Патрик Лий
Проломът (9)

7.

Тънкия мустак изключи нещото, но не го извади от ръката на жената. След като бръмченето спря, единственият звук на поляната бе тихият й плач и пукането на огъня.

Травис не можеше да види очите й, но мъжът, който беше обърнат към нея — със сигурност беше баща й, — изглеждаше по-смазан от всякога. Прошепна нещо като: „Съжалявам“ и „Обичам те“. Каза последните думи най-малко три пъти. От очите му се стичаха сълзи.

Накрая се обърна към мъчителя.

— Говори — каза Тънкия мустак. Завързаният мъж заговори съкрушено:

— Първата умивалня… тоалетната… точно зад пилотската кабина. Махнете решетката на вентилатора на тавана, горе вдясно. Там е.

Тънкия мустак беше с гръб към Травис, но той ясно си представи как очите му се присвиват преценяващо. След това се обърна и каза нещо на своя език на онези около огъня. Двама от тях се изправиха, преметнаха карабините си през рамо и бързо тръгнаха към четирите бъгита в края на лагера. Яхнаха две и се понесоха към самолета.

Тънкия мустак ги проследи как се отдалечават, после се обърна към бащата, който продължаваше да шепне нещо на младата жена на масата.

— Да се надяваме, че каза истината. Ще продължа, докато не разбера.

Включи отново устройството и жената и баща й изкрещяха едновременно.

Двамата останали при огъня се извърнаха. Двамата от галерията се усмихнаха. Травис тъкмо преценяваше собствената си реакция — ярост, по-силна от онази, която вече изпитваше, — когато автоматичният огън разцепи въздуха над лагера.

Тънкия мустак изпусна инструмента и се хвърли на земята — близо до него нямаше оръжие. Другите четирима направиха онова, което се беше надявал Травис — прикриха се, но точно в обратната посока. Травис изскочи от гората, ревът на карабината прикриваше стъпките му. Петнайсет метра до лагера, десет, девет… Четиримата въоръжени неприятели клечаха зад дърветата и гледаха в другата посока, оголили гърбове към него като мишени на стрелбище.

Тънкия мустак още лежеше на земята без оръжие и без прикритие — всъщност беше запушил ушите си с ръце.

Шест метра. Травис плъзна крака по пръстта, за да забави скорост, и вдигна карабината. Превключи на единична — мишените бяха прекалено раздалечени за откос — и се прицели във въоръжения мъж отляво.

В същия момент пълнителят на карабината на скалата свърши. Настъпилата тишина бе по-оглушаваща и от стрелбата.

Травис дръпна спусъка. Куршумът улучи първия неприятел в гърба и макар да не видя изходната рана на гърдите, изригналата върху дървото кръв бе почти абсурдна гледка. Сякаш онзи беше погълнал граната.

Другите вече се обръщаха. Бързо. Травис завъртя дулото към втория и стреля; куршумът улучи гръдния кош отстрани и разпиля по-голямата част от съдържанието му от другата страна. Травис овладя отката на оръжието и стреля отново, но този път само рани третия в рамото.

Двамата въоръжени противници вече бяха обърнати напълно към него и оръжията им плавно се вдигаха.

За случилото се по-нататък Травис можеше да мисли единствено като за автопилот. Беше го изпитвал и преди, когато оцеляването му зависеше само от секунди или части от секундата. Тялото му сякаш действаше абсолютно отделно от ума му.

Коленете му се подгънаха. Сниши се точно когато насочените срещу него оръжия изтрещяха. В същия миг, когато усети горещия въздух от куршумите да минава покрай лицето му, палецът му превключи на автоматичен, след което вече стреляше.

Автоматичният огън не ги отхвърли назад — това май ставаше само по филмите. Надупчени в гърдите, те просто се свиха на две и паднаха. Левият го направи толкова акробатично, че удари глава в собственото си коляно, преди да се свлече.

Пълнителят свърши точно когато Травис си спомни за Тънкия мустак. Докато се обръщаше, пусна карабината и смъкна другата от рамото си.

Мустакатият вече не лежеше страхливо. Беше станал. Нямаше пушка, но беше извадил 9-милиметров пистолет. Дори не гледаше Травис. Погледът му бе насочен към вързания за дървото мъж, а пистолетът се вдигаше.

Младата жена изкрещя толкова силно, че кърпата на устата й сякаш изобщо я нямаше.

Тънкия мустак опря пистолета в главата на вързания и стреля. Жената запищя.

