Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пролом (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Breach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

Издание:

Патрик Лий

Проломът

 

Американска, първо издание

 

Patrick Lee

The Breach

Copyright © 2009 by Patrick Lee

 

© Венцислав Божилов, превод, 2009

© „Megachrom“, оформление на корица, 2009

 

© ИК „БАРД“ ООД, 2009

ISBN 978-954-655-074-3

 

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова

Формат 84/108/32

 

ИК „БАРД“ ООД — София

История

  1. — Добавяне

39.

От постройката горе не беше останало нищо. Стените и покривът бяха унищожени от взрива, който бе помел и горната част на шахтата. Сигурно от пластичен експлозив с размерите на футболна топка, пуснат отвисоко от някой от хората на Пилгрим.

Травис стоеше до зейналата в бетона дупка, заобиколен от голата пустош. В часа преди зазоряване въздухът беше студен. Отляво се валяха старите автомобили, които преди се намираха покрай задната стена. От експлозията бе оцеляла единствено захранващата станция на електромобилите. Два от тях представляваха безформена маса, но един, който все още бе включен към станцията от другата й страна, бе останал незасегнат.

След всички странни неща, които бе преживял през последните дни, току-що бе качил оборотите още повече. Някак си думата „реплика“ не побираше съвсем чувството, което изпитваш, като гледаш идеалното копие на собственото си тяло. Защото всъщност това не беше реплика. А самият той. До последния атом.

Само дето бе мъртъв.

След като успя да преглътне сюрреалността да погледне в изцъклените очи на собствения си труп, не му бе чак толкова трудно да го бутне през ръба на шахтата.

Прибра Дубльор в раницата, остави я настрани и отвори черната пластмасова касета. Извади костюма.

Усмихна се.

Щеше да е забавно. Нямаше значение на кого трябваше да се обажда за помощ. Разполагаше с всичко, което му бе нужно. Достатъчно бе да облече костюма, да се спусне обратно по стълбата и да убие Пилгрим и хората му, до последния човек.

Докато нахлузваше горната половина през главата си, една мисъл го спря.

Дали това бе намерението на Шепот?

Дали това също беше част от плана?

Дали все още бе върху гърба на коня на път за Самара?

Няколко секунди стоя неподвижен, загледан в примигващите светлинни на светулките в пустинята.

Този ход имаше смисъл.

Но може би точно в това бе проблемът. Може би това го правеше предсказуем. Мамка му, та за Шепот всичко беше предсказуемо. От криволиците на тази логика започваше да го боли глава. Пусна горната половина на костюма в касетата и изруга под нос.

На кого трябваше да се обади?

Приклекна до раницата и извади телефона на Пейдж. Деветият от списъка за бързо повикване нямаше изписано име. Само номер. Избра го и натисна копчето за свързване.

Гласът отговори на първото позвъняване.

— Слушам ви, госпожице Камбъл.

— Обаждам се от името на госпожица Камбъл — каза Травис. — Името ми е Травис Чейс. Тя ми поръча да се обадя на този номер.

Мъжът от другата страна се поколеба. После Травис чу как каза нещо на някого, след което се обади друг мъж. Травис позна гласа.

— Господин Чейс. На телефона е Ричард Гарнър. Какво се е случило?

Ричард Гарнър. Президентът на Съединените щати.