Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

47

Ватикана

7:00 ч.

Скромната закуска в трапезарията на „Света Марта“ протичаше в пълно мълчание. На нея присъстваха малко повече от половината кардинали. Пред всеки от тях имаше яйца с шунка, хляб и плодове, но мнозина се задоволиха само с кафе или сок. Валендреа обаче напълни чинията си и спокойно започна да се храни. Искаше да покаже, че вчерашните събития не са се отразили по никакъв начин на пословичния му апетит.

Седна на една маса до прозореца, в компанията на неколцина кардинали от различни страни на света — Австралия, Венецуела, Словакия, Ливан, Мексико. Двама от тях бяха твърди негови поддръжници, но това не се отнасяше за другите трима, които, по негова преценка, бяха сред единайсетте с все още неопределени предпочитания. С крайчеца на окото си зърна Нгови, който току-що се беше появил на вратата на трапезарията. Африканецът водеше оживен разговор с двама кардинали и вероятно — също като него — правеше усилия да прикрие напрежението си.

— Алберто — обади се един от кардиналите на неговата маса.

Той извърна глава към австралиеца.

— Имай вяра днес. Цяла нощ се молих и имам чувството, че тази сутрин ще се случат важни неща.

Валендреа си придаде стоическо изражение.

— Вървим напред по божията воля — промърмори той. — Единствената ми надежда е, че днес ще имаме подкрепата на Светия Дух.

— Ти си най-логичният избор — каза малко по-високо от необходимото ливанският кардинал.

— Точно така — обади се един духовник от съседната маса.

Валендреа се обърна. Беше снощният нисък и дебел испанец, който бавно се надигна от стола.

— Църквата отслабва и нещо трябва да се направи — обяви той. — Аз все още помня времето, когато папата внушаваше респект. Когато правителствата се съобразяваха с Рим, включително и в Москва. Но днес сме нищо. Нашите проповедници са изключени от политическия живот, нашите епископи се страхуват да изразят мнението си. Самодоволството на папите ни убива.

До него се изправи високият представител на Венецуела. Валендреа почти не го познаваше и по тази причина го възприемаше като поддръжник на Нгови.

— Аз не мисля, че Климент XV беше самодоволен — обяви той. — Беше почитан и уважаван в целия свят и направи много по време на краткото си управление.

— Не исках да демонстрирам неуважение — вдигна ръце испанецът. — В думите ми няма нищо лично. Мисля единствено за доброто на църквата. За щастие сред нас има човек, който се радва на уважението на света. Кардинал Валендреа ще бъде един великолепен папа. Защо трябва да се задоволяваме с по-малко?

Валендреа премести очи върху Нгови, но африканецът с нищо не показа, че е засегнат. Беше един от миговете, които дават храна на изследователите за години напред. Един от миговете, в които Светият Дух се появява и раздвижва участниците в конклава. Въпреки че апостолическата конституция забранява лобирането преди свикването на светата колегия, тази забрана не се отнася за кардиналите, вече заключени в Сикстинската капела. На практика именно откровените дискусии бяха смисълът на това уединение. Той беше впечатлен от тактиката на испанеца. Не беше допускал, че този глупак ще прояви такава съобразителност.

— По мое мнение кардинал Нгови не отстъпва по нищо — обади се камерунският кардинал. — Той е божи човек, рожба на светата църква и също би бил великолепен папа.

— А Валендреа няма да бъде, така ли? — гневно извика френският кардинал и скочи.

Валендреа мълчеше и се наслаждаваше на сцената. Рядко можеше да се види как князете на светата църква, облечени в официални одежди, открито спорят помежду си. В повечето случаи те бяха сдържани и избягваха конфронтацията.

— Валендреа е млад, а днес църквата се нуждае именно от такъв човек. Церемониите и реториката не правят лидера. За да ръководиш вярващите, трябва да имаш характер, а той отдавна е доказал, че го има. Служил е на много папи и…

— Точно това имах предвид — спокойно го прекъсна камерунецът. — Служил е на много папи, но никога на паството. Колко изповеди е чул? Колко опела е отслужил? Колко енориаши е посъветвал? Тронът на свети Петър се нуждае именно от опитен пастир, а не от нещо друго.

Дързостта на този кардинал беше забележителна. Валендреа се изненада, че подобно заядливо човече може да носи алената мантия. Интуитивно или не, африканецът бе засегнал чувствителната тема за „пастира“ — може би единственото слабо място в кариерата му. Отбеляза си да следи отблизо бъдещите изяви на камерунеца.

— Какво значение има? — възрази французинът. — Папата не е пастир. Учените и изследователите го кичат с подобни титли, а ние ги използваме като оправдание за избора си. Но на практика това не означава нищо. Папата е администратор. Той трябва да управлява църквата. А за да го прави успешно, трябва да познава и разбира курията, да се ориентира в многобройните правила. Нещо, което Валендреа умее повече от всеки друг. Вече сме имали папи пастори, но сега ни трябва лидер.

— Той може би познава прекалено добре нашата работа — подхвърли началникът на архива.

Валендреа едва сдържа гримасата си. Този човек беше най-старши в конклава и мнението му несъмнено щеше да окаже влияние върху единайсетте, които все още не се бяха определили.

— Пояснете се — остро го погледна испанецът.

— Курията вече упражнява прекалено голям контрол — спокойно отвърна началникът на архива, който не бе помръднал от мястото си. — Всички се оплакваме от бюрокрацията, но никой не прави нищо. Защо? Защото задоволява личните ни нужди. Защото издига висока стена между нас и онова, което не желаем да се случи. Защото е лесно да хвърлим всичките си неблагополучия на гърба на курията. А един папа, който е неразделна част от тази институция, едва ли ще пожелае да я постави под заплаха. Да, промени ще има. Всички папи допринасят по нещо, но никой не се заема да разруши старото и да изгради нещо ново. — Очите на стареца се заковаха върху лицето на Валендреа. — Най-малкото пък човек, който е продукт на системата. Трябва да си зададем един прост въпрос: ще прояви ли подобна смелост Валендреа? Според мен не.

Валендреа отпи глътка кафе, помълча известно време, после остави чашата си в чинийката.

— Мисля, че вашият вот е ясен, ваше преосвещенство — хладно подхвърли той.

— Той е последен за мен и искам да означава нещо — отвърна възрастният кардинал.

— Това е ваше право, ваше преосвещенство — небрежно отвърна Валендреа. — Нямам никакво намерение да ви преча.

Нгови пристъпи към центъра на помещението и вдигна ръка.

— Мисля, че тези дебати бяха достатъчни. Нека си довършим закуската и да тръгваме към капелата. Там ще можем да обърнем внимание на повече подробности.

Никой не възрази. Валендреа беше доволен от представлението. Не беше зле да чуе няколко различни становища, защото това му помагаше да се ориентира.