Бернар Вербер
Върховната тайна (86)

86.

Люкрес бяга. Стига до спално помещение, което се оказва без изход.

Край.

Но две ръце я повдигат и я придърпват към някакъв отвор, прикрит в една фреска, рисувана по картина на Ван Гог. Отворът бързо се затваря. Озовала се е на един таван.

Насреща й стои стройно тъмнокосо момиче с големи черни блестящи очи. Няма избор, налага се да й се довери. Преследвачите й се намират отдолу.

— Казвам се Ариан. Искате да избягате, нали?

Тя дочува стъпки. Преследвачите се отдалечават.

— Може и така да се каже.

— Аз се колебая.

— Ами, докато решите какво искате да правите… — отвръща журналистката, насочвайки се към отвора.

Но онази я задържа за ръката. Натиска един ключ и таванът се облива в светлина.

— Вярвам в знаците. След като сте се оказали на пътя ми, тогава трябва да тръгна.

Ариан се доближава със заговорнически вид.

— Не съм луда вече. Оздравях, но те не са забелязали.

Тръгва пред Люкрес по пътя към свободата, но таванът става все по-нисък и скоро са принудени да се придвижват на четири крака.