Патрик Лий
Проломът (48)

41.

Травис гледаше всичко по екрана на телефона, свързан с камерата на командира на отделението на Голям Кайман. Фамилията му — Кийн — беше изписана с малки букви в долния ляв ъгъл на картината. Екипът стигна до къщата за малко по-малко от предположените от президента десет минути, като се движеше със сто и трийсет километра в час по крайбрежния път. Карибско море бе яркосиньо под лъчите на изгрялото там слънце.

Източен Уайоминг все още тънеше в сумрак, до изгрева оставаха няколко минути. Травис седеше на бетона до дълбоката четиридесет и един етажа дупка и гледаше как екипът влиза в имението на три хиляди и двеста километра оттук. Стигнаха до механичния навес край басейна за половин минута.

— И очаквате това да проработи, а? — каза Кийн. Говореше с тексаски акцент. Беше от хората, ловили на младини говеда с ласо, но бе продължил напред, за да стане инженер на насочващи системи за крилати ракети. Може би продължаваше да лови с ласо говеда, просто за развлечение.

— След малко ще разберем — каза Травис.

Един от операторите намери закачен на стената тежък стоманен инструмент с дължина половин метър, работната му част бе оформена така, че да пасва на точно определено нещо. Мъжът остави оръжието си, свали всички електрически уреди по себе си и скочи в басейна с него. Травис гледаше през камерата на Кийн как операторът отваря канала на дъното, после се дърпа настрани.

Басейнът се изпразни само за няколко минути. Явно източващите тръби бяха толкова големи, колкото и пълнещите го. Системата бе пет пъти по-бърза и мощна от всичко, което би инсталирал някой здравомислещ собственик. На кого му е притрябвало да пълни басейна си за нула време?

На някой, който крие нещо под него.

Кийн и останалите слязоха по стълбата на мокрото дъно. Заедно с водача на групата Травис огледа облицовъчните камъни в търсене на някакъв издайнически признак, че долу има нещо. След малко камерата се спря върху една плоча.

— Тук циментът е по-различен — каза Кийн.

Дори на ниската резолюция на телефона Травис видя какво има предвид командирът. Кийн извика на един от хората си да донесе инструмента. Четвъртитият му край без особена трудност изрови цимента около плочата. Когато процепът стана достатъчно дълбок, Кийн използва уреда като лост. Камъкът оказа съвсем кратка съпротива, след което поддаде със стържене — и съскане, сякаш отваряха херметично помещение. В кадъра се появиха ръце, които махнаха плочата, и се видя тясна шахта със скоби, спускащи се в мрака.

Минута по-късно екипът беше в помещението под земята. Беше по-голямо, отколкото бе предполагал Травис — най-малко дванайсет на дванайсет метра и продължаваше под самата къща. По тавана се кръстосваха стоманени греди, способни да поддържат мост, подкрепяни от яки колони на всеки четири метра.

Изглеждаше точно така, както очакваше. Приличаше на компютърна лаборатория. Работни станции. Пръснати по работните маси чертежи. Въртящи се столове. Нещо като импровизирана конферентна зала — малки маси, наредени една до друга, със столове около тях.

Но нямаше квантов компютър.

Нищо подобно. На някои от бюрата имаше лаптопи. Операторите включиха всички и видяха познатото фирмено лого, следвано от екраните за влизане в системата.

Като се изключи това, в помещението нямаше друго оборудване.

Травис се почувства изгубен като всеки друг път, откакто прекъснаха прехода му в Брукс Рейндж. Как бе възможно да не е там? Защо Шепот бе избил всички тези хора, щом като не разполагаха с нищо, което би могло да му навреди?

Кийн направи последен оглед на стаята, преди да последва хората си нагоре по стълбата.

— Чакай — каза Травис.

Образът замръзна.

— Какво има? — попита Кийн.

— Стената над конферентната маса. Какво е това?

Кийн погледна натам. Приближи се до стената. Огромна абстрактна картина с маслени бои — тъмнозелени драсканици върху бял фон.

