Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

12

Рим

16:00 ч.

Катерина се затвори в хотелската си стая веднага след обяда. Кардинал Валендреа беше казал, че ще се обади в два, но не спази обещанието си. Вероятно беше решил, че десет хиляди евро са достатъчни, за да я накарат да чака до телефона. А може би си мислеше, че някогашните й отношения с Колин Мичънър са достатъчна гаранция за съгласието й. Но и в двата случая й беше неприятно, че кардиналът я възприема като лесна за манипулиране личност.

Вярно, че парите от свободната й практика в Щатите бяха на свършване, а на нея й бе омръзнало да живее на гърба на Том Кийли, който изпитваше явна наслада от зависимостта й. Трите книги, които беше написал, му бяха донесли значителни средства, а бъдещото му финансовото състояние се очертаваше като още по-добро. Много му беше приятно да се чувства като най-известната религиозна фигура в Америка. Общественото внимание го ласкаеше и това беше напълно разбираемо, но тя познаваше и онези страни от характера на Том Кийли, за които неговите последователи изобщо не подозираха. Защото емоциите не могат да се изпращат по електронната поща, нито пък да се почувстват в рекламните текстове. Истински надарените умеят да ги предават чрез писаното слово, но Кийли беше слаб писател. И трите му книги бяха писани от други — факт, който беше известен само на нея и издателите му и който Кийли не би признал публично за нищо на света. Този човек просто не беше истински, а само една илюзия, приета от няколко милиона човешки същества, между които и той самият.

Безкрайно различен от Мичънър.

Катерина се мразеше заради язвителността, която си беше позволила предния ден. Преди пристигането си в Рим се беше зарекла, че ако пътищата им се пресекат, ще внимава какво говори. В крайна сметка беше изминало много време и двамата се бяха променили. Но когато го зърна в залата на трибунала, веднага разбра, че този човек с оставил дълбока следа в душата й. През всичките тези години тя отказваше да признае нейното съществуване, но тази следа беше там и сега бе пробудила гняв и обида със скоростта на термоядрена реакция.

През нощта, докато Кийли спеше до нея, изведнъж се запита дали мъчителните лутания през последните дванайсет години не са били само прелюдия към този миг. Кариерата й протичаше на приливи и отливи, далеч от успеха, а личният й живот беше безрадостен. И ето я тук, очакваща с нетърпение обаждането на втория човек в йерархията на католическата църква, който й предлагаше да предаде единствения мъж на света, на когото все още държеше.

По-рано през деня се беше свързала с някои свои познати от италианската преса, които изразиха единодушното мнение, че Валендреа е доста сложна и противоречива личност. Произхождаше от стара и богата италианска фамилия, оставила дълбоки следи в историята на страната. В жилите му течеше кръвта на двама папи и неколцина кардинали, а братята и чичовците му вземаха активно участие в политиката или международния бизнес. Кланът Валендреа имаше силни позиции в културния живот на Европа, притежаваше редица дворци и обширни имения. Неговите представители бяха подхождали внимателно към Мусолини и още по-внимателно към множеството правителства с различна политическа окраска, които го бяха наследили. Тяхното икономическо влияние и пари бяха все така настойчиво ухажвани, а те самите винаги бяха имали свободата да избират на кого да дадат подкрепа си.

В Annuario Pontifico, годишния справочник на Ватикана, беше отбелязано, че Валендреа е на шейсет години и притежава три дипломи за висше образование — от Флорентинския университет, от Католическия университет на светото сърце и от Международната юридическа академия в Хага. Освен това бе автор на четиринайсет научни труда. Начинът му на живот изискваше далеч по-голяма сума от трите хиляди евро месечно, които църквата плащаше на своите кардинали. И въпреки че Ватикана гледа с неодобрение на духовниците, които се занимават с бизнес, Валендреа беше сред големите акционери на няколко италиански конгломерата и участваше в два пъти повече бордове. Относително младата му възраст се възприемаше като предимство, също както политическите му амбиции и властното му излъчване. Използваше поста си на държавен секретар ловко и умно, създавайки си отлична репутация сред западните медии. Беше човек, който осъзнава предимствата на модерните комуникации и добре ги използва за утвърждаването на публичния си имидж. И накрая, той беше теолог хардлайнер, който категорично се противопоставяше на Втория ватикански събор. Това беше демонстрирано по категоричен начин още в началото на процеса срещу Кийли, когато той се изяви като строг традиционалист, убеден, че на църквата трябва да се служи така, както се е служило векове наред.

Почти всички, с които Катерина разговаря, бяха убедени, че Валендреа има най-големи шансове да наследи Климент на папския престол. Не защото бе най-подходящата кандидатура, а защото никой от кардиналите нямаше достатъчно влияние, за да му се противопостави. При всички случаи държавният секретар беше направил необходимото, за да се чувства спокоен на следващия конклав.

Но той бе такъв и преди три години, когато загуби. Резкият звън на телефона я изтръгна от мислите й. Катерина посегна към слушалката, но после отдръпна ръката си. Надделя желанието й да го накара да се поизпоти — разбира се, ако това изобщо бе Валендреа. Вдигна слушалката едва след шестото позвъняване.

— Карате ме да чакам, а? — подхвърли кардиналът.

— Не толкова дълго, колкото вие мен — язвително отвърна тя.

В слушалката прозвуча тих смях.

— Имате характер, госпожице Леу. И това ми харесва. А сега искам да чуя решението ви.

— Сякаш не го знаете.

— Имам желанието да бъда любезен.

— Не ми направихте впечатление на човек, който обръща внимание на такива подробности.

— А вие очевидно сте човек, който не храни особено уважение към един кардинал на католическата църква.

— И вие се обличате всяка сутрин, като всеки друг.

— Имам чувството, че не сте особено религиозна.

Дойде нейният ред да се разсмее.

— Само не ми казвайте, че въпреки огромната си заетост с политически интриги отделяте време и за заблудените души!

— Наистина случих с избора си — доволно промърмори кардиналът. — Ние с вас ще се разбираме отлично.

— А какво ви кара да мислите, че не записвам този разговор?

— Защо да го записвате? За да пропуснете най-големия шанс в живота си? Съмнявам се. Да не говорим за възможността да бъдете близо до преподобния отец Мичънър, при това изцяло за моя сметка. Кой на ваше място би желал повече?

Отношението му беше не по-малко дразнещо от отношението на Том Кийли. С какво привличам тези самоуверени нахалници? — запита се с въздишка Катерина.

— Кога трябва да замина?

— Папският секретар отлита утре сутринта и ще пристигне в Букурещ някъде около обяд. Мисля, че вие трябва да заминете още тази вечер и да се настаните преди него.

— А къде точно трябва да отида?

— Отец Мичънър ще се срещне със свещеник на име Андрей Тибор. Той е пенсионер и работи в едно сиропиталище на около шейсет километра северно от Букурещ. Селото се казва Златна, може би го знаете.

— Знам го — кимна Катерина.

— Значи няма да ви е трудно да разберете какво възнамерява да прави там Мичънър. Имам сведения, че носи лично писмо от папата. Допълнително ще се издигнете в очите ми, ако успеете да надникнете в неговото съдържание.

— Ама и вашите желания си ги бива!

— Вие сте изобретателна жена. Бих предложил да използвате онези прелести, на които се наслаждава Том Кийли в момента. Сторите ли го, успехът на мисията ви е сигурен.

Телефонът онемя.