Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Третата тайна

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балканпрес“ АД, София

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-102-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2018

История

  1. — Добавяне

61

Бамберг, Германия

Петък, 1 декември, 10:00 ч.

Крачейки по павираните улички, Мичънър бързо разбра защо Якоб Фолкнер обичаше толкова много Бамберг. Самият той идваше тук за пръв път. При редките си завръщания у дома Фолкнер винаги беше пътувал сам. Бяха решили, че градчето ще бъде включено в програмата на папската европейска обиколка, планирана за следващата година. Фолкнер бе споделил, че много иска да посети гроба на родителите си, да отслужи тържествена литургия в катедралата и да види старите си приятели. Желание, което придаваше още по-голяма странност на самоубийството, още повече че в момента на смъртта му подготовката за пътуването беше в пълен ход.

Бамберг беше разположен на мястото, където се сливаха две реки пенливата Регниц и спокойната и пълноводна Майн. Религиозните сгради заемаха част от хълмовете край града. Там бяха кралският дворец, манастирът, катедралата и резиденцията на някогашните епископи. По-надолу, върху полегатите склонове, опиращи в Регниц, беше разположена търговската част на града. Реката беше символичната граница между светското и духовното. Именно там, на малко островче в средата на буйните води, мъдрите жители на града бяха издигнали старата сграда на кметството, чиито насечени от греди стени бяха покрити с красиви фрески. До нея водеше каменен мост, който продължаваше и от другата страна, предлагайки надеждна връзка между двата свята.

Мичънър и Катерина взеха самолета за Мюнхен и прекараха нощта в един от хотелите край летището. Сутринта наеха кола и се насочиха на север, към сърцето на Бавария. Пътуването дотук им бе отнело близо два часа, тъй като трябваше да преодолеят прохода, пресичащ Франконските планини, изпълнен с остри завои. В момента се намираха на живописния Максплац, осеян с търговски сергии. Бяха улучили началото на традиционния коледен базар. Времето беше студено, но свежо. Слънцето рядко надничаше иззад тежките облаци, от които лениво се откъсваха единични снежинки. Неподготвени за толкова рязка смяна на температурата, двамата се принудиха да влязат в първия магазин за готово облекло, където си купиха топли палта, ботуши и ръкавици.

Църквата „Свети Мартин“ хвърляше издължена сянка върху част от оживения площад. Мичънър реши, че един разговор с тукашния свещеник ще му бъде от полза, и това се оказа вярно. Свещеникът не само познаваше Ирма Ран, но и му каза къде може да я намери — най-вероятно в малката енорийска църква северно от канала, която обичала да посещава.

Откриха я в един от страничните параклиси, заета да почиства и подрежда пространството пред олтара, само на метър от печалния поглед на разпнатия Христос. Във въздуха се носеше миризмата на горящи свещи, омекотена от аромата на пчелен мед. Беше слаба жена с бледа, прорязана от ситни бръчици кожа, все още носеща следи от някогашна хубост. Ако не знаеше, че наближава осемдесет, Мичънър би се заклел, че годините й не са повече от шейсет.

В продължение на няколко минути наблюдаваха как жената усърдно се кръсти при всяко преминаване покрай разпятието. После Мичънър бавно тръгна напред и бутна ниската портичка от ковано желязо, обзет от чувството, че е натрапник. Спомни си, че е тук заради Климент, и тръсна глава.

— Вие ли сте Ирма Ран? — попита на немски той.

Жената се обърна. Посребрената й коса стигаше до раменете. Лицето с бледи страни беше чисто, без никаква следа от козметика. Брадичката й беше гладка и закръглена, а очите й бяха топли и състрадателни.

— Питах се кога ли ще намериш време за мен — прошепна тя и направи крачка към него.

— Откъде знаете кой съм? Никога не сме се срещали.

— Познавам те.

— И ме очаквахте?

— О, да. Якоб каза, че ще дойдеш. А той винаги беше прав. Особено по отношение на теб.

Той разбра.

— Писмото? Онова, което получихте от Торино.

Жената кимна.

— Значи получихте това, което искате.

— Зависи. По своя воля ли си тук, или някой те е изпратил?

Странен въпрос, рече си той и направи опит да подбере думите си.

— Идвам от името на моята църква.

— Якоб ме предупреди, че ще отговориш по този начин — усмихна се тя. — Много добре те познаваше.

Мичънър помаха на Катерина да се приближи и я представи. Възрастната жена я дари с топла усмивка и стисна ръката й.

— Много се радвам да те видя. Якоб каза, че ще дойдеш и ти.