Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

52

Междугорие, Босна и Херцеговина

12:30 ч.

Мичънър се чувстваше по-добре. Зрението му се проясни, болките в главата и корема намаляха. Вече виждаше съвсем ясно стаичката с бледожълти стени и прозорец с матирано стъкло, което пропускаше светлина, но не предлагаше гледка. Катерина беше отишла да провери състоянието на Ясна. Лекарят не беше казал нищо за нея, дано да бе добре. Вратата се отвори.

— Всичко е наред — обяви Катерина. — Вероятно и двамата сте били на безопасно разстояние. Има само охлузвания и подутини по главата. — Пристъпи към леглото и добави: — Но другите новини са по-важни.

Той вдигна очи и отново изпита радост, че може да вижда красивото й лице.

— Валендреа е новият папа. Видях го по телевизията. Тъкмо обявяваше пред множеството на площада, че църквата трябва да се завърне към християнските си корени. А сега внимавай: избрал е името Петър Втори.

Мичънър направи гримаса и промълви:

— Румъния ми се струва все по-привлекателна.

— А сега ми кажи струваше ли си — усмихна се тя. — Имам предвид изкачването на онзи хълм.

— В какъв смисъл?

— В смисъл какво правихте двамата с онази жена посред нощ там, горе?

— Ревнуваш ли?

— По-скоро съм любопитна.

Той си даде сметка, че трябва да й предложи някакво обяснение.

— Трябваше да ми разкрие десетата тайна.

— Посред бурята?

— Не ме карай да бъда рационален. Събудих се през нощта и я видях да ме чака насред улицата. Беше страшничко, но реших да отида.

Въздържа се и не спомена нищо за халюцинациите си, но видението оставаше ясно, дълбоко запечатано в съзнанието му. Лекарят твърдеше, че няколко часа е бил в безсъзнание. По тази причина всичко чуто и видяно по всяка вероятност бе израз на натрупалите се факти в главата му през последните няколко месеца. Прие това, но как можеше да обясни появата на Мадоната? Нима тя се дължеше единствено на статуята, която бе видял предния ден в дома на Ясна? Така ли бе наистина?

— Виж, не знам какво бе намислила Ясна. Каза, че трябва да отида с нея, ако искам да науча тайната. И аз се подчиних.

— И не намери нищо странно в тази ситуация, така ли?

— Всичко е странно.

— Тя ще дойде.

— Какво?

— Каза, че ще дойде да те види. Преди малко я оставих в компанията на хора, които й четяха нещо.

В същия миг вратата се отвори и на прага се появи инвалиден стол, тикан от възрастна медицинска сестра. Ясна изглеждаше уморена, а главата и дясната й ръка бяха бинтовани.

— Исках да видя как си — промърмори тя.

— И аз се питах същото — отвърна Мичънър.

— Заведох те горе, защото Дева Мария го пожела. Не исках да ти се случи нищо лошо.

За пръв път в поведението й имаше нещо човешко.

— Не те обвинявам. Сам реших да дойда.

— Казаха ми, че кръстът е повреден. Разсечен от черна пукнатина по цялата дължина.

— Може би като предупреждение към атеистите — подхвърли с нотка на обвинение Катерина.

— Нямам представа — сви рамене Ясна.

— Може би днешното послание към вярващите ще изясни всичко — хапливо добави Катерина, която очевидно нямаше намерение да отстъпва.

Мичънър искаше да я помоли да спре, но си даде сметка, че тя трябваше да си го изкара на някого.

— Дева Мария се появи за последен път — промълви жената.

Мичънър заби поглед в лицето й. Беше много по-различна от вчера: тъжна, вглъбена, замислена. В продължение на повече от двайсет години тя беше контактувала с Божията майка. Реални или не, тези контакти бяха оставили дълбок отпечатък в душата й. Но сега всичко беше приключило и тя очевидно страдаше. Сякаш бе загубила близък човек, на чиито съвети и успокоение бе разчитала цял живот. Родител или нещо друго — какъвто беше Якоб Фолкнер за самия Мичънър.

Част от мъката й изведнъж се прехвърли и в неговата душа.

— Снощи на върха Дева Мария ми разкри десетата тайна.

Той си спомни разпокъсаните й думи, долитащи до слуха му през воя на бурята: Мога да си спомня, знам, че мога! Нямах никаква представа за това, миличка Света Богородице!

— Записах думите й — добави Ясна и му подаде лист хартия. — Дева Мария каза да ти ги предам.

— А какво друго ти каза?

— Нищо, просто изчезна. — Тя направи знак на възрастната сестра. — Сега искам да се върна в стаята си. Оздравявай, отец Мичънър. Ще се моля за теб.

— И аз за теб, Ясна — искрено отвърна той.

Вратата се затвори зад посетителката.

— Колин, нима не разбираш, че тази жена е измамница? — разгневено повиши глас Катерина.

— Не знам каква е, Кейт — въздъхна той. — Но ако е измамница, значи е много добра. Тя вярва в това, което говори. А и дори да е измамница, всичко свърши. Край на виденията.

— Ще го прочетеш ли? — махна към листа Катерина. — Този път не си възпиран от папска забрана.

Вярно беше. Той разгъна листа, но в същия миг главоболието му се върна.

— Не мога — прошепна той и й го подаде: — Прочети го ти.