Бернар Вербер
Върховната тайна (26)

26.

Доктор Финшер редовно посещаваше Жан-Луи Мартен, но имаше и куп други болни, за които да се грижи.

В началото Жан-Луи Мартен се радваше главно на подкрепата на семейството си. Приятелят му Бертран Мулино и колегите от службата се редуваха покрай леглото му да му говорят. Кучето Лукул лежеше постоянно в краката му, сякаш да го предпази от евентуален нападател.

Колегите му знаеха, че пациентът ги вижда и чува. Мартен пък се стараеше да направи разговора възможен, казвайки „да“ с едно мигане на клепача и „не“ — с две мигания.

Жена му Изабел му разказа, че е подала жалба в полицията, за да издири шофьора, който го бе ударил.

— Благодарение на един човек, който бил на балкона в този момент, знаем номера на колата.

Окото на Жан-Луи проблесна.

— … За съжаление става дума за кола, взета под наем под фалшиво име.

Постепенно посещенията на приятелите ставаха все по-редки.

Жан-Луи се насилваше да вярва на обясненията, които му даваха. Първият, който ясно даде да се разбере, че повече не се интересува от него, бе кучето му Лукул. Понеже от него не се искаше да се оправдава, то престана да ближе ръката му и извръщаше поглед от неподвижното тяло под завивките, за което искаха да го накарат да повярва, че е на господаря му. Това тяло не го хранеше, не му хвърляше пръчката, за да му я донесе обратно, не го милваше, и като истинско куче то не виждате никакъв смисъл да продължава да проявява усърдие.

Накрая колегите му съвсем престанаха да идват. По обърканите приказки на приятеля си Бертран Мулино Жан-Луи Мартен разбра, че са назначили друг на мястото му в банката.

Самият Бертран също се предаде.

Само семейството продължаваше да постоянства. Дъщерите говореха за връщане у дома, за оздравяване, за късмета му да го лекуват в такава високоспециализирана болница. Един ден Изабел изрече учудено:

— Я гледай, сложили са те в друга стая.

Едно мигване с клепача. Действително Финшер го беше преместил в по-голяма стая, за да може спокойно да „говори“ с близките си.

— Тази стая няма прозорец! — възмути се по-малката дъщеря Сюзан.

— И без това нищо не чувства! За него е без значение — кисело се обади по-голямата.

— Забранявам ти да говориш така!

Шокирана, майката зашлеви с всичка сила момичето. Жан-Луи Мартен примигна два пъти.

Не, не се карайте.

Но жена му и дъщерите му вече бяха излезли навън, за да му спестят неприятните сцени на разправиите си.