Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

45

Ватикана

Сряда, 29 ноември, 12:30 ч.

Валендреа приглади мантията си и напусна стаята, определена за него в пансиона „Света Марта“. Като държавен секретар беше получил едно доста обширно помещение, при нормални обстоятелства използвано от прелата, който отговаряше за настаняването на семинаристите. Подобна привилегия имаха още кардинал-шамбеланът и председателят на светата колегия. Обстановката не беше кой знае каква, но коренно се различаваше от условията по време на предишните конклави, когато кардиналите нощуваха на скромни рогозки и се облекчаваха в кофи.

Пътят от спалните до Сикстинската капела представляваше лабиринт от строго охранявани коридори — новост в сравнение с предишния конклав, когато кардиналите бяха превозвани с автобус. Мнозина от тях бяха изразили протест срещу този начин на придвижване, наподобяващ конвоирането на престъпници. Затова се взе решение за осъществяване на вътрешна връзка между отделните сгради на Ватикана, която да бъде използвана само от участниците в конклава.

По време на вечерята той беше дал да се разбере, че иска да се срещне с трима кардинали, които вече го очакваха в Сикстинската капела — далеч от олтара и на няколко крачки от мраморния портал. В коридора отвъд него пазеха швейцарски гвардейци, готови да разтворят тежките бронзови криле в момента, в който от комина излети така дълго очакваният бял пушек. Никой не вярваше, че това ще се случи след полунощ, което означаваше, че за момента капелата представляваше най-сигурното място за дискретни разговори.

Приближи се към тримата кардинали, без да им даде възможност да отворят уста.

— Имам да ви кажа само няколко неща — започна с тих глас той. — Отлично знам какво вършите през последните дни. Дадохте ми уверение в подкрепата си, но на практика ме предавате. Вие си знаете защо. Аз обаче искам четвъртото гласуване да бъде последното. Ако това не се случи, догодина по същото време нито един от вас няма да бъде член на светата колегия.

Единият от кардиналите понечи да каже нещо, но Валендреа вдигна ръка.

— Не искам да чувам, че сте гласували за мен. И тримата сте подкрепили Нгови. Но утре сутринта положението трябва да се промени. От вас искам да окажете влияние и върху останалите отцепници. Четвъртият вот трябва да приключи в моя полза и за това носите отговорност единствено вие.

— Не е реалистично — успя да промълви един от кардиналите.

— Нереалистично е друго — поклати глава Валендреа. — Като например начина, по който ти самият се спаси от испанското правосъдие след злоупотребата със значителни средства на църквата. Съдът беше убеден, че си крадец, но не разполагаше с доказателства. Аз обаче разполагам. Предостави ми ги една млада дама, която ти познаваш много добре. Вие двамата също не се правете на много умни, защото имам и вашите досиета. Бих казал, че съдържанието им не е особено ласкателно. Чухте какво искам, действайте. Привлечете Светия Дух на своя страна. Не ме интересува как ще го направите, но искам резултат. Успехът ще означава, че всеки един от вас ще получи гарантирано място в Рим.

— А ако не желаем да останем в Рим? — обади се друг от кардиналите.

— Значи предпочитате затвора — отсече Валендреа.

Наблюдателите на живота във Ватикана много обичат да спекулират с онова, което се случва по време на конклав. В архивите е пълно със сърцераздирателни материали, в които се описват душевните терзания на шепата избрани духовници. При предишния конклав Валендреа се беше наслушал на съображения от рода на това, че младостта му е пречка за заемането на престола, тъй като продължителното папско управление се отразява зле на църквата. Срокът му трябваше да бъде между пет и десет години, не повече. В противен случай се появяваха проблеми. В заключението имаше много истина. Авторитарното управление и непогрешимостта могат да се превърнат в силно избухлива смес, но могат да бъдат и съставните части на дълбоката промяна. Тронът на свети Петър е най-високата трибуна. Никой не може и не трябва да пренебрегва човека, който го заема. Той възнамеряваше да бъде силен папа и не можеше да позволи на някакви глупаци да провалят плановете му.

— Утре сутринта искам да чуя името си, прочетено на глас седемдесет и шест пъти — отсече той. — Наложи ли се да чакам, последиците ще бъдат изцяло за ваша сметка. Днес вече подложихте търпението ми на изпитание, но не ви съветвам да го правите втори път. Ако до утре следобед усмихнатото ми лице не се появи на балкона над площада „Свети Петър“, репутацията ви ще бъде съсипана още преди да сте си събрали нещата от „Света Марта“.

След тези думи Валендреа се обърна и си тръгна, без да им дава възможност дори да отворят уста.