Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

57

15:30 ч.

Валендреа стана, извини се на присъстващите и напусна заседателната зала. Тук се бяха събрали неговите най-верни привърженици от Флоренция и той обеща, че първото му пътуване извън стените на Ватикана ще бъде до Тоскана.

Амбрози го чакаше на четвъртия етаж. Беше напуснал тържественото събрание преди около половин час и той беше любопитен да узнае защо.

— Свети отче, веднага след аудиенцията при теб Мичънър се срещна с Нгови и началника на архива — съобщи той.

А Валендреа моментално разбра какво е наложило спешното оттегляне на личния му секретар.

— Каква тема са обсъждали?

— Затворили са се в една от читалните. Моят човек в архивите не е в течение на разговора, но при тях е била една папка, до която достъп има единствено началникът на архива.

— Коя?

— Lignum Vitae.

— Пророчествата на Малахия? Сигурно се шегуваш. Това са пълни глупости. Жалко, че не знаем съдържанието на разговора.

— В момента възстановявам подслушвателната апаратура, но ще отнеме известно време.

— Кога напуска Нгови?

— Кабинетът му вече е опразнен. Чух, че до няколко дни ще замине за Африка. За момента все още държи апартамента си.

И все още е camerlengo. Валендреа не беше решил с кого да го замени, колебаейки се между трима от кардиналите, оказали му твърда подкрепа по време на конклава.

— Мислех си за личните вещи на Климент. Факсимилето на Тибор би трябвало да е сред тях. Климент е нямал причини да се съмнява, че достъп до тях ще има единствено Мичънър.

— Какво искате да кажете, свети отче?

— Според мен Мичънър няма да ни предаде всичко. Той ни ненавижда и по тази причина ще предаде документа на Нгови. Нещо, което аз не мога да допусна.

Изчака реакцията на Амбрози и със задоволство установи, че старият му приятел отново е на висота.

— Трябва да ги изпреварим, нали? — подхвърли секретарят.

— Трябва да покажем на Мичънър, че сме сериозни. Но този път няма да си ти, Паоло. Събери най-близките ни приятели и поискай помощта им.

 

 

Мичънър влезе в апартамента, който обитаваше след смъртта на Климент. Пред последните два часа беше обикалял из улиците на Рим, но главата го заболя и предпочете да се прибере. Босненският лекар го беше предупредил, че през следващите няколко месеца може да страда от главоболие. Насочи се към банята и глътна два аспирина. Лекарят бе казал и друго — да си направи пълни изследвания веднага след като се върне в Рим, но досега не беше имал време да го стори.

Съблече се и се хвърли на леглото. Часовникът на нощното шкафче показваше шест и половина. Все още усещаше ръцете на Валендреа върху себе си. Господ да е на помощ на католическата църква. Човек, който не се бои от бога, е много опасен. Особено когато е облечен в неограничена власт. Това беше основната тема в пророчествата на свети Малахия. Съзнаваше, че не бива да обръща внимание на абсурдите, но въпреки това в гърдите му потрепна ужас. Беше сигурен само в едно: предстояха трудни дни.

Навлече някакви дънки, после риза с мека яка. Отпусна се на канапето, без да пали осветлението.

Дали преди десетилетия Валендреа наистина беше взел някакви документи от архива? Дали и Климент не бе сторил същото, и то съвсем наскоро? Какво става? Всичко изглеждаше безнадеждно объркано, а хората около него — покварени и потайни. На всичкото отгоре някакъв ирландски епископ, живял преди повече от деветстотин години, беше предсказал края на света при управлението на папа с име Петър.

Разтърка слепоочията си, опитвайки се да прогони болката. През прозорците проникваше слабата светлина на уличните лампи. В сянката под перваза тъмнееше старата дъбова ракла на Якоб Фолкнер. Спомни си, че се оказа заключена, когато нареди да я преместят от Ватикана. Беше напълно подходяща за укриването на тайни документи, тъй като едва ли някой би дръзнал да рови в личните вещи на папата.

Стана и се приближи до прозореца. Щракна настолната лампа и разгледа ключалката. Не му се искаше да я насилва, страхувайки се да не я повреди. Седна на стола пред раклата и започна да обмисля най-доброто решение.

На метър от него лежеше кашонът с личните вещи на папата, който бе прибрал един ден след смъртта му. Придърпа го към себе си и вдигна капака. Предметите, прибрани вътре, доскоро бяха украсявали папските покои. Повечето от тях предизвикаха спомени на умиление в душата му. Стенният часовник от черно дърво, няколко специални писалки, снимка на родителите на Климент в тънка рамка.

Личната Библия на бившия папа беше сложена в плик от сива хартия. Изпратиха му я от Кастел Гандолфо един ден след погребението. Беше я прибрал, без да я разтваря.

Сега обаче я извади от плика и с удоволствие опипа кориците от бяла кожа и позлатените ръбове. Обзет от дълбока почит, той внимателно ги разгърна. На първата страница имаше надпис на немски:

ПО СЛУЧАЙ УДОСТОЯВАНЕТО ТИ В СВЕЩЕНИЧЕСКИ САН ОТ ЛЮБЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ

Климент обичаше да разказва за родителите си. Родът Фолкнер бил представител на старата баварска аристокрация от времето на Лудвиг Първи. Отличавал се с отрицателно отношение към режима на Хитлер, включително и по време на наситените с еуфория дни в навечерието на войната. Разбира се, членовете му били достатъчно благоразумни, за да не демонстрират своите настроения, и без много шум правели каквото могат, за да помогнат на бамбергските евреи. Бащата на Фолкнер приел на съхранение спестяванията на две от местните семейства, които запазил непокътнати чак до края на войната. За съжаление никой не се появил да ги потърси. След като изчакал един разумен срок, той ги дарил на държавата Израел. Дар от миналото с надежда за бъдещето.

Пред очите му изплуваха виденията от онази бурна нощ, сред които изплува лицето на Якоб Фолкнер.

Не пренебрегвай повече небето. Изпълни това, за което те помолих. Не забравяй, че лоялният служител може да направи много.

Каква е съдбата ми, Якоб?

На този въпрос отговори отец Тибор, чието лице беше изплувало редом до това на папата.

Да бъдеш знак за света. Маяк на покаянието. Пратеникът, който ще обяви, че Бог е жив.

Какво означава всичко това? Случило ли се беше в действителност? Или бе само халюцинация, причинена от огромния електрически заряд?

Бавно прелисти Библията. Листовете бяха меки, изработени от специална, наподобяваща плат хартия. Някои пасажи бяха подчертани, а в полето личаха записки, направени със ситния почерк на Климент.

Деяния на светите Апостоли, 5:29: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“.

Иаков, 1:27: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света“.

Матея, 15:3, 6: „А той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?

… той може да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание“.

Матея, 5:19: „И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно…“

Даниила, 4:23: „А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт“.

Йоан, 8:28: „А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но както ме е научил Моят Отец, тъй говоря“.

Интересни извадки. Още послания от един дълбоко обезпокоен папа? Или просто мисли, които са му харесали?

От долната част на книгата стърчаха четири шарени конеца от тънка коприна. Мичънър внимателно ги издърпа и разтвори книгата на обозначената страница. Конците се оказаха свързани в обща примка, обгръщайки тънко сребърно ключе.

Нарочно ли го бе сложил тук Климент? Библията беше на нощното му шкафче в Кастел Гандолфо. Вероятно папата бе решил, че никой, освен Мичънър няма да й обърне внимание.

Вдигна ключето с предчувствието, че знае какво ще отвори то. Ключалката на раклата действително изщрака и капакът меко отскочи. В нея имаше писма. Стотици писма, надписани до Климент от ръката на жена. Адресите бяха различни: Мюнхен, Кьолн, Дъблин, Кайро, Кейптаун, Варшава, Рим. Местата, на които беше служил Климент. Но обратният адрес беше един и същ. Той го познаваше отлично, тъй като цели двайсет и пет години беше сортирал пощата на Климент. Жената се казваше Ирма Ран, приятелка на папата от детинство. Никога не го беше разпитвал за нея, а и самият Климент се бе задоволил с краткото обяснение, че са израснали заедно в Бамберг.

Покойният папа поддържаше редовна кореспонденция с неколцина свои приятели. Но писмата в раклата бяха само от Ирма Ран. Защо ги е оставил след себе си? Защо просто не ги е унищожил? Ако стане известно на света, съдържанието им положително би могло да се тълкува произволно, особено от врагове като Валендреа. Но Климент очевидно бе преценил, че може да поеме подобен риск.

Напомняйки си, че тези писма вече са негово притежание, Мичънър разгърна едно от тях и зачете.