Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

39

Ватикана

14:00 ч.

Пеейки части от традиционния псалм Veni Creator Spiritus, кардиналската процесия бавно напусна капела „Паолина“. Навели глави, духовниците бяха сключили ръце за молитва. Валендреа беше на една крачка зад Морис Нгови, който тържествено поведе процесията към Сикстинската капела.

Всичко беше готово. Само преди час лично беше проверил съдържанието на петте големи кашона, пристигнали от фирмата „Гамарели“, която по традиция доставяше облеклото на ватиканските служители. Вътре имаше одежди от бял лен, червени копринени обувки, дълги памучни чорапи и различни по размер шапчици. Дрехите бяха с незашити гърбове и ръкави, за да могат да бъдат премерени. Лично Гамарели щеше да извърши окончателното им съшиване, но това щеше да стане след избора на нов папа, непосредствено преди появата му на балкона на „Свети Петър“.

Под прикритието на строгата инспекция Валендреа искаше да се увери в наличието на дрехи със съвсем точни размери — 42/44 инча в раменете, 38 в кръста. На по-късен етап щеше да поръча на Гамарели няколко комплекта от традиционните ленени одежди, плюс два-три оригинални модела, които беше обмислял в продължение на две години. Беше твърдо решен да бъде един от най-добре облечените папи в историята на светата църква.

В Рим се събраха сто и тринайсет кардинали. Всеки от тях беше облечен в алена роба, върху която имаше специална наметка, наречена mozzetta. На главите си носеха алени шапчици, а на шиите им висяха тежки кръстове. Телевизионните камери предаваха бавното им напредване, един след друг към внушителния вход. Лицата на мнозина са мрачни, отбеляза Валендреа. Вероятно вследствие на обръщението на Нгови, който по време на тържествената литургия ги призова да загърбят всички сметки и политически съображения и с помощта на Светия Дух да изберат един способен „пастир на църквата“.

Самата дума „пастир“ създаваше проблеми. Никой от папите през XX век не се беше изявил като „пастир“ на църквата. Повечето от тях бяха интелектуалци или дипломати на Ватикана. През последните няколко дни медиите бяха повдигнали въпроса за „опита на пастира“, притежаван от бъдещите кандидати, — нещо, на което според тях светата колегия трябвало да обърне внимание. Разбира се, кардинал-презвитерът, прекарал голяма част от живота си в работа с вярващите, бе далеч по-привлекателен от професионалния бюрократ. В много от записите, с които разполагаше, кардиналите изтъкваха, че работата с енориашите е сериозно предимство за бъдещия папа. За съжаление той самият беше продукт на курията — роден администратор без никакъв свещенически опит. За разлика от Нгови, който се беше издигнал от обикновен мисионер до архиепископ и кардинал. По тази причина му беше трудно да приеме призива на кардинал-шамбелана, смятайки го за мръсен удар под кръста. Което означаваше, че ще има силен противник при предстоящата серия от гласувания.

Процесията спря пред Сикстинската капела. Отвътре долиташе мелодичен хорал. Нгови се поколеба за миг, после прекрачи прага.

На повечето фотографии капелата изглежда огромна, но на практика пространството беше тясно за сто и тринайсет души. Построена преди петстотин години, тя бе предназначена за личен параклис на папата. Бе украсена с изящни пиластри и забележителни стенописи. Тези вляво пресъздаваха живота на Мойсей, а вдясно — житието на Христос. Едните показваха освобождаването на израилтяните, а другите — на целия човешки род. „Сътворението“ на тавана пресъздаваше съдбата на човека, предсказвайки неговото падение, а „Страшният съд“ над олтара предлагаше ужасяващата картина на божествения гняв. Валендреа изпитваше дълбоко възхищение от нея.

Редиците с местата на кардиналите се издигаха от двете страни на централната пътека. Пред всяко от тях имаше картонче с име, всяко беше съобразено с ранга на човека, който го заема. Столовете бяха обикновени — с дървени седалки и отвесни облегалки, които не предполагаха комфорт. Валендреа се надяваше да не седи дълго време на някой от тях. Пред всеки стол имаше масичка, на която бяха оставени бележник, писалка и една-единствена бюлетина.

Мъжете се пръснаха в залата, търсейки местата си. Все още никой от тях не беше промълвил и дума. Хорът продължаваше да пее. Очите на Валендреа се спряха върху печката. Беше в най-отдалечения ъгъл на залата, върху специална поставка от ковано желязо, стъпила на мозайката. Коминът й представляваше дълга метална тръба, която се издигаше нагоре и излизаше през малко прозорче. Именно оттам щеше да се появи знаменателният пушек, обявяващ на света, че е избран нов папа. Надяваше се, че печката няма да бъде палена многократно. Защото това би означавало застрашително свиване на шансовете му за победа.

Нгови бе заел позиция на входа на капелата, с ръце, сключени под мантията. Валендреа забеляза тържественото изражение на лицето му. Кардинал-шамбеланът явно се наслаждаваше на мига.

— Extra omnes — обяви на висок глас той. — Всички вън.

Хористите и телевизионните екипи се насочиха към изхода. Вътре можеха да останат единствено кардиналите, трийсет и двама свещеници и монахини от помощния персонал, плюс няколко технически лица.

В залата настана тежко мълчание, нарушавано единствено от стъпките на техническите лица, които започнаха своите проверки. Върху тях падаше отговорността да няма подслушвателни устройства. Двама от тях стигнаха до желязната решетка пред олтара и направиха знак, че всичко е чисто. Валендреа леко кимна и те се оттеглиха. Този ритуал щеше да се повтаря преди и след всяко гласуване.

Нгови тръгна по пътеката, около която седяха кардиналите. Изправи се пред мраморната рамка на вратата и изчака затварянето на тежките бронзови крила. В помещението се възцари гробна тишина. Нямаше хор, липсваха тихите стъпки по рогозките, предпазващи изящната подова мозайка. Щракането на тежкия ключ в ключалката прозвуча като оръдеен изстрел. Нгови опита бравата. Беше заключена.

— Extra omnes — отново извика той.

Никой не отговори, както и се очакваше. Тишината означаваше, че конклавът е открит. Валендреа знаеше, че от външната страна на вратата са поставени тежки оловни печати, символизиращи уединението на кардиналите. Разбира се, те разполагаха и с резервен изход — вратата, през която ежедневно щяха да минават на път за пансиона „Света Марта“ и обратно. Но запечатването на главния портал символизираше началото на изборния процес. Нгови се върна при олтара, обърна се с лице към кардиналите и изрече думите, които държавният секретар беше чул преди трийсет и четири месеца:

— Бог да благослови всички ви. Да започваме.