Патрик Лий
Проломът (5)

4.

Травис и преди беше имал досег със сюрреалистичното — моменти, невъзможни колкото за приемане, толкова и за отричане. Онова, което откри в третата стая, го върна към един от тях, чувството върна миналото като смътно доловим аромат, останал незабелязан през годините. Стерилна съдебна зала. Ослепителна флуоресцентна светлина, отразена от тесните прозорци — всички затворени с изключение на един. През отворения прозорец се чува смях на момиче — някъде долу по улицата, в друга реалност, далеч от това помещение, от съдията и от присъдата. Разбира се, беше я очаквал и заслужаваше много по-сурово наказание, но въпреки това присъдата бе като удар в корема, който го накара да се олюлее — беше на двадесет и пет и щеше да е навършил четиридесет, преди отново да види нощно небе.

Сега моментът бе също толкова труден за възприемане.

Пред него се намираше Първата дама на Съединените щати, мъртва, с отворени очи — гледаха право през него, седнала до стената, с окървавен лист от тетрадка в ръка.

Елън Гарнър. Красива дори сега. Лицето й, винаги бледо и деликатно, почти не бе променено от изтеклата кръв, която се бе просмукала в килима около нея. Един-единствен куршум бе пронизал корема й.

До нея лежеше нещо, което приличаше на древен модел телефон за кола — масивна слушалка с черен, навит на спирала кабел, свързан с куфарче. Можеше да е единствено средство за сателитна връзка. Засъхналите кървави отпечатъци разказваха историята — госпожа Гарнър бе допълзяла тук от опашката, за да се добере до това нещо, беше го свалила от шкафчето на стената, бе открила, че е повредено, и беше оголила жиците и платките му в напразно усилие да го поправи.

Травис остави карабината, коленичи, внимателно взе листа от вкочанените от смъртта пръсти и прочете:

Надявам се някой от Тангента да открие това. Ако сте някой друг, не се свързвайте с местните власти. Намерете колкото се може по-бързо телефон, наберете 289–1120713. Пропуснете записаното съобщение на консултантската фирма и въведете 42551. Ще ви отговори оператор. Кажете му/й, че Хвърчилото е паднало на 67,4065 северна ширина, 151,5031 западна дължина. Всички са мъртви с изключение на двама пленници, отведени от седмина неприятели. Неприятелите почти със сигурност са се установили на лагер на няколко километра от това място — Тангента ще разбере защо и ще знае как да постъпи.

Следваха два празни реда, след което текстът продължаваше. Тук буквите бяха по-несигурни, лъкатушеха нагоре-надолу през тънките сини чертички, явно изписани от много по-слаба ръка.

Зная, че сме паднали на някакво отдалечено място. Вече трябва да приема, че е толкова отдалечено, че няма да бъдем открити дни наред, а който ни намери, ще му трябват дни, за да стигне до най-близкия телефон. Катастрофата стана в 3:05 местно време, на 26 юни. Ако ме намерите повече от два дни по-късно, ако телефонът е много далеч, забравете написаното по-горе. Няма да имате време да се обадите на Тангента.

Неприятелите измъчват нашите двама души недалеч от мястото на катастрофата, за да изтръгнат информация от тях. Няма да напуснат района, докато не ги пречупят (това не е предположение, има причина да не могат да се махнат преди това). Не зная колко време ще издържат нашите хора, преди да се предадат. Предполагам, че дни, но не съм сигурна.

Силите ме напускат бързо и не мога да обяснявам подробно какъв е залогът. Той засяга вас, който и да сте вие. Засяга всички. Положението е лошо. Разбирам, че едва ли мислите, че можете да го направите, но ви моля да убиете тези хора.

Шкафът за оръжия е в горната каюта на кърмата, комбинация 021602. Карабини M16, могат да стрелят на автоматичен. Убийте всички. Най-важното е да убиете нашите хора, пленниците, дори да не успеете да довършите всички неприятели. Убийте първо пленниците. Съжалявам, че ви моля това.

Още празни редове и последен абзац, този път толкова блед, че Травис трябваше да наклони листа към светлината.

П.П. Ако убиете всички, не доближавайте онова, което взеха — сфера с диаметър 7,5 см, тъмносиня. Махнете се оттам и се обадете на Тангента.

Травис отново прочете цялата страница. Когато приключи, усещаше студ, пред който дебелото яке беше безсилно. Забеляза втори лист в джоба на ризата на госпожа Гарнър. Извади го и го разгъна. Имаше само няколко реда.

Ричард,

Често припадам и идвам на себе си, и когато губя съзнание, отново се връщам в стая 712 на общежитието, под юргана с теб, и гледам как снегът вали навън. Щастлив живот, прекаран с единствения мъж, когото съм обичала.

Елън.

Травис — чувстваше се като натрапник — внимателно сгъна бележката и пак я сложи в джоба, точно както си беше.

Изправи се и едва сега видя земята през прозореца на десния борд, над мястото, където седеше Елън. И най-накрая видя и следите. От обувки. И от гуми на бъгита. Макар да изчезваха след края на снега, на около четиридесет метра от самолета, нямаше съмнение накъде водят.