Патрик Лий
Проломът (13)

През полупрозрачната завеса на дневната Травис вижда, че почти е познал — седнали са и се прегръщат, макар че са се сбутали в единия от големите фотьойли вместо на канапето.

Почуква и вижда как силуетът на мъжа се обръща. Миг по-късно вижда лицето му през малкия прозорец на вратата, докато приближава през помещението за пране. Очите му са кървясали от плач. Зад него масата в трапезарията е покрита с цветя и съболезнователни картички.

Мъжът дори не поглежда през вратата, преди да я отвори — очаква някой друг, който и да е, — и когато се оказва лице в лице с Травис, гневно трепва. Очите му се присвиват. От лявото му око се търкулва сълза.

Травис очаква да му обърне гръб, да отиде в другата стая, да се върне с пушката си и да стреля. Ако го направи, той няма да се опита да избяга. Знае, че го е заслужил заради мъката, която е причинил на тези хора.

Но бащата на Емили Прайс не се обръща. Отвътре майка й пита кой е. Гласът и е задавен от сълзи.

Не получава отговор.

Господин Прайс задържа гневния си поглед върху Травис.

— Какво искате, детектив?

Травис чува презрението в последната дума. Знае, че е заслужил и него.

— Какво ви каза полицията? — пита той.

Погледът на мъжа става студен.

— Защо не питате тях? Нали ви вярват?

Травис не казва нищо. Чака отговор.

— Няма да обвинят никого — казва най-накрая господин Прайс. Омразата, отчаянието и мъката са се слели в едно в гласа му.

— Защо?

— Поради липса на улики. Не са открили дори тялото й. А само колата. Но казаха, че е имало толкова много… — Мъжът се запъва. За момент изглежда, че не е в състояние да каже каквото и да било повече. — Имало толкова кръв, нейна кръв, че момиче с нейните размери не би могло да оце…

Гласът му замира сам, по своя воля. Мъжът свежда поглед. Долната му устна трепери.

— Не им е направила нищо — задавено казва господин Прайс. — Всичко е заради теб. Започна с теб.

Травис успява да кимне. Пристъпва напред и казва тихо:

— И ще свърши с мен.

Господин Прайс го поглежда.

— Не съм идвал тук тази вечер — казва Травис. — Нали така, господин Прайс?

Бащата на Емили се взира мълчаливо в него. Секундите се точат. Знае какво казва Травис. Знае какво е намислил да направи. За момент всъщност обмисля отговора си, сякаш наистина има някакъв избор. Но защото Емили е единствената му дъщеря, защото е направила първите си несигурни стъпки в неговите ръце, защото е била тийнейджърка, заспиваща облегната на рамото му на дивана по време на вечерното шоу, и защото днес три пъти е влизал в стаята й и е притискал възглавницата й в лицето си, за да вдиша последните следи от присъствието й, той кима.

— Добре — казва Травис.

Господин Прайс затваря вратата и Травис се обръща, за да излезе отново в нощта и мъглата. Ръката му несъзнателно докосва пистолета.