Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

17

Ватикана

17:30 ч.

Последният ангажимент на Валендреа беше в ранен за петъчния ден час. Вечерята във френското посолство неочаквано беше отложена — някаква политическа криза беше задържала посланика в Париж — и пред него изведнъж се откри рядката възможност за една свободна вечер.

Голяма част от следобеда бе преминала в тежък разговор с Климент. Това време беше определено за брифинг по международните отношения на Ватикана, но двамата го използваха предимно за кавги. Отношенията им бързо се влошаваха и опасността от публична конфронтация ставаше все по-реална. Климент още не бе поискал оставката му, но явно очакваше Валендреа да обяви несъгласие с официалната позиция на папата и сам да напусне.

Разбира се, това никога нямаше да стане.

Част от брифинга беше отделена на предстоящото посещение на държавния секретар на САЩ, което щеше да започне след две седмици. Вашингтон се опитваше да получи подкрепата на Светия престол за поредица политически инициативи в Бразилия и Аржентина. В Латинска Америка църквата беше реална политическа сила и Валендреа вече беше дал сигнали, че е готов да използва влиянието на Ватикана в полза на Вашингтон. В това отношение позицията му рязко се различаваше от тази на Йоан Павел II. Официално полският папа беше подкрепял същата теза, но на практика действаше срещу нея. Тактика, която според Валендреа беше приспала Москва и Варшава и в крайна сметка беше поставила комунизма на колене. Той видя с очите си на какво е способен моралният и духовен лидер на един милиард вярващи християни по света, но Климент отказа да сключи съюз със САЩ. Което означаваше, че бразилци и аржентинци трябва да решават проблемите си сами. Немецът сякаш бе разгадал неговите планове.

На вратата се почука. Беше сам в покоите си, тъй като беше изпратил камериера за кана кафе. Прекоси кабинета. Двойната врата бавно се отвори. Швейцарските стражи застанаха мирно. Между двамата високи младежи се очерта фигурата на кардинал Морис Нгови.

— Питах се дали ще ми отделиш една минута, твое преосвещенство — каза той. — Направих опит да се свържа с теб по телефона, но бях уведомен, че вече почиваш.

Гласът на Нгови беше тих и спокоен. А обръщението „преосвещенство“ очевидно беше предназначено за охраната. Изпратил Колин Мичънър на тайна мисия в Румъния, папата вероятно бе прехвърлил върху африканеца задълженията на момче за поръчки.

Валендреа покани кардинала да влезе, а на охраната нареди да не бъдат безпокоени. Въведе госта в кабинета си и го покани да седне на канапето, тапицирано със златиста Дамаска.

— След малко камериерът ще донесе кафе — рече той.

— Няма нужда — вдигна ръка Нгови. — Дойдох да поговорим.

Валендреа седна зад писалището и вдигна глава.

— Какво желае Климент?

— Аз съм този, който желае нещо. Какво търсеше вчера в архива? Защо си заплашил кардинала? Това е нечувано!

— Доколкото си спомням, архивите не са под надзора на Конгрегацията за католическо образование — сухо отговори Валендреа.

— Отговори на въпроса ми.

— Значи Климент все пак иска нещо.

Нгови не отговори, отново прибягвайки до дразнещата тактика, която често принуждаваше събеседника му да каже повече от това, което иска.

— Казал си, че изпълняваш мисия от изключително значение за църквата. Такава, която изисква изключителни действия. Какво си имал предвид?

Какво ли е надрънкал онзи кльощав мръсник? — запита се Валендреа. Явно е пропуснал да спомене греховното си опрощение на един незаконен аборт. Или пък си е признал? След което реши, че нападението е най-добрата отбрана.

— И двамата знаем, че Климент е обсебен от тайната на Фатима — вдигна глава той. — И напоследък често го виждаме в секретния архив.

— Което е прерогатив на всеки папа — кимна Нгови. — Ние с теб нямаме право да го обсъждаме.

— Но защо нашият доблестен немски отец проявява такава загриженост за нещо, което е отдавна известно на света? — приведе се напред държавният секретар.

— Това ние с теб не можем да обсъждаме. В личен план аз бях напълно удовлетворен, когато Йоан Павел разкри третата тайна.

— Беше член на комисията, която подготви разкриването на тайната и написа придружаващата я интерпретация, нали?

— Беше чест за мен. Дълго време се питах какво съдържа последното послание на Мадоната.

— Но на практика се оказа, че то не съдържа нищо сензационно. Извън обичайните призиви за покаяние и вяра.

— Напротив, то предсказваше убийство на папата.

— Което обяснява защо църквата го е запазила в тайна толкова дълго време — кимна Валендреа. — Глупаво би било да се даде божествен мотив на някой лунатик да застреля папата.

