Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

23

Ватикана

7:15 ч.

Валендреа отмести закуската си. Нямаше апетит. През нощта спа неспокойно, сънувайки един и същ кошмар, който още витаеше в съзнанието му.

Видя собствената си коронация. Осем монсеньори бяха качили на раменете си специалната папска носилка, наречена sedia gestatoria, върху която беше монтиран папският трон — древен и позлатен, с копринен балдахин отгоре. Около него се скупчваха кардиналите, облечени в официалните си мантии, а зад тях тълпата възторжено приветстваше новия божи наместник на земята. На площада се бяха струпали поне един милион души, стотици други милиони наблюдаваха церемонията по телевизията.

Но странно защо той беше гол. Никакви дрехи, никаква корона. Чисто гол. Изпитваше остро чувство на срам от тази голота, но множеството не я забелязваше. Въпреки това махаше на хората, а те му отвръщаха с бурни аплодисменти. Защо никой не виждаше голотата му? Изпитваше силно желание да се прикрие с нещо, но не смееше да помръдне върху позлатения трон. Ако се изправи, хората вероятно ще забележат голотата му. Дали ще започнат да му се присмиват? Дали ще го засилят с подигравки? После сред многохилядната тълпа изплува едно лице.

Лицето на Якоб Фолкнер.

Немецът беше облечен в разкошни папски одежди — палиум, митра и мантия. Одеждите, които би трябвало да носи Валендреа. А думите му бяха по-силни от псалмите, музиката и глъчта на площада.

Радвам се, че си ти, Алберто.

Какво имаш предвид?

Ще видиш, Алберто.

Събуди се, облян в лепкава пот. След известно време отново се унесе, а кошмарът се завърна. Принуди се да стане и да се подложи на горещите струи на душа. По време на бръсненето се поряза два пъти, а след това се подхлъзна и без малко не се строполи на мокрите плочки в банята. Вълнението му беше чуждо, не беше свикнал да се страхува.

Искам да знаеш какво те чака, Алберто.

Снощи проклетият немец беше страшно доволен от себе си.

А сега той прекрасно разбираше защо.

Защото Якоб Фолкнер знаеше какво точно се беше случило през 1978 г.

* * *

Валендреа отново влезе в хранилището. Изпълнявайки изричната заповед на папата, началникът на архива отвори сейфа и се оттегли.

Валендреа издърпа бронзовото чекмедже и извади дървеното сандъче. Носеше със себе си восък, запалка и личния печат на Павел VI. С него щеше да запечата сандъчето, за да осигури, също като Йоан XXIII, неприкосновеността на тайната, заключена в него.

Свали капака и се увери, че двата плика са вътре. Все още помнеше шокираното изражение на Павел, след като бе прочел първия. А папата не беше от хората, които лесно издават чувствата си. Но в това изражение, макар и за миг, се долови още нещо.

Страх.

Заби поглед във вътрешността на дървеното сандъче. Третата тайна на Фатима беше там, разделена в два плика. Даваше си сметка, че се готви да извърши нещо нередно, но знаеше, че никой няма да научи. Протегна ръка и взе горния — същия, който бе предизвикал необичайната реакция на папата.

Извади двата листа, остави настрана португалския текст и прегледа превода.

В рамките на една секунда разбра какво трябва да направи. Дали Павел не го върна тук именно за това? Той знаеше, че Валендреа ще прочете текста, а после ще извърши нещо, което е недопустимо за един папа.

Преводът потъна под дрехата му, последван от оригиналния текст на сестра Лусия. Спокойно отвори втория плик и прочете съдържанието му.

Нищо от решаващо значение.

Той сгъна двата листа и ги върна в сандъчето, след което старателно го запечата.

* * *

Валендреа заключи външната врата на апартамента и се насочи към спалнята си. Отвори един шкаф и извади малка бронзова кутия. Тя беше подарък от баща му за седемнайсетия му рожден ден. И до ден-днешен вътре се съхраняваха най-ценните му неща — снимки на родителите, нотариални актове, акции, първият му требник и броеницата, която му подари Йоан Павел II.

Той издърпа малкото ключе, окачено на шията му. Отвори кутията и пръстите му нетърпеливо разровиха документите. На дъното се показаха двата сгънати листа, които беше измъкнал от архива през 1978 г. Съдържанието на единия беше на португалски, а на другия — на италиански. Това беше непубликуваната половина на третата тайна от Фатима.

Извади листовете. Нямаше сила отново да прочете съдържанието им. Един път му стигаше. Влезе в банята, накъса ги на дребни парченца и ги пусна в тоалетната. Миг колебание, после натисна сифона. Край. Нямаше ги. Най-сетне.

Сега оставаше да унищожи последното факсимиле на Тибор. Но това можеше да стане само след смъртта на Климент. Освен това искаше да изслуша и отец Амбрози. Преди около час се беше опитал да се свърже с него по сателитния телефон, но без успех. Обзет от нетърпение, той вдигна слушалката на телефона в банята и отново набра номера. Амбрози отговори веднага.

— Какво стана?

— Снощи си поговорих с нашето ангелче. Не научих кой знае какво, но днес очаквам повече.

— Забрави! — разпореди се Валендреа. — Плановете се промениха. Сега искам нещо друго.

Трябваше да подбира думите си, защото разговорите по сателитен телефон лесно стават чуждо достояние.

— Слушай ме внимателно.