Патрик Лий
Проломът (41)

34.

Зазвъня телефон. Някъде в тъмното. Пейдж се размърда, претърколи се към нощната масичка — часовникът показваше четири сутринта, — включи осветлението и натисна бутона на спикърфона. Още докато отговаряше, се мушна отново под завивките и се сгуши в него.

Гласът от говорителя беше уплашен.

— Пейдж, Крауфорд се обажда. Намирам се в специален склад на трийсет и първо ниво. Дежурните ме повикаха. Нещо става. Най-добре ще е да дойдеш.

Двамата се спогледаха.

— Пейдж? — почти викна Крауфорд.

— Чувам те. — Тя се отдръпна от Травис, седна, стъпи на пода и почна да събира дрехите си. — Какво се е случило?

— Не сме съвсем сигурни. Свързано е с предмета, който донесохте от Цюрих. Черния куб.

— Усилвателят. — Пейдж погледна Травис.

По спикърфона се чуваше някакво странно бръмчене. Сякаш някой си тананикаше, дълбоко, от диафрагмата. Същия звук бяха чули на деветия етаж на Театерщрасе 7 малко преди да се отприщи адът.

— Заключен е в едно от хранилищата — каза Крауфорд. — Там го прибрахме вчера сутринта. Но сега издава звука, който сигурно чувате зад мен. Още не сме отворили хранилището. Не сме сигурни дали е разумно…

Крауфорд изведнъж млъкна, после продължи:

— Пейдж, чакай малко. Обаждат се от контролната зала на отбраната. Пускам ги на конферентен разговор. — Изключи за секунда, след което каза: — Защита, слушаме ви.

— Господин Крауфорд, имаме ситуация на повърхността — каза женски глас. — Не сме сигурни какво точно става, но радарът засича нещо над нас, на височина дванайсет хиляди метра и падащо. Според компютъра са хора.

— Парашутисти? — попита Пейдж.

— Най-вероятно. Падат със скорост около триста и двайсет километра в час, което съответства на скоростта, която развиват хората при падане. Радарът не вижда самолет, така че или са скочили от много голяма височина като тази на U2, или от стелт, ако това е възможно.

Очите на Пейдж се присвиха едва забележимо. Пилгрим разполагаше с Шепот — разбира се, че беше възможно.

— Формацията им се развали веднага след като ги засякохме и радарът ги изгуби, но с инфрачервените камери на зенитните оръдия можем да ги прихванем, когато се спуснат достатъчно ниско. С ваше разрешение, сър, можем да ги унищожим до един.

— Направете го — каза Крауфорд.

Басовото бръмчене продължаваше да се чува като фон.

Разтревожена от случващото се, Пейдж стана, все още държеше дрехите си на топка.

— Някой включвал ли е усилвателя? — попита тя. — Наблизо да се провежда някакъв експеримент или нещо подобно?

— Нищо — отвърна Крауфорд. — Просто се включи. Все едно е бил на таймер.

Внезапно хрумване накара Травис да се надигне и да стъпи на пода. Пейдж се обърна и го погледна въпросително.

— Крауфорд, обажда се Травис Чейс — каза той. — Какви единици се държат в най-близките до усилвателя хранилища?

Последва кратка пауза, докато Крауфорд осъзнаваше факта, че Травис говори по телефона на Пейдж в четири сутринта. Накрая отговори:

— В момента не разполагам с конкретната информация. Момент.

Чуха го как говори с някой от дежурните.

Но Травис вече знаеше отговора. Стана от леглото и отиде до бюрото на Пейдж за молив и нещо за писане. Пейдж го последва, като пусна дрехите си на пода.

— Какво има?

Преди да успее да й отговори, жената от отбраната отново се включи:

— Вече ги виждам на инфрачервените камери. Едва-едва. Превключвам зенитните оръдия на ръчно прицелване.

— Трябва да напишем бележка до себе си — каза Травис. — За да знаем какво се е случило.

Отвори едно чекмедже, намери тъп молив, грабна някаква разпечатка и я обърна, за да пише на гърба й.

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Пейдж.

— Получих списъка — обади се Крауфорд по телефона. — В най-близкото до усилвателя хранилище се намира единица нула четири три шест, Заличител.

Точно както предполагаше Травис. Предметът, за който Пейдж му беше разказала в Цюрих. Бил същият като Арес, но действал по различен начин. Изтривал спомените ти за последните три дни и те оставял с впечатлението, че с едно мигване на окото си пропуснал цялото това време.

Челюстта на Пейдж бавно увисна. Разбираше. А не й се искаше.

— Щом Шепот може да предскаже числата от лотарията, значи може да предвиди къде ще се озове и усилвателят — каза Травис.

— Господи! — промълви Пейдж.

Той насочи вниманието си към хартията и онова, което трябваше да запише. В същия момент Крауфорд изкрещя и Травис разбра, че вече е късно. Миг по-късно спалнята на Пейдж потъна в ярка зелена светлина. Същото ставаше и във всяко друго помещение в Бордър Таун, Травис бе сигурен в това. Инстинктивно прегърна Пейдж, сякаш можеше да я защити от сиянието. Светлината сякаш минаваше направо през телата им…