Бернар Вербер
Върховната тайна (58)

58.

Люкрес Немрод се е уморила да удря по стените на шумоизолирания си затвор. Напада стъклото, до което се е добрала пипнешком. Опитва се да го откърти с нокти. Неуспешно.

Добре. Нищо няма да постигна. Солидна работа.

Да чакам.

Да поспя.

Но не може да заспи. Лежи в тъмното с широко отворени очи. Припомня си какво й е казал „Никой“: „Най-страшното, което може да се случи на мозъка, е да бъде лишен от храна.“

Трябва да мисли. Да настрои ума си така, че да работи, дори и навън да не се случва нищо. Да се съсредоточи върху разследването. Всичко опира до наглед простичкия въпрос: „Какво ни подтиква към действие?“ Простичък, но откриващ безброй перспективи…

Казва си, че списъкът от мотивации обяснява историята на човечеството отначало докрай.

Представя си първия пещерен човек. Бие се срещу някакво диво животно, нахапан е, ранен е, боли го, иска да се спаси и болката да спре, затова откъсва един клон, удря хищника — и открива оръдието.

По този начин, със задоволяването на първата потребност — спирането на болката, човекът е направил първата си крачка напред. По-късно той бяга през полето, защото се страхува да не бъде нападнат от други хищници. Задава се буря. Пада нощ и го обгръща мрак. Тогава се приютява в някоя пещера — и открива убежището. Задоволява и втората потребност — надвива страха.

И още: жаждата. Открива извори. Чувства глад. Тръгва да ловува и да бере плодове. Умората го надвива. Измисля постелята и огъня, за да държи хищниците на разстояние от пещерата, в която спи през нощта. Третата мотивация — задоволяването на елементарните потребности, свързани с оцеляването.

Тук именно нещата се преобръщат. От потребностите преминава към желанията. Воден от „желание“ за удобство, човекът излиза от пещерите, строи колиби, къщи, превръща се в архитект. От „желание“ за повече простор води войни и заграбва съседските територии. От „желание“ да не се уморява толкова, докато си търси храна, става земеделец. От „желание“ да си спести умората от разораването на полето, изобретява ралото, теглено от биволи. (В „Енциклопедия на относителното и абсолютното познание“ Люкрес е прочела, че буквата „а“, с която започва азбуката, изобразява в повечето древни езици обърната биволска глава. Биволът е първият енергоизточник, тоест той е родоначалникът на цивилизацията.) След биволите идват конете, по-късно — моторите. Значи четвъртата мотивация е задоволяването на вторичните нужди от удобство.

Какво следва по ред в списъка? Петата мотивация: дългът. Дълг към учителя — двайсетте години, прекарани в училищните стаи. Дълг към семейството — бракът. Дълг към отечеството — данъците. Дълг към началниците — предприятието. Дълг към правителството — гласуването.

А за да осигурим отдушник, в случай на пренапрежение — шестата мотивация: гневът. Гняв, породен от нуждата за справедливост. Постепенно благодарение на гнева се учредяват съдилища, появяват се съдии, полиция, които насочват този гняв, за да не се превърне в обществен разрушител. А когато не успяват, гневът предизвиква революциите.

Седма мотивация: сексът…

Замисля се. Казва си, че системата й за класифициране на мотивациите не е нито хронологично обоснована, нито се развива по възходяща линия. В наши дни подредбата на тези лостове зависи от свободната воля на индивида. В началото сексът е бил първична мотивация за възпроизвеждане на рода. Би трябвало да го сложим почти веднага след жаждата, глада и съня. Представлявал е потребност. Едва по-късно се превръща в желание. „Желание“ за увековечаване на собствения вид. „Желание“ да се остави следа от пребиваването на Земята. С времето тази основна енергия отново се превръща в нещо друго. Разраства се. Сексът става начин на съблазнявано, както и на разбиране на другия пол. „Желание“ за успокоение, „желание“ за докосване, за ласки, което вече надхвърля границите на „желанието“ за възпроизвеждане на рода. Просто нужда от общуване. Може би е съпоставим с древния рефлекс на големите маймуни, които се сдобряват, като се пощят взаимно.

Дали ласката може да се счита за пълноправна мотивация? Не. Просто удобство, предразполагащо към секс…

Докато размишлява, Люкрес разтрива пръстите на краката си, което й се отразява много добре.

Ласката.

Люкрес Немрод въздиша. Думата „ласка“ поражда у нея желание за докосване. Но наоколо има само тапицирани стени.

Съсредоточава се.

Сексът е силна мотивация. Той е в състояние да промени хода на историята. Заради една жена, Елена, гърци и троянци са се убивали години наред. За да съблазни Клеопатра, Цезар се е противопоставил на римския сенат. Колко произведения на изкуството са създадени с единствената цел да се впечатли някоя жена?

Либидото управлява света?

Осма мотивация: наркотиците и всички химически вещества, които ни карат да действаме пряко волята си. Изкуствено желание, което се превръща в нужда, властваща над всички останали. Отначало хората ги опитват от любопитство, от любезност, от подражателство. После изкуственият рай завладява ума без остатък, до степен да унищожи свободната му воля и да постави на заден план първичната потребност — оцеляването.

Девета мотивация: личната страст. Различна за всеки от нас. Неочаквано се съсредоточаваме върху някаква, по принцип най-обикновена дейност и тази дейност се превръща за нас в център на света. Някакво изкуство. Спортна дисциплина. Професия. Игра.

Спомня си с какво ожесточение момичетата от сиропиталището играеха нощем на покер на светлината на свещите, залагайки нищожните си джобни пари. Снегът се свеждаше до това, което носеха картите: чифт, флош, кента, фул. Като че ли животът им зависеше от изрисуваните картончета.

За биологичната история на човека това няма никакво значение. А се оказва толкова важно…

Дори колекцията й от кукли. Тя олицетворяваше семейството, което никога не бе имала. Една обсебваща страст. Невинаги красиви кукли от плат, от порцелан или от пластмаса, на които бе дала имена. Шиеше им дрехи с обич, по-голяма от обичта на истинска майка към децата й. Притежаваше точно сто и четирийсет кукли и не би заменила нито една. По-късно, след куклите, бе започнала да колекционира любовници. Логично продължение. Трябва да имаше стотина. Е, не, по-малко. Ако за куклите си спомняше точната цифра, за любовниците не бе така сигурна. Би желала да може да ги обменя, както правят марколюбителите. „Заменям един от близнаците срещу твоя културист албинос с червени очи.“

Именно поради лична страст провеждам настоящото разследване. След куклите и любовниците сега колекционирам разследвания — върху произхода на човека, върху функциите на мозъка. Тази колекция е в самото начало, но е новата ми лична страст.

Люкрес си гризе ноктите в тъмното.

Десетата мотивация…

Капитан Умберто бе споменал за „Върховната тайна“. Описваше я като мотивация, по-силна от дрогата, като най-мощната мотивация.

В такъв случай, Дийп Блу се е възползвал от компютърния суперинтелект, за да комбинира молекули и да изобрети някаква нова дрога. По-силна от традиционните наркотици. По този начин е смятал да държи в подчинение болничния персонал, лекарите, сестрите, пациентите.

Върховната тайна…

Да не би Самюел Финшер да я е опитал?

Дали това е свързано със смъртта му?

Предположението за неоткриваемата супердрога й изглежда по-логично, отколкото това за електронната приставка, свързана с мрежата. Още повече, че обяснява защо Наташа не е забелязала нищо, макар че се е провъзгласила за виновна.

Но какво й помага сега фактът, че е разбулила загадката?

Затворена е в шумоизолираната стая, в тази — нека я наречем с истинското й име — лудница на остров насред морето.

Трябва на всяка цена да съхраня разума си, мисли тя. Най-лошото ще бъде да полудея. Ако проявя и най-малкия симптом на лудост, никой повече няма да ми има доверие.

Люкрес Немрод изгризва нокътя си до кръв. Болката я държи будна.

Какво да направя, за да не полудея?