— Нищо — каза Кийн.

— Всичко — каза Травис.

Погледна екранните бутони на телефона. На един от тях пишеше „ЗАСНЕМАНЕ“.

— Бъди така добър — каза Травис. Насочи Кийн да приближи повече, докато картината излезе извън обхвата на екрана, след което засне четирите й квадранта. На тази резолюция можеше да се чете.

Съобщение от Шепот. Написано на странния език. Травис започна да прехвърля образите един по един, за да го прочете:

ЗДРАСТИ, ТРАВИС. В МОМЕНТА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕДИШ КРАЙ ОТВОРЕНАТА АСАНСЬОРНА ШАХТА НАД БОРДЪР ТАУН, ОКОЛО ДЕВЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ ПРЕДИ ИЗГРЕВ. ПОГРИЖИХ СЕ ЛРЪН ПИЛГРИМ ДА НЕ СИ СПОМНЯ, ЧЕ Е НАРИСУВАЛ ТАЗИ КАРТИНА, НИТО ПЪК ЧЕ Я Е ПРОДАЛ НА ГАЛЕРИЯТА, КОЯТО ЕДИН ДЕН ЩЕ ПОСЕТИ ЕЛИС КУК, ДОКАТО Е НА ВАКАНЦИЯ В ЦЮРИХ С ДЪЩЕРЯ СИ. СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЪОБЩЯ, ЧЕ ПРЕЗ ЮНИ 2009 Г. В ТАЗИ КЪЩА, КАКТО И КЪДЕТО И ДА БИЛО ПО СВЕТА, НЯМА НИКАКЪВ ДЕСЕТ-И-ОТГОРЕ КУБИТОВ КВАНТОВ КОМПЮТЪР. ОРДЕНЪТ НА КУБИТА НИКОГА ДОРИ НЕ СЕ Е ДОБЛИЖАВАЛ ДО ПОСТИГАНЕТО НА ЦЕЛТА СИ. МОЖЕ БИ ТИ СЕ СТРУВА СТРАШНО НЕЕФЕКТИВНО ДА УБИЯ ТРИЙСЕТ И СЕДЕМ ДУШИ ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЕ И ПОЛОВИНА САМО ЗА ДА ТИ ДАМ ДОСТАТЪЧНА ПРИЧИНА ПРЕДИ ДВАЙСЕТ МИНУТИ ДА ПОПРЕЧИШ НА ПРЕЗИДЕНТА ДА УНИЩОЖИ С ЯДРЕН ВЗРИВ БОРДЪР ТАУН, НО, ЧЕСТНО КАЗАНО, ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА ТОВА БЕ СЪВСЕМ ПРОСТ ХОД. ДОКАТО СТИГНЕШ ДО КРАЯ НА ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ, ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ЗАЩИТА НА БОРДЪР ТАУН ЩЕ ЗАРАБОТИ ОТНОВО, С КОЕТО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЯДРЕН УДАР СЕ ЕЛИМИНИРА. СЕГА НЕ ТИ ОСТАВА ДРУГ ИЗБОР ОСВЕН ДА ПОСЛЕДВАШ ПЪРВИЯ СИ ИНСТИНКТ — ДА СИ СЛОЖИШ НЕВИДИМИЯ КОСТЮМ И ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ХОДА СИ СРЕЩУ ПИЛГРИМ И ХОРАТА МУ. ОБЕЩАВАМ ТИ — АКО ГО НАПРАВИШ (А ТИ ЩЕ ГО НАПРАВИШ), ПЕЙДЖ КАМБЪЛ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ. ВЪВ ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ НА БЪДЕЩЕТО ТЯ УМИРА СЛЕД МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИНАДЕСЕТ МИНУТИ. СКОРО ЩЕ СЕ ВИДИМ, СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ, И КОГАТО ТОВА СТАНЕ, ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ЦЕЛТА НА ВСИЧКО ТОВА. ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ.