Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

36

18:15 ч.

Катерина се оказа на няколко крачки от кореспондентския пункт на Си Ен Ен, разположен на метри от колонадата на площад „Свети Петър“. И веднага видя Том Кийли, изправен под ярката светлина на прожекторите, монтирани на три отделни камери. Площадът беше осеян с подвижни телевизионни станции. Преградите и хилядите столове от погребението на Климент бяха изчезнали, а на тяхно място се бяха появили подвижни сергии със сувенири, групички протестиращи и поклонници, журналисти. Рим беше наводнен от представителите на световните медии, които очакваха началото на конклава, а обективите на камерите им търсеха най-добрата възможна позиция, за да уловят покрива на Ватикана над Сикстинската капела, над който щеше да се извие знаменателният пушек.

Незабелязано се присъедини към зяпачите, които бяха наобиколили подиума на Си Ен Ен. Кийли говореше пред камерите. Беше облечен в черно расо и бяла католическа якичка, точно според изискванията на канона. За непредубедения зрител той беше един нормален свещеник, който се чувстваше удобно в одеждите си.

— Да, вярно е. В продължение на векове бюлетините са били изгаряни веднага след гласуването, като към тях, в зависимост от избора, е била прибавяна суха или влажна слама. Никакви химикали не са влияели върху цвета на пушека, който, между другото, създава доста проблеми по време на последните конклави. Католическата църква би могла да направи нещо по въпроса, използвайки постиженията на науката.

— Какво е мнението ви за утре? — попита една журналистка, седнала близо до него.

Кийли направи малка пауза, след което се извърна към камерите.

— Според мен главните кандидати са двама — кардиналите Нгови и Валендреа. Ако бъде избран, Нгови би бил първият африкански папа от почти две хилядолетия насам и би направил много за родния си континент. Спомнете си какво свърши Йоан Павел II за Полша и цяла Източна Европа. Кардинал Нгови несъмнено би сторил същото за родната си Африка.

— Но готови ли са католиците за чернокож папа?

— Вече едва ли има значение — сви рамене Кийли. — Днес основната маса католици живеят в Латинска Америка и Азия. Доминиращата позиция на европейските кардинали отдавна е минало. За това се погрижиха всички папи след Йоан XXIII, които упорито налагаха неиталианци в колегията. По личното ми мнение църквата ще спечели повече с Нгови, отколкото с Валендреа.

Катерина се усмихна. Кийли не пропускаше възможността да отмъсти на праволинейния Алберто Валендреа. Тази смяна на позициите беше доста интересна. Само преди деветнайсет дни отец Томас Кийли стоеше на банката на обвиняемите и беше заплашен с отлъчване от светата църква. Но последвалите събития доведоха до разпускането на трибунала и той получи възможност да засипе с нападки главния си обвинител, при това пред камерите на една от най-големите телевизионни компании в света. Който, по стечение на обстоятелствата, беше и главен претендент за папския престол.

— Защо мислите, че църквата ще спечели повече с избора на Нгови? — зададе следващия си въпрос журналистката.

— Валендреа е италианец, а в последно време църквата прави последователни усилия да се освободи от доминиращите позиции на италианските духовници. Неговият избор би бил крачка в обратна посока, да не говорим, че е твърде консервативен за католик от двайсет и първия век.

— Но някои биха казали, че завръщането към корените е полезно за църквата.

— Не е така — поклати глава Кийли. — Цели четирийсет години след Втория ватикански събор църквата прави опити да се модернизира и няма да е разумно, ако всичко бъде изхвърлено на боклука. Папата отдавна вече не е само епископ на Рим. Той е духовен глава на един милиард вярващи по света, а огромната част от тях не са италианци. Не са дори представители на бялата раса. Изборът на Валендреа ще бъде равен на самоубийство. Особено при конкуренцията на човек като Нгови, който е подходящ не по-малко от него, но е далеч по-приемлив за света.

Една ръка легна върху рамото на Катерина и тя се обърна стреснато. Черните очи на противния Паоло Амбрози бяха на сантиметри от лицето й. Прониза я гневна тръпка, но тя успя да се овладее.

— Тоя май не харесва кардинал Валендреа — прошепна Амбрози, кимайки по посока на подиума.

— Махни си ръката от рамото ми!

Свещеникът се подчини, а на лицето му помръдна лека усмивка.

— Правилно реших, че ще бъдеш тук, близо до голямата си любов.

