Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

40

Междугорие, Босна и Херцеговина

14:30 ч.

Мичънър спря поглед върху едноетажната каменна къща, по чиито стени ясно личаха следи от мъх. Отпред имаше оголена асма на метална рамка, единствено дървените фризове над прозорците внасяха нещо ведро в обстановката. Пръстта в малката леха за зеленчуци встрани от къщата беше суха и сякаш с нетърпение очакваше приближаващия се дъжд. Високата планина запълваше хоризонта зад къщата.

Откриха я, след като на два пъти питаха случайни минувачи. Хората се съгласиха да ги упътят едва когато Мичънър се представи като свещеник, който търси Ясна по въпроси, засягащи църквата.

Той тръгна пръв към вратата и решително почука. Отвори му висока жена с мургава кожа и тъмна коса. Беше слаба като вейка, с приятно лице и топли кафяви очи. Той се размърда от неудобство под втренчения им поглед. Жената беше около трийсетгодишна, с малка броеница на шията.

— Отивам на църква и нямам време за разговори — каза на английски тя. — После с удоволствие ще поговоря с вас.

— Не сме тук за това, което си мислите — внимателно подхвърли Мичънър, след което се представи и обясни причините за посещението си.

Тя реагира така, сякаш всеки ден приемаше пратеници на Ватикана. Отстъпи крачка встрани и ги покани да влязат. Обзавеждането в къщата беше оскъдно, очевидно събирано оттук-оттам. Слънчевите лъчи си пробиваха път през полуотворените прозорци, чиито рамки бяха доста напукани. Над огнището висеше икона на Дева Мария, пред която потрепваха пламъчетата на запалени свещи. В ъгъла имаше статуя на Мадоната в дълга сива роба, поръбена в яркосиньо. Сините й очи бяха топли и изразителни. Ако не бъркам, това е Богородица от Фатима, рече си Мичънър.

— Защо Фатима? — попита той, сочейки към изящната дървена статуя.

— Подари ми я един поклонник. Харесвам я, защото изглежда като жива.

Мичънър забеляза лекото потрепване в дясното око на домакинята и изпита тревога от безразличието в гласа й.

— Вече не вярваш, нали? — тихо подхвърли тя. Въпросът й го хвана неподготвен.

— Защо това е толкова важно за вас?

Очите на Ясна бавно се прехвърлиха на Катерина.

— Тя те обърква.

— Моля?

— Тук рядко се появяват свещеници, придружени от жени. Особено такива, които не носят якичка.

Той реши да не отговаря. Все още стояха прави, в очакване да бъдат поканени, но нещата тръгваха зле.

— А ти изобщо не си вярваща — продължи Ясна, обръщайки се към Катерина. — От много години си така и това сигурно измъчва душата ти.

Катерина явно предпочете да скрие чувствата си.

— Тези прозрения трябва да ни впечатлят, нали? — подхвърли тя.

— За теб истинско е само онова, което можеш да пипнеш — все така спокойно продължи домакинята. — Но светът около нас предлага много повече. Толкова много, че не можеш дори да си го представиш. И то е реално, въпреки че няма как да го пипнеш.

— Тук сме по поръчение на папата — каза Мичънър.

— Климент е предан на Мадоната.

— Надявам се да е така.

— Но твоето неверие му прави лоша услуга.

— Ясна, папата ми възложи да дойда тук, за да науча десетата тайна. Нося писмената му заповед да ми разкриеш всичко, препотвърдена и от кардинал-шамбелана.

— Не я знам — извърна се тя. — И не искам да я знам. Когато това се сбъдне, Дева Мария ще престане да ми се явява. Нейните послания са важни. От тях зависи бъдещето на света.

Мичънър беше запознат с всекидневните послания от Междугорие, разпространявани по целия свят с факсове и имейли. Повечето от тях съдържаха обикновени призиви за вяра и мир в света, които да бъдат включени в молитвите на вярващите. Вчера се беше отбил в библиотеката на Ватикана, за да се запознае с последните от тях. Повечето сайтове изискваха небесните послания да се заплащат и той се запита какви са мотивите на Ясна. Но бедното обзавеждане в къщата и простото й облекло подсказваха, че жената не получава нищо от тези пари.

— Ние разбираме, че не знаете тайната — кимна Мичънър. — Но не бихте ли могли да кажете кой от другите очевидци е запознат с нея?

— На всички е заповядано да мълчат до момента, в който Дева Мария им позволи да проговорят.

— Нима заповедта на светия отец не е достатъчна?

— Светият отец е мъртъв.

Той започна да се изнервя от позицията на Ясна.

