Бернар Вербер
Върховната тайна (16)

16.

— Господинмартенгосподинмартенчувателиме?

След като преминаха през ушната мида, през външното ухо, звуците се натъкнаха на ушната кал — мазна, жълтеникава, восъчна маса, предназначена да предпазва и да поддържа еластичността на тъпанчето. Вълна̀та заобиколи преградата и удари тъпанчето, което завибрира.

Зад тъпанчето — пълна с въздух кухина, в която има три костици. Първата, наречена „чукче“, прикачена към тъпанчето, предаде движението. То докосна втората костица — „наковалнята“, която на свой ред задвижи третата костица, наречена заради формата си „стреме“. Тези три костици усилиха прекалено ниския глас на лекаря.

След това вълната премина във вътрешното ухо, стигна до кохлеята — орган във формата на охлюв, съставен от петнайсет хиляди ресничести клетки, истинските звукови рецептори. После вълната бе преобразувана в електрически сигнал, който се изкачи по слуховия нерв до намотката на Хешл. Там се намираше речникът, който придаваше смисъл на всеки звук.

— Господин Мартен (това съм аз), господин Мартен (настоява, тъй като се опасява, че няма да го чуя), чувате ли ме? (Очаква моя отговор. Какво да правя? Не мога НИЩО ДА НАПРАВЯ!)

Жално примигна.

— Събудихте ли се? Добър ден. Аз съм доктор Самюел Финшер. Аз ще се грижа за вас. Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че оцеляхте след катастрофата. Имайки предвид силата на удара, това е истинско чудо. Лошата новина е, че мозъчният ви ствол е сериозно наранен. В момента имате това, което ние, лекарите, наричаме LIS — Locked-In-Syndrome^[1]. Мозъкът ви продължава да работи, но останалата част от периферната нервна система не отговаря.