Стив Бери
Третата тайна (39)

38

Междугорие, Босна и Херцеговина

Вторник, 28 ноември, 13:00 ч.

Мичънър оглеждаше през прозореца на автобуса каменистия бряг. Вятърът пенеше вълните на бурното Адриатическо море. След краткия полет от Рим самолетът им кацна на летището в Сплит, окупирано от туристически автобуси, които предлагаха превоз до Междугорие. Един шофьор обясни, че в момента е спокойно, защото между ноември и март пристигат едва по неколкостотин поклонници дневно, докато през лятото тази бройка нараства до няколко хиляди.

По време на продължаващото вече два часа пътуване младата екскурзоводка засипваше петдесетината пътници с лавина от информация. Междугорие се намирало в южната част на Херцеговина, в близост до брега, но планините северно от него изолирали района калето в климатично, така и в политическо отношение. В превод името на града означавало „Земя между хълмовете“, а населението му се състояло предимно от хървати, изповядващи католическата религия. След падането на комунизма в края на 90-те хърватите се обявили за пълна независимост, но това довело до окупация от страна на Сърбия — страната, която държала реалната политическа власт в бивша Югославия. Белград обявил намеренията си да изгради Велика Сърбия, избухнала кървава гражданска война, продължила с години. Жертвите в нея били повече от двеста хиляди. В крайна сметка международната общност била принудена да се намеси, за да спре този геноцид. Малко по-късно започнали конфликтите между хървати и мюсюлмани, които обаче бързо били прекратени от умиротворителните сили на ООН.

Самото градче Междугорие успяло да избегне терора. Боевете се водели на север и на запад от него. На практика в региона живеели едва петстотин семейства, но огромната катедрала в града побирала над две хиляди души. Около нея бързо се изграждала инфраструктура от хотели, пансиони и магазини, превръщаща региона в религиозна Мека. До този момент градът бил посетен от двайсет милиона души, прииждащи от всички посоки на света. По последни сведения появите на Дева Мария надхвърляли две хиляди, нещо безпрецедентно.

— Вярваш ли на всичко това? — попита шепнешком Катерина. — Не е ли малко прекалено Мадоната да се явява всеки ден на някаква босненска селянка?

— Очевидците вярват, Климент също. Опитай се да запазиш непредубедеността си, окей?

— Опитвам се. Но към кого от очевидците ще се обърнем?

Мичънър също си задаваше този въпрос. Реши да поразпита екскурзоводката за подробности. Оказа се, че една очевидка, около трийсет и пет годишна, от известно време живеела в Италия със сина си, а друга, трийсет и шест годишна майка на три деца, продължавала да живее в Междугорие, но рядко се срещала с поклонници. Очевидците от мъжки пол били двама. Единият от тях, на възраст около трийсетте, направил два безуспешни опита да стане свещеник, след което тръгнал да обикаля света, за да популяризира посланието на Мадоната. Което означаваше, че трудно може да бъде открит. Другият имал семейство с две деца и живеел в града, но отказвал да приема посетители. Едната от оставащите две жени се омъжила и живеела извън Босна, а другата, трийсет и две годишната Ясна, живеела сама в Междугорие и продължавала да приема посланията на Дева Мария. Хиляди хора били очевидци на всекидневните й контакти с Мадоната, които ставали в катедралата „Свети Яков“. Според придружителката Ясна била жена със затворен характер, но не отказвала да разговаря с поклонниците.

Мичънър хвърли кос поглед към Катерина и промърмори:

— Шансовете ни изглеждат доста ограничени. Ще започнем с нея.

— Но Ясна не знае всичките десет тайни, които Дева Мария е споделила с другите очевидци — продължи момичето в предната част на автобуса и той отново наостри уши. — Те са известни на останалите петима. Твърди се, че когато и шестимата ги научат, явяванията ще бъдат прекратени и Мадоната ще остави видимо доказателство за тяхната автентичност, с цел да убеди атеистите. Но вярващите не бива да чакат този знак, за да се променят. Дошло е времето на божието милосърдие, на задълбочената вяра. Времето за промяна. Защото, когато знакът се появи, вече ще бъде късно. Това са словата на Дева Мария, които предсказват бъдещето ни.

