мълчанието, ваше преосвещенство.

— Тук няма място за страх.

— Позволете ми да не се съглася.

— Църквата не наказва своите служители за това, което мислят, отче. Но ги наказва за техните действия. Такива като вашите. Организацията ви е обида за църквата, на която служите.

— Ако не изпитвах уважение към църквата, просто щях да замълча и да я напусна. Но аз я обичам твърде силно, което ми дава смелост да се противопоставя на нейната политика.

— Нима си въобразявахте, че църквата ще остане безучастна, докато вие нарушавате обета си, поддържате открита връзка с жена и сам си опрощавате греховете? — разгневено попита Валендреа и потупа книгите пред себе си. — И имате дързостта да ги опишете? Това е открито предизвикателство, отче!

— Нима наистина вярвате, че всички свещеници спазват обета за безбрачие, ваше преосвещенство? — попита Кийли.

Въпросът накара Мичънър да застане нащрек. Същото сториха и повечето репортери в залата.

— Няма значение какво вярвам аз — отвърна кардиналът. — Това е проблем, който всеки духовник решава сам за себе си. Защото всеки е дал обет пред бога и църквата и аз очаквам този обет да се спазва. А онези, които го нарушават, трябва да напуснат или да бъдат прогонени.

— Вие самият спазвате ли обета си, ваше преосвещенство?

Мичънър се стресна от дързостта на Кийли. Може би вече се е примирил със съдбата си и просто не му пука. Валендреа въздъхна и поклати глава.

— Нима вярвате, че личните предизвикателства ще бъдат от полза за защитата ви? — попита той.

— Въпросът е съвсем прост.

— Да, отче. Аз спазвам обета си.

Кийли изобщо не беше впечатлен.

— Имате ли и друг отговор, ваше преосвещенство? — небрежно подхвърли той.

— Искате да кажете, че лъжа?

— Не, ваше преосвещенство. Искам да кажа, че никой свещеник, кардинал или архиепископ не би посмял да признае какво изпитва. Всички ние сме длъжни да казваме това, което църквата изисква от нас. Аз нямам представа какво изпитвате в действителност, което ме натъжава.

— Моите чувства нямат нищо общо с вашата ерес.

— По всичко личи, че вече сте ме осъдили, ваше преосвещенство — отбеляза Кийли.

— Само дотолкова, доколкото ви е осъдил Бог. Който наистина е непогрешим. Или ще оспорите и тази доктрина?

— Кога Бог е казал, че свещениците не трябва да познават обичта на близките си?

— На близките си? Или любовта на жена?

— Любовта не познава граници, ваше преосвещенство.

— Означава ли това, че сте привърженик и на хомосексуализма?

— Аз съм привърженик единствено на тезата, че всеки от нас трябва да следва сърцето си.

Валендреа поклати глава.

— Отче, нима сте забравили, че ръкополагането в духовен сан означава съюз с Исус Христос? Същността на вашата идентичност — както и на всеки член на този трибунал — се гради върху пълноценното участие в този съюз. Животът ви трябва да е копие на живота на Христос, категорично и прозрачно.

— Но откъде знаем какъв точно е бил този живот? Никой от нас не е бил негов съвременник.

— Знаем го от църквата.

— Не допускате ли, че става въпрос за обикновен простосмъртен, който само е използвал свръхестественото за своите цели?

Веждите на Валендреа отскочиха нагоре.

— Вашата арогантност не познава граници! — извика той. — Нима твърдите, че самият Христос е пренебрегвал обета за безбрачие? Че той не е поставил своята църква над всичко? Че не е живял в хармония със своята църква?

— Нямам абсолютно никаква представа за сексуалните предпочитания на Христос — отговори Кийли. — Вие също.

Валендреа се поколеба, после поклати глава.

— Отче, безбрачието е дар, който правите сам. Израз на предаността ви към Бог. Това е официалната доктрина на църквата, която вие очевидно не можете или не желаете да разберете.

Кийли отговори с нови догматични цитати и вниманието на Мичънър неусетно се отклони от дебата. Избягваше да гледа към залата, като постоянно си напомняше, че присъства на трибунала единствено като представител на папата. Но в един момент не издържа и очите му пробягаха по присъстващите стотина репортери и телевизионни журналисти в залата. И се задържаха върху една жена, седнала само два реда зад Кийли.

Косата й имаше цвета на нощта, гъста и блестяща. Спомни си тази коса в друга прическа — с бретон над челото и падаща свободно към раменете, излъчваща свеж аромат на лимон. Сега тази коса беше подстригана късо и сресана с подчертана небрежност, най-вероятно с пръсти, без участието на гребен. Успя да зърне само част от профила й, но чипото носле и тънките устни си бяха съвсем същите. Кожата й имаше цвят на кафе с много сметана — доказателство за кръвта, течаща в жилите й. Майка й беше румънска циганка, а баща й — унгарски немец. А в буквален превод името й Катерина Леу означаваше „чиста лъвица“. Едно изключително подходящо име за избухливия нрав и фанатичните й убеждения.

Бяха се запознали в Мюнхен. Той беше на трийсет и три и завършваше право. Тя беше на двайсет и пет и се колебаеше между кариерата на журналистка и на писателка. Беше наясно, че той е свещеник. Живяха заедно две години, след което дойде ултиматумът. „Бог или аз“, отсече тя.

И той избра Бог.