Прониза я спазъм, явно от страх, но тя стисна зъби да го преодолее.

— Какво искаш?

— Тук ли да ти обясня? — вдигна вежди Амбрози. — Ако ни види, твоят партньор вероятно ще се запита какво ли си приказваш с най-близкия сътрудник на омразния му кардинал. А може и да изревнува.

— Не мисля, че точно ти можеш да предизвикаш подобни чувства у него — ледено процеди Катерина. — Аз съм от онези, които пикаят седнали, а доколкото знам, ти не си падаш по такива.

Амбрози благоразумно замълча. Това, което имаше да й съобщи, трябваше да бъде казано насаме. Обърна се и без повече приказки се насочи към колонадата, заобикаляйки сергиите с пощенски марки и монети.

— Отвратително — промърмори той, гледайки към търговците. — Мислят, че присъстват на карнавал, от който могат да спечелят.

— Още повече че кутиите за дарения в катедралата сигурно са запечатани след смъртта на Климент — язвително подхвърли Катерина.

— Много ти е голяма устата!

— Защо? Истината боли, нали?

Напуснаха площада и тръгнаха по една от съседните улици, застроена с красиви и видимо луксозни жилищни сгради. Катерина се владееше с цената на големи усилия.

— И така, какво искаш? — спря се тя.

— Колин Мичънър заминава за Босна. Негово преосвещенство иска да заминеш с него и да докладваш за всичко, което става там.

— След Румъния изобщо не ме потърсихте — отбеляза Катерина.

— Нещата там изгубиха своето значение. За разлика от сега.

— Не съм заинтересована. Колин заминава за Румъния.

— Не веднага. Първо ще замине за Босна, целта му е един храм в Междугорие.

Тя беше объркана. Защо Мичънър е решил да предприеме подобно пътуване, без да й каже за него?

— Негово преосвещенство ме помоли да ти напомня, че все още можеш да разчиташ на верен приятел във Ватикана — подхвърли Амбрози, замълча за миг и добави: — Да не говорим за онези десет хиляди евро, които вече получи.

— Той каза, че парите са мои, без никакви уговорки.

— Това е интересно. Явно не си от евтините курви.

Тя рязко се извъртя и му удари оглушителна плесница. Амбрози не помръдна, но в очите му се появи опасен блясък.

— Никога не го прави пак! — просъска той. Нещо в тона му я накара да потръпне.

— Изгубих интерес към шпионските ви оферти — отсече тя.

— Ти си една нетърпимо гадна кучка! Силно се надявам, че негово преосвещенство скоро ще се измори от теб. И тогава ще мога да ти направя още едно посещение.

Тя инстинктивно се отдръпна.

— Защо Колин отива в Босна?

— За да открие един от очевидците в Междугорие.

— Очевидците на появата на Дева Мария?

— Значи си запозната — кимна Амбрози.

— Това са пълни глупости! Не е възможно да вярвате, че Мадоната се е явявала на тези деца толкова години, а дори и днес продължава да се явява на едно от тях!

— Църквата все още няма окончателно становище по въпроса.

— Но той ще стане реален само след като бъде подпечатан с папския печат, нали?

— Сарказмът ти е уморителен и досаден.

— Ти самият — също!

Но интересът й се пробуди. Нямаше никакво желание да изпълнява задачите на Амбрози и Валендреа, беше останала в Рим единствено заради Мичънър. Бе научила, че вече се е изнесъл от Ватикана — според Кийли напълно естествена постъпка след смъртта на папата, — но не направи опит да го издири. А след последната им среща в главата й се оформи идеята да го последва в Румъния. Сега се появи и Босна — още една възможност.

— Кога заминава? — попита тя, презирайки се за интереса, прозвучал в този въпрос.

— Не знам — отвърна Амбрози и в очите му проблесна задоволство. Ръката му потъна под дрехата и се появи обратно с листче хартия. — Това е адресът му. Намира се съвсем наблизо. Вероятно би могла да го утешиш. Менторът му си отиде, а животът му е пълен хаос. Скоро за папа ще бъде избран един от най-големите му врагове.

— Валендреа е доста самоуверен, а?

— На въпроса, ако обичаш.

— Мислите, че Колин е уязвим, така ли? И по тази причина ще ми се довери, а дори и ще ме покани да замина с него?

— Точно така мислим.

— Не е чак толкова слаб — поклати глава Катерина.

— Бас държа, че е — усмихна се Амбрози.