— Ние вярваме, че точно това е бил мотивът на Йоан XXIII, който е прочел посланието и е заповядал да бъде запечатано.

— Но предсказанието на Дева Мария се сбъдна. Някакъв смахнат се опита да застреля Павел VI, а после онзи турчин натисна спусъка срещу Йоан Павел II. Но аз искам да разбера друго — защо Климент изпитва необходимост непрекъснато да препрочита оригиналния текст?

— Пак ще повторя, че ние с теб нямаме право да задаваме подобни въпроси.

— Освен ако някой от нас не е папа — подхвърли Валендреа и изчака да види дали гостът му ще захапе въдицата.

— Но никой от нас не е папа — поклати глава Нгови. — А твоята постъпка нарушава каноническите закони. — Гласът му остана равен, а Валендреа се запита дали този сдържан африканец някога е губил самообладание.

— И вероятно планираш да ми отправиш официално обвинение, а?

— Ако имам някакъв шанс за успех, да — отвърна, без да се колебае Нгови.

— При такъв успех аз ще бъда принуден да си подам оставката, а ти ще получиш поста държавен секретар. Това няма да ти бъде неприятно, нали, Морис?

— Ще бъда много доволен, ако мога да те изпратя обратно във Флоренция. Там са живели Медичите, от които произлиза фамилията ти.

Валендреа застана нащрек. Африканецът беше майстор на провокациите, а тази тема несъмнено би била силен коз по време на конклава, най-вече за неговите противници начело с Нгови.

— Аз съм Валендреа, а не Медичи — отсече той. — Нашата фамилия винаги се е противопоставяла на Медичите.

— Невинаги, а само когато е била в упадък. Убеден съм, че и твоите предци са били опортюнисти.

Едва сега Валендреа си даде сметка за истинската същност на този разговор: той беше открита конфронтация, лице в лице, на двамата най-сериозни претенденти за папския престол. Отлично знаеше, че Нгови ще бъде най-големият му съперник. Разполагаше със записи на разговорите между няколко кардинали, които се бяха почувствали сигурни зад заключените врати на своите кабинети. От тях стигна до заключението, че африканецът е опасен противник — още повече че архиепископът на Найроби никога не беше афиширал желание да бъде папа. На всички въпроси в тази посока беше отвръщал с махане на ръка и деклариране на дълбоко уважение към Климент XV. Което обаче не можеше да заблуди Валендреа. Папа африканец не бе стоял на трона на свети Петър от първи век. Това би било истински триумф за Нгови, който беше пламенен националист и твърдо вярваше, че Африка заслужава повече от сегашния си статут в светата църква. А нима има по-добра платформа от този трон за прокарване на социалните реформи, на които той беше привърженик?

— Откажи се, Морис — тежко въздъхна той. — Не е ли по-разумно да се присъединиш към печелившия отбор? Мога да ти гарантирам, че няма да напуснеш като папа предстоящия конклав.

— Аз съм загрижен единствено за това ти да не станеш папа.

— Знам, че зад теб е твърдият блок на африканските духовници — кимна Валендреа. — Но те имат само осем гласа и не могат да ме спрат.

— Вярно, но тези осем гласа ще бъдат от решаващо значение при оспорван вот.

Нгови за пръв път спомена за конклава. Послание ли беше това?

Причината за посещението най-сетне му се изясни. Папата се нуждаеше от информация.

— Къде е отец Мичънър?

— В отпуск, доколкото съм осведомен.

— И Паоло е в отпуск — иронично се усмихна Валендреа. — Може би го карат заедно.

— Надявам се, че Колин има по-добър вкус по отношение на приятелите си.

— Същото важи и за Паоло.

Защо папата се интересува от Амбрози? — запита се Валендреа. Какво значение има той? Може би подценяваше немеца.

— Знаеш ли, Морис — отново въздъхна той. — Преди малко не бях искрен. Всъщност от теб ще излезе отличен държавен секретар. Ако получа подкрепата ти по време на конклава, смятай, че имаш поста.

Нгови седеше спокойно, със скръстени ръце.

— На колцина още подхвърли това захарче? — попита той.

— Само на онези, които имат влияние.

Гостът се изправи.

— Напомням ти, че апостолическият правилник забранява предизборните кампании. И двамата сме обвързани с него.

След тези думи африканският кардинал се обърна и тръгна към вратата.

Валендреа не стана да го изпрати.

— На твое място не бих се придържал толкова стриктно към протокола, Морис — подхвърли след него той. — Скоро ще се съберем в Сикстинската капела, където шансовете ти ще претърпят драстична промяна. Но това зависи единствено от теб.