Бернар Вербер
Върховната тайна (13)

13.

Моргата на Кан. Намира се на авеню „Грас“ №223, на една от височините около града. Красиво здание, което отвън прилича повече на красива вила, отколкото на дом на смъртта. Редица от кипариси огражда градина с лилави лаврови храсти. Двамата журналисти от Париж влизат вътре. Таваните са високи и стените са облечени в бял и пурпурен плат.

На партера са разположени една след друга траурни зали, в които семействата отдават последна почит на своите покойници, гримирани и с опъната кожа благодарение на формалина и на различните смоли.

За да стигнат до подземието, пригодено за съдебномедицинска лаборатория, Изидор Каценберг и Люкрес Немрод преминават през тесен коридор, пазен от портиер антилец с прическа от множество дълги плитчици, потънал в четене на „Ромео и Жулиета“.

— Добър ден, ние сме журналисти и искаме да се срещнем със съдебния лекар, отговарящ за случая Финшер.

Минава известно време, преди портиерът да ги удостои с поглед. Трагедията, сполетяла в онази далечна епоха любовниците от Верона, както и техните родители, роднини и приятели очевидно дълбоко го вълнува. С тъжно изражение той най-после се решава да отвори прозорчето, което го предпазва от натрапници.

— Съжалявам, заповедта е безпрекословна: никой не може да влиза в лабораторията освен следователите.

Портиерът антилец затваря прозорчето и отново потъва в четене, тъкмо когато Ромео разкрива любовта си, а Жулиета му разяснява проблемите, които може да си навлече с ограничените й родители.

С небрежен жест Изидор Каценберг изважда банкнота от петдесет евро и я залепва на прозорчето.

— Дали това е достатъчно, за да ви мотивира? — осмелява се той.

Интересът към Ромео и Жулиета начаса отбелязва лек спад.

Прозорчето отново се отваря и една пъргава ръка се подава, за да грабне парите. В този момент Изидор се обръща към съучастничката си.

— Отбележете, Люкрес, четвъртата мотивация: парите.

Тя вади бележника и записва.

— Шт, някой може да чуе — разтревожено заявява портиерът.

И хваща банкнотата, но Изидор не я пуска.

— Какво ще направите с тези пари? — пита той.

— Пуснете, ще я скъсате!

Двамата мъже стискат банкнотата и я дърпат, всеки към себе си.

— Що за въпрос! Какво ви интересува?

Изидор не пуска.

— Ами… откъде да знам. Ще си купя книги. Плочи. Видеокасети — отговаря портиерът.

— Как да наречем тази четвърта потребност? — пита на висок глас Люкрес, развеселена от ситуацията и от смущението на портиера.

— Да кажем — потребността от удобства. Едно: премахване на болката; две: премахване на страха; три: задоволяване на потребностите, свързани с оцеляването; четири: задоволяване на потребностите от удобства.

Портиерът дърпа по-силно банкнотата и най-сетне я пъха в джоба си. В желанието си да се освободи от двамата шумни герои, той натиска копчето и голямата остъклена врата се отваря със съскане.