Бернар Вербер
Върховната тайна (48)

48.

Рев.

Дръжка на мотика разбива веждата на един от охранителите, който се опитва да отблъсне новодошлите. Юмручни удари. Крясъци. Ругатни.

Други охранители от МАЕС се намесват, за да спрат нападателите.

— Пазители на добродетелта?

Жером Бержерак не изглежда обезпокоен. Намазва си филия с масло и я гарнира с резен пушена сьомга.

— Повечето от тях са студенти от добри семейства, записани във факултета по право в Ница.

Милиардерът отново им налива шампанско.

— Мразят ни, защото правим всичко онова, което те не смеят да направят. Водачът им си е избрал прозвището Deus irae — Гняