Стив Бери
Третата тайна (61)

60

23:40 ч.

Валендреа коленичи пред олтара в параклиса на любимия си Павел VI. По времето на Климент това място оставаше почти винаги пусто, тъй като папата предпочиташе едно по-малко помещение за молитвите си. Но наследникът му беше решен да провежда именно тук, сред целия този блясък, всекидневните утринни литургии, на които щяха да присъстват повече от четирийсет избраници сред най-верните му привърженици. Разбира се, след тях щеше да има и време за официалните снимки, на които да бъде запечатана и пълната им лоялност към него. Климент упорито отказваше да се възползва от предимствата на поста си — поредният му недостатък, — но Валендреа беше твърдо решен да се придържа към това, за което се бяха борили стотици папи преди него.

Колебаеше се дали да не въведе отново „Отче наш“ или някоя друга от традиционните молитви, но в крайна сметка реши, че откровеният разговор ще бъде по-подходящ за времето. Той беше върховният водач на божествената апостолическа църква. Кой, ако не той, имаше правото да разговоря открито с Бог?

Прие като знак от небето начина, по който Мичънър бе успял да прочете десетата тайна на Междугорие. Не беше случайно, че е получил възможност да се запознае и с двете тайни — от Босна и от Фатима. Това напълно оправдаваше убийството на отец Тибор. Една от десетте Божи заповеди забранява отнемането на човешки живот, но през вековете папите бяха избили милиони хора. Последното убийство не беше изключение, защото опасността за римокатолическата църква беше съвсем реална. Климент XV се пресели в отвъдното, но протежето му бе живо и очевидно възнамеряваше да се възползва от наследството му. Валендреа не можеше да позволи увеличаването на риска, който и без това не беше малък. Нещата изискваха твърда ръка. Което означаваше, че и Колин Мичънър трябва да последва съдбата на отец Тибор.

Сключи длани пред гърдите си, вдигна очи към изтерзаното лице на разпнатия Христос и смирено го помоли за съвет. Беше ясно, че изборът му за папа не е случаен, също както мотивите му да избере името Петър. До този момент ги беше приемал като продукт на собствената си амбиция, но вече не мислеше така. Той беше връзката с небето. Петър II. Пред него лежеше само един път и той благодари на бога, че го е дарил със силата да го извърви.

— Свети отче.

Валендреа се прекръсти и стана. На вратата на слабо осветения параклис се очертаваше неясната фигура на Паоло Амбрози. Върху лицето му се беше изписала тревога.

— Какво стана с Мичънър?

— Успял е да избяга заедно с Катерина Леу. Но открихме нещо друго.

Валендреа мълчаливо гледаше купчината писма, които бяха една наистина приятна изненада. Климент XV беше имал любовница. Това не подлежеше на съмнение, въпреки че нищо в съдържанието им не подсказваше смъртен грях. Но нарушаването на Божиите заповеди е смъртен грях за всеки духовник.

— Продължавам да се удивлявам — промърмори той и вдигна глава към Амбрози.

Бяха седнали в библиотеката. Същата, в която по-рано през деня се състоя драматичната му конфронтация с Мичънър. Спомни си какво му беше казал Климент преди месец, когато му докладваха за безкомпромисното поведение на отец Кийли пред трибунала: Може би трябва да изслушваме и противоположните мнения. Сега вече разбираше защо Фолкнер бе проявил тази необичайна търпимост — очевидно той не бе приемал сериозно безбрачието.

— Това е не по-малко тежък грях от самоубийството — подхвърли на помощника си той. — Не допусках, че Климент ще се окаже толкова потаен.

— А вероятно и проницателен — добави Амбрози. — Извадил е бележките на отец Тибор от хранилището, защото е знаел какво ще направите.

Не му стана особено приятно, че го възприемат като предсказуем, но замълча. След малко вдигна глава и рязко нареди:

— Унищожи тези писма!

— Не е ли по-разумно да ги запазим?

— Никога не можем да ги използваме, както би ми се искало — поклати глава Валендреа. — Авторитетът на Климент трябва да бъде запазен, защото, ако го дискредитираме, това ще хвърли петно върху цялата папска институция. Само ще си навредим, ако започнем да ровим кокалите на един мъртвец. Затова ти нареждам да ги унищожиш. — Замълча за момент, после зададе въпроса, който най-много го интересуваше в момента: — Закъде заминаха Мичънър и Катерина Леу?

— Скоро ще разберем. В момента нашите хора проверяват фирмите за таксита.

Вече му беше минало през ума, че Климент е използвал за скривалище старата си ракла. Но това, което знаеше за бившия си враг, даваше малки надежди за едно толкова лесно разрешение. Взе един от пликовете пред себе си и прочете адреса. ИРМА РАН, ХИНТЕРХОЛЦ 19, БАМБЕРГ, ГЕРМАНИЯ.

До слуха му достигна тиха мелодия и Амбрози извади малък мобилен телефон. Вдигна го до ухото си, изрече няколко думи и го изключи.

— Нека отгатна — промърмори Валендреа, без да отделя поглед от плика. — Закарали са ги на летището.

Амбрози кимна.

Валендреа му подаде плика и вдигна глава.

— Открий тази жена, Паоло. Успееш ли, ще получим каквото търсим. Плюс самия Мичънър. Мисля, че вече пътуват към нея.

— Как можем да сме сигурни?

— Никой не може да бъде сигурен в каквото и да било, това е само едно добре обосновано предположение. Искам лично да се заемеш с тази задача.

— Не е ли рисковано?

— Да, но е риск, който сме длъжни да поемем. Убеден съм, че ще успееш да останеш незабелязан.

— Естествено, свети отче.

— Искам да унищожиш превода на Тибор в момента, в който го откриеш. Не ме интересува как ще го направиш. Разчитам на теб, Паоло. Трябва да ликвидираш всеки, който е прочел този текст, независимо дали става въпрос за онази жена в Бамберг, за Мичънър или Леу. Просто да ги ликвидираш, без никакво колебание!

Лицето на секретаря му се изпъна, а в очите му се появи хищен блясък. Валендреа знаеше всичко за ненавистта между Амбрози и Мичънър, защото лично я насърчаваше. Лоялността се крепи на омразата. Часовете или дните, които предстояха, щяха да донесат огромно удоволствие на стария му другар.

— Няма да ви разочаровам, свети отче — тихо промълви Амбрози.

— Не става въпрос дали ще разочароваш мен. Това е нашата божествена мисия, от изпълнението на която зависи много. Страшно много!