— Нашата вяра се основава върху едно просто и ясно правило, отец Кийли — продължаваше Валендреа. — Нищо не може да бъде прибавено към нея, нищо не може да бъде отнето. Което означава, че или изцяло приемате догмите на църквата майка, или изцяло ги отхвърляте. Понятието полукатолик не съществува. И както уместно подчертава светият отец, нашите принципи са благочестиви и не могат търпят компромиси. Те са чисти и свети като самия Господ Бог.

— Мисля, че това бяха думи на папа Бенедикт XV — кимна Кийли.

— Правилно. А вашата безспорна начетеност ме натъжава още повече. Интелигентен човек като вас би трябвало да е наясно, че църквата не може и няма да търпи откритата ерес. Още по-малко пък в степента, в която я проповядвате вие.

— Нима искате да кажете, че църквата се страхува от дебати?

— Искам да кажа, че църквата определя правилата. Ако не харесвате тези правила, трябва да съберете достатъчно гласове за избор на папа, който би ги променил. Не успеете ли, вие сте длъжен да се съобразявате с тях.

— О, забравих… Светият отец е непогрешим. Всичко, казано от него по отношение на вярата, е правилно и не подлежи на съмнения. Добре ли съм разбрал тази догма?

Мичънър забеляза, че никой от останалите членове на трибунала не отваря уста. Беше ясно, че държавният секретар ще бъде главният инквизитор. Както и фактът, че духовниците зад дългата маса са стопроцентово верни на Валендреа и едва ли някой от тях ще дръзне да му противоречи. На всичкото отгоре Томас Кийли улесняваше задачата им, нанасяйки си такива вреди, каквито нито един от въпросите на съда не би могъл да му нанесе.

— Правилно — кимна Валендреа. — Непогрешимостта на папата е част от устоите на нашата вяра.

— Още една доктрина, създадена от човека.

— Още една догма, към която се придържа тази църква!

— Аз съм свещеник, който обича своя Бог и своята църква — каза Кийли. — И не виждам защо някои несъгласия с тях трябва да ме заплашват с отлъчване. Мъдрата политика може само да спечели от дебатите и дискусиите. Защо църквата се страхува от тях?

— Това заседание не третира свободата на словото, отче. Ние нямаме американска конституция, гарантираща подобни права. Това заседание на трибунала е свикано заради безсрамната ви връзка с представител на противоположния пол, заради наглото опрощаване на греховете и на двама ви, заради откритото ви бунтарство. И трите прегрешения са тежки и влизат в остро противоречие с каноните на църквата, към която принадлежите.

Очите на Мичънър отново се плъзнаха по посока на Кейт. Беше я нарекъл така, за да прибави ирландски привкус към източноевропейските й корени. Седеше изправена, с тетрадка в скута. Вниманието й беше напълно ангажирано от дебата.

Той си спомни за последното им лято в Бавария, когато си беше взел три седмици ваканция преди държавните изпити. Заминаха за едно алпийско селце, заобиколено отвсякъде със заснежени върхове. Съзнаваше, че върши грях, но въпреки това й позволи да докосне част от душата му. Част, за чието съществуване не беше подозирал дотогава. Казаното от кардинал Валендреа за Христос и единението между свещеника и църквата беше абсолютно вярно, беше твърдата основа за въздържанието на духовника. Всеки свещеник е длъжен да се отдаде изцяло на своя Бог и църква. Но след онова лято в Бавария той не преставаше да си задава въпроса защо да не може да обича и една жена едновременно с бога и църквата. Какво беше казал Кийли? „Като всички други вярващи…“

Усети поглед върху себе си, тръсна глава и се концентрира. Катерина беше извърнала глава и го гледаше.

Лицето й все още притежаваше онази твърдост, която го беше привличала някога. Азиатското в очите й се беше запазило. Устните й бяха стиснати здраво, извивката на брадичката й беше твърда, но едновременно с това подчертано женствена. Остри ръбове просто липсваха. Но Мичънър прекрасно знаеше, че те са вътре, в характера й. По силата на стар, но явно още жив навик той направи опит да разгадае изражението на това лице, да му „измери температурата“. В него нямаше гняв. Нямаше нито омраза, нито обич. Нямаше нищо, дори едно обикновено „как си“. Почувства се неудобно от факта, че е толкова близо до спомените. А тя положителна бе очаквала появата му и бе взела мерки да го лиши от удоволствието да забележи в нея някакви емоции. В крайна сметка раздялата им, макар и отдавнашна, съвсем не беше приятелска.

После тя отново се извърна към трибунала и вълнението му поотслабна.

— Ще ви задам един прост въпрос, отец Кийли — рече Валендреа. — Отричате ли се от своята ерес? Признавате ли, че стореното от вас е против законите на вашата църква и вашия Бог?

Свещеникът леко се приведе напред.

— Аз не вярвам, че обичта към една жена е нарушение на божите закони — отсече той. — Следователно опрощаването на този грях е нещо несъществено. Аз имам право да изразявам мнението си, затова не искам прошка за движението, което оглавявам. Не съм сторил нищо лошо, ваше преосвещенство.

— Вие сте глупак, отче. Дадох ви шанс да се разкаете. Църквата може и трябва да бъде опрощаваща. Но разкаянието работи и в двете посоки, затова трябва да бъде доброволно.

— Не търся прошка от вас.

Валендреа поклати глава.

— Сърцето ме боли за вас и вашите последователи, отче. Ясно е, че всички вие сте се съюзили с дявола.