— Какво мислиш да направим? — прошепна в ухото му Катерина.

— Ще я посетим. Най-малкото, защото съм любопитен. Може пък да има отговор на хилядите въпроси, които се блъскат в главата ми.

Зад стъклата на автобуса изплува Хълмът на появите.

— Там Мадоната се явила за пръв път на двете деца — посочи го с ръка екскурзоводката. — Случило се през юни 1981 година. Децата видели ослепително сияние, от което изплувала красива жена с бебе на ръце. Следващата вечер те отново се изкачили на хълма, водейки още четирима свои приятели. Жената отново се появила, но този път била облечена в сребристосива роба, а на главата й имало корона с дванайсет звезди. Изглеждала така, сякаш била облечена в слънчеви лъчи.

Момичето посочи стръмната пътека, която се виеше от селцето Подбърдо към върха, увенчан с голям кръст. По нея и в момента пъплеха богомолци въпреки черните облаци, настъпващи откъм морето.

Секунди по-късно се появи и самият Кръстов връх, издигащ се на около километър от самото градче Междугорие на петстотин и петдесет метра надморска височина.

— Кръстът на върха е издигнат от местните енориаши през трийсетте години и няма връзка с появите, ако не се броят откъслечните твърдения за особено сияние около него — продължи обясненията си екскурзоводката. — На практика именно тези твърдения го превръщат в част от забележителностите. Съветвам ви да се изкачите горе.

Автобусът намали скоростта и навлезе в града. Веднага пролича, че това място е различно от бедните селца, през които бяха минали. Каменните сгради бяха ниски, а между тях стърчаха нови постройки с ярко боядисани фасади. Очевидно наскоро изникналите хотели обслужваха непресъхващия поток от вярващи. Имаше безмитни магазини, туристически агенции и фирми за коли под наем. Сред потока от камиони и строителни машини се виждаха немалко лъскави таксита марка „Мерцедес“.

Автобусът спря пред църквата „Свети Яков“. На табелата пред входа пишеше, че дневната литургия се отслужва на няколко езика. Малкият площад отпред бил сборното място на поклонниците, които се събирали тук всяка вечер, поясни момичето. Дали и тази вечер ще дойдат, запита се Мичънър, оглеждайки черните облаци, прорязвани от далечни светкавици.

Площадът се охраняваше от въоръжени войници.

— Те са част от испанските умиротворителни сили и много ни помагат — поясни екскурзоводката.

Пътниците вдигнаха саковете си и напуснаха автобуса. Мичънър пристъпи към момичето.

— Извинете, как да открием Ясна?

— Тя живее в една къща ей там. — Екскурзоводката посочи една от улиците, които тръгваха от площада. — На четири пресечки оттук. Но няма смисъл да се разкарвате, защото всеки ден, точно в три следобед, идва в църквата, а понякога го прави и вечер. Което означава, че скоро ще дойде.

— А къде точно й се явява Мадоната?

— Най-често в църквата. Това е причината за посещенията й тук. Но трябва да ви предупредя, че едва ли ще разговоря с вас без предварителна уговорка.

Той кимна. Беше ясно, че всеки поклонник проявява желание да разговаря с някой от очевидците. Момичето посочи информационния център отсреща.

— Там могат да ви уредят среща. Най-вероятно в по-късен час. Попитайте ги за Ясна и със сигурност ще получите подробна информация. Тукашните хора проявяват разбиране към нуждите на вярващите.

Мичънър й благодари и направи знак на Катерина. Обърнаха гръб на автобуса и се отдалечиха надолу по улицата.

— Все отнякъде трябва да започнем — въздъхна той. — А тази Ясна изглежда най-лесно достъпна. Не ми се ще да говоря с нея в присъствието на цяла тълпа туристи, нямам особена нужда и от разбирането на местните. Затова предлагам да отидем да я потърсим.