Докато мъжът се обръщаше да екзекутира и нея, карабината на Травис излая, вече превключена на автоматична стрелба. Три куршума улучиха Тънкия мустак в лицето, преди ритането да отклони оръжието от целта. Травис отпусна спусъка. Мустакатият се свлече, пистолетът тупна на боровите иглички.

Травис плъзна поглед по другите четирима, за да се увери, че са мъртви. Мъртви бяха.

Преметна карабината през рамо и отиде до жената на масата, като вадеше в движение ножа си. Тя се стресна, когато го видя, и Травис осъзна, че не е видяла почти нищо от случилото се преди малко — само смъртта на баща си, а после и на Тънкия мустак.

Механизмът на масата бе прост. Травис хвана металната ръчка и я завъртя, докато плотът не застана хоризонтално. Внимателно повдигна кърпата на устата, преряза я и я махна.

Жената вече не крещеше. Лежеше и дишаше бързо и тежко.

Ремъците бяха яки, но ножът се справи без проблем с тях. Тя скри лицето си с ръце, сви колене до гърдите си и се обърна на една страна. Бръкна в устата си и извади нещо. Някаква гумена щипка.

Дясната й ръка представляваше ужасяваща гледка, но тя изобщо не й обръщаше внимание.

Травис реши, че няма да е зле да я остави за малко сама. Отиде до края на лагера и се заслуша за бъгитата. Чуваше двигателите им — вече бяха далеч и продължаваха да се отдалечават. Двамата може и да не бяха чули стрелбата заради рева на моторите. Бяха тръгнали преди най-много минута и половина. Вече сигурно бяха преполовили пътя до разбития самолет.

— Кой сте вие? — Гласът на младата жена бе немощен и съвсем тих.

Травис се обърна и се изненада, че е седнала на масата. Още трепереше, но иначе се владееше впечатляващо. Към трийсетте. Черна коса. Големи тъмни очи. Травис си помисли, че сигурно е прекрасна, само дето това бе най-лошият ден в живота й.

— Травис — каза той. Не знаеше какво по-добро да измисли. Но тя явно очакваше нещо повече. — Просто случаен човек. Намерих самолета. И госпожа Гарнър.

— Оживяла ли е?

— Достатъчно дълго, за да остави указания.

Преди тя да успее да го попита за указанията, някакво движение внезапно отклони вниманието й. Травис се обърна.

Тънкия мустак беше жив и се опитваше да се обърне. Единият от куршумите бе помел част от лицето му, но другите два бяха засегнали скулата и черепа съвсем повърхностно. Травис понечи да го довърши, но жената го спря.

— Не.

Каза го грубо, с нещо между шепот и ръмжене.

А след това стъпи на земята и се изправи — несигурно, но все пак стоеше права.

Взе със здравата си ръка оставения на масата нож, клекна, опря коляно в гърба на Тънкия мустак и го прикова към земята. Нагласи ножа с острието нагоре под мишницата му и дръпна силно. Травис чу нещо като раздиране на еластичен плат, последвано от писък. Ръката на мустакатия затрепери неконтролируемо. Жената направи същото и с другата му ръка, после се обърна на сто и осемдесет градуса и преряза сухожилията зад коленете му. Писъците преминаха в тих клокочещ стон.

Жената стана, пусна ножа, наведе се и сграбчи Тънкия мустак за яката.

Дори да искаше да я спре, Травис не беше сигурен, че ще успее да се намеси навреме. Жената надигна тялото на мъчителя си, извлачи го три метра по игличките и пръстта и го пусна по лице върху въглените. Той запищя и се замята, но не можеше да владее крайниците си — контролът му върху тях бе прекъснат в буквалния смисъл на думата. Успя да стегне мускулите на гърба си и да вдигне лице за няколко секунди, но младата жена стъпи на тила му и отново го натисна върху въглените. Не се дръпна, докато косата му не се запали. Междувременно мъжът беше спрял да се движи и да пищи. Тя остана да го гледа още десетина секунди. После взе изпуснатото оръжие на един от убитите, превключи на автоматичен, без дори да поглежда карабината, и изстреля откос в тила му.

Пусна оръжието и се обърна към Травис. За момент той не бе сигурен дали очите й са на човешко същество. После погледът й се спря върху мъртвия й баща, увиснал на ремъците, и съмненията на Травис се изпариха.

Тя отиде до бора и се свлече до вързания труп, притисна лице в неговото, без да обръща внимание на кръвта. Отново заплака, този път тихо.

Травис отново се заслуша в далечния рев на моторите. След тридесет секунди те замлъкнаха.