— Защо ни създавате трудности?

— Защото така иска небето.

Това много приличаше на загадъчните подмятания на Климент в навечерието на смъртта му.

— Аз се молих за папата — добави тя. — Душата му се нуждае от нашите молитви.

Той понечи да попита какво иска да каже, но в същия момент жената се обърна и тръгна към статуята в ъгъла. Погледът й изведнъж стана втренчен и някак далечен. Тя коленичи на малкия дървен подиум пред Мадоната.

— Какво прави? — объркано прошепна Катерина.

Мичънър само сви рамене. В далечината прозвуча камбанен звън, който му напомни, че Дева Мария се явява на тази жена всеки ден точно в три следобед. Ръката й се повдигна към броеницата, от устата й излетяха неразбираеми думи. Той се наведе и проследи погледа й, насочен към статуята. Не видя нищо, освен стоическото изражение върху дървеното лице на Дева Мария.

Спомни си подробностите, които беше научил при изследването на събитията във Фатима. Очевидците на божествената поява единодушно твърдяха, че са чули бучене и са усетили странна топлина. Той обаче реши, че става дума просто за масовата истерия на неграмотни хора, които отчаяно искат да вярват. А в момента се запита дали става свидетел на поредното появяване на Мадоната или на обикновена женска заблуда. Пристъпи по-близо.

Погледът на Ясна беше закован върху нещо извън стените на стаята. От устата й продължаваха да излитат неразбираеми слова. За миг му се стори, че улавя някакъв блясък в зениците й — две кратки светкавици, наситени със синьо и златно. Бързо се извърна наляво, надявайки се да открие източника им. Не видя нищо, с изключение на обляния в слънце ъгъл и мълчаливата статуя. Ако нещо се случваше, то беше осезаемо единствено за Ясна. Най-накрая главата й клюмна, а от устата й отново излетяха разбираеми слова.

— Дева Мария си отиде.

Изправи се, пристъпи към масата и започна да пише нещо в бележника, който лежеше там. Скоро свърши и подаде листа на Мичънър.

Велика е божията обич, деца мои. Не затваряйте очи, не запушвайте ушите си. Велика е неговата обич. Приемете моите призиви и послания, доверете им се. Отдайте сърцата си, превърнете ги в дом за нашия Бог. Завинаги. Моите очи и моето сърце ще бъдат с вас, дори и след като спра да ви се явявам. Изпълнявайте това, което искам от вас, и ще стигнете до бога. Не отричайте неговото име в душите си и той няма да се отрече от вас. Приемете моите послания, за да бъдете приети. Време е за решения, деца мои. Бъдете праведни, бъдете невинни, за да мога да ви отведа при вашия Отец. Защото появата ми сред вас се дължи на неговата обич.

— Това ми каза Дева Мария — промълви Ясна.

Мичънър прочете текста за втори път, после вдигна глава.

— За мен ли е предназначено посланието?

— Ти сам ще решиш.

Той подаде листа на Катерина.

— Не отговорихте на въпроса ми. Кой може да ни разкрие десетата тайна?

— Никой.

— Но другите петима очевидци я знаят. Някой от тях би могъл да я сподели с нас.

— Не и без съгласието на Мадоната, а аз съм единствената, на която тя продължава да се явява всеки ден. Останалите трябва да чакат позволението й.

— Но вие не знаете тайната — обади се за пръв път Катерина. — Следователно няма значение, че само вие не сте посветена в нея. Ние не се нуждаем от Дева Мария, а от десетата тайна.

— Едното е неразделна част от другото.

Мичънър не можеше да определи дали пред него стои религиозна фанатичка или жена, която действително е благословена от небето. Не му помагаше и непочтителното й поведение. Напротив, правеше го подозрителен. Реши, че трябва да останат в града и да се опитат да поговорят с някои от останалите посветени, които живеят наблизо. В случай на неуспех можеше да се върне в Италия и да издири жената, която живееше там. Благодари на Ясна и се насочи към вратата, следван от Катерина. Домакинята остана седнала, с все така непроницаемо лице.

— Не забравяй Бамберг — тихо промълви тя.

По гърба му пробягаха студени тръпки. Закова се на място, после бавно се обърна. Не можеше да повярва на ушите си.

— Защо го казахте? — попита с пресеклив глас той.

— Защото ми беше казано.

— Какво знаете за Бамберг?

— Нищо. Дори не знам какво е.

— Тогава защо го казахте?

— Аз не задавам въпроси, а само изпълнявам каквото ми е казано. Може би затова Дева Мария говори на мен, своята вярна слугиня.