Бернар Вербер
Върховната тайна (139)

139.

Остров Света Маргарита ухае на лавандула. Древната пещера и частта от скала не подсказват нищо на угрижените четирима души, които минават покрай тях. Те не поглеждат и прояденото парче дърво, превърнало се в истинска вкаменелост — останка от древния кораб, заседнал тук преди повече от две хиляди години.

Наташа и майка й завеждат двамата журналисти в отделението на хебефрениците.

Наоколо се виждат болни в почти вегетативно състояние.

Топмоделът спира Люкрес и Изидор пред един олигавен болен с червено око, с глава, пристегната с платнена каска, от която стърчат електрически жици. Някои от тях са включени в покрит с бял плат мебел. Срещу болния има компютърен екран и сложно електронно оборудване. Екранът се запалва автоматично. В средата се изписва текст:

„Аз съм Никой.“

Двамата журналисти не разбират веднага. Възможно ли е „това“ да е виновникът? Неподвижен инвалид, който дори не е скрит в отделна стая.

Изидор начаса се досеща, че това е не само най-доброто прикритие, но и най-непоклатимото алиби. Кой би заподозрял едно неподвижно същество?

Този ли човек е убиецът? Няма как да го хвърлят в затвора, след като вече се намира в най-ужасния затвор — собственото си тяло. Недосегаем е за каквото и да е наказание, тъй като вече изтърпява най-страшното от всички.

Този мъж по пижама, с тяло, овързано от сонди и всевъзможни сензори, би могъл да извърши най-ужасните престъпления и никой няма да може да го подложи на по-жестоки страдания от тези, които изпитва в момента.

Изидор Каценберг разбира защо доктор Финшер е избрал именно него, за да му изпраща стимулите.

Той е само ум.

На екрана се изписва с голяма скорост следният текст:

„Поздравления. Хубава партия шах. Като шахматист оценявам начина, по който се вмъкнахте в цитаделата, за да дадете шах на цариците ми. По същия начин Финшер атакува навремето Камински. Хитростта на Одисей.“

Люкрес се пита как един неподвижен човек може да се изразява с думи и цели изречения.

Каската. Каската трансформира мислите му в електронни сигнали.

На екрана се появява още текст.

„Шах, но не шах и мат. Тъкмо обратното, сега е часът на изненадата. Следователите мислят, че противникът им е поставен на колене, но се оказват излъгани. Защото царят не може да бъде матиран. Той е само един мислещ ум, който никой не е в състояние да разтревожи.“

— Вие ли убихте Финшер? — пита Изидор.

„Не вие задавате въпросите, господине. Аз съм този, който пита. Какво знаете за нещата, които се случват тук?“

— Знаят всичко. Трябва да се освободим от тях — отвръща Наташа.

„Физическото насилие е последният аргумент на слабите“ — мислопише на екрана Жан-Луи Мартен.

— Тогава какво ще правим с тях?

Окото се отвръща от екрана и се втренчва в двамата журналисти. Изидор посреща погледа предизвикателно.

— Окото беше в гроба и гледаше… — рецитира той.

„Сбъркахте произведението — мислонаписа Жан-Луи Мартен. — Никой е от мита за Одисей, а не от Библията.“

— Вие се вземате за Одисей, така ли? — продължава подигравателно Изидор.

Люкрес не може да си обясни предизвикателното поведение на приятеля си. Окото примигва.

„Аз съм Одисей-изследователят. С тази разлика, че вместо да откривам бреговете на Средиземно море, аз се ровя в дебрите на мозъка, търсейки извора на човешкия ум.“

— Не — отвръща Изидор, — вие не сте Одисей.

— Какво? Какво ви прихваща? — учудва се доктор Черненко.

„Оставете ме да говоря!“ — мислопише Жан-Луи Мартен.

Изидор си поема дъх и подхвърля:

— Вие имате само едно око. Следователно не сте Одисей, а по-скоро Циклопът — спокойно отговаря той.

Миг на тишина. Дори Люкрес е смаяна от дързостта на своя колега.

На какво играе? Сега не е моментът да се прави на интересен!

„Аз съм Одисей.“

— Не. Вие сте Циклопът!

„Одисей! Аз съм героят.“

— Циклопът. Вие сте лошият.

„Одисей, аз съм добрият.“

Смаяни от това противоборство, Наташа и майка й не смеят да се намесят.