Стив Бери
Третата тайна (36)

35

16:30 ч.

Валендреа беше затрупан от информацията, която му предоставяха подслушвателните устройства. През последните две седмици Амбрози работеше денонощно, прослушвайки записите и отделяйки истински важните неща. Последните, в силно редактиран вариант, прехвърляше на микрокасета, която предоставяше на началника си. От тях ставаше ясно, че държавният секретар става все по-вероятен кандидат за папския трон в очите на кардиналите и той не криеше задоволството си от този факт. Но това все още не означаваше, че изборът му е сигурен.

Сдържаното му поведение започваше да дава своите плодове. За разлика от конклава, на който беше избран Климент, този път той направи всичко възможно да демонстрира почитта, която се очаква от всеки достоен княз на католическата църква. И коментаторите бързо включиха името му в списъка на най-вероятните кандидати редом с имената на Нгови и още четирима кардинали.

Проведеното предишната вечер неофициално преброяване на гласовете показа, че твърдите му привърженици са четирийсет и осем. Но за да спечели още на първото заседание на конклава, той трябваше да събере седемдесет и шест гласа измежду онези 113 кардинали, които трябваше да пристигнат в Рим. Отсъствия не се очакваха, разбира се, без да се изключват варианти с внезапно заболяване. За щастие реформата на Йоан Павел II позволяваше промяна в процедурата след първите три заседания. Ако дотогава не бъдеще избран нов папа, щеше да се премине към непрекъсната серия от гласувания само с един почивен ден, определен за молитви и дискусии. Ако и след изтичането на дванайсет дни нямаше резултат, щеше да се премине към гласуване с обикновено мнозинство, което щеше да означава, че времето работи за него. Той имаше мнозинство, а хората му в конклава бяха предостатъчно, за да предотвратят ранното избиране на друг кандидат. В случай на нужда можеше да протака без особени трудности; разбира се, ако успееше да запази непокътнат блока на своите привърженици в продължение на тези дванайсет дни.

В същото време няколко кардинали започваха да създават проблеми. Бяха от тези, които обещават едно, но когато ги заключат, вършат друго. Амбрози бе успял да събере доста любопитна информация за тези предатели. Тя беше повече от достатъчна, за да ги вкара в правия път. А той възнамеряваше още днес да изпрати помощника си да им разясни състоянието на нещата. Защото от утре притискането щеше да стане доста трудна работа. Разбира се, той имаше начини да влияе върху мнението на отделните гласоподаватели, но мястото на конклава беше прекалено уединено, а и Сикстинската капела впечатляваше кардиналите. Мнозина от тях бяха убедени, че там властва Светият Дух, други приемаха присъствието си като сбъдната мечта. Затова гласовете трябваше да бъдат осигурени още сега, а конклавът само щеше да потвърди, че съответните хора са удържали дадената дума.

Естествено, изнудването можеше да привлече ограничен брой гласове. Основната маса негови привърженици щеше да гласува по убеждение — заради личните качества и биографията му, заради безспорния му авторитет в църквата. А той се гордееше с факта, че през последните няколко дни не е направил нищо, с което да ги разочарова.

Все още беше смаян от самоубийството на Климент. Дори за миг не беше допускал, че немецът ще направи нещо, с което да застраши спасението на душата си. В главата му все още се въртяха думите, които папата му каза преди три седмици в апартамента си: Фактически се надявам, че ти ще ме наследиш. Просто за да видиш, че нещата съвсем не са такива, каквито си ги представяш. Може би наистина трябва да си ти този, който да бъде новият папа. И другите, казани в петък вечерта, след като напуснаха архива: Исках да знаеш какво те чака. След което, странно или не, той не му попречи да изгори превода, а само промърмори: Ще видиш.

— Проклет да си, Якоб! — прошепна той.

На вратата се почука. Появи се Амбрози, който бързо пристъпи към писалището с портативен магнетофон в ръка.

— Трябва да чуеш това — възбудено каза той. — Току-що го прехвърлих от магнетофона. Мичънър и Нгови разговаряха само преди четири часа в кабинета на кардинала.

Валендреа мълчаливо изслуша записа, чиято продължителност беше около десетина минути.

— Отначало Румъния, а сега Босна — промърмори той. — Няма ли да престанат тези хора?

— По всичко личи, че Климент е оставил предсмъртно послание в електронната поща.

Амбрози знаеше, че папата се е самоубил. Валендреа му беше разказал за това още в Румъния, прибавяйки и случката в хранилището.

— Трябва да науча съдържанието на този имейл — промърмори той.

— Не виждам как ще стане — сви рамене Амбрози.

— Бихме могли отново да включим приятелката на Мичънър.

— И на мен ми мина през главата. Но дали има смисъл? Конклавът започва утре, а по залез-слънце ти вече ще си папа. Добре де, най-късно на следващия ден.

Това беше възможно, но не биваше да изключват и другия вариант: изборът да се проточи, а резултатът от него да стане непредвидим.

— Тревожи ме мисълта, че нашият африкански приятел разполага със свои канали за информация. Нямах представа, че представлявам приоритет за него.

Тревожеше го и лекотата, с която Нгови беше направил връзката между пътуването му до Румъния и убийството на Тибор. Това би могло да се превърне в сериозен проблем.

— Искам да издириш Катерина Леу — отсече той.

Нарочно не се беше свързал с нея след посещението й в Румъния. Просто не беше необходимо. Благодарение на Климент той научи всичко, което му трябваше. Но решението на Нгови да изпрати личен пратеник в Босна силно го обезпокои. Защото тази мисия имаше пряка връзка с него. Ръцете му обаче бяха вързани, тъй като нямаше как да намеси колегията. Разполагаше с твърде малко отговори на въпросите, които със сигурност щяха да го засилят като лавина. Освен това би дал възможност на Нгови да поиска разследване на собственото му пътуване до Румъния — нещо, което в никакъв случай не биваше да допусне.

Вече беше последният жив човек, който бе запознат с пълния текст на посланието на Мадоната. Трима папи бяха преминали в отвъдното. Междувременно той успя да унищожи част от възстановения текст на Тибор, премахна и самия него и изхвърли в канала оригиналния текст на сестра Лусия. Остана само факсимилето на превода, съхранявано в архива. Текст, който никой никога не биваше да види. Но за да получи достъп до сейфа, той трябваше да стане папа.

Вдигна глава и заби поглед в лицето на Амбрози.

— За съжаление трябва да останеш тук през следващите няколко дни, Паоло. Ще имам нужда от теб. Но ние трябва да знаем какво ще прави Мичънър в Босна и това може да свърши само тя. По тази причина трябва да откриеш Катерина Леу и да ни осигуриш помощта й.

— Откъде знаеш, че е в Рим?

— Къде другаде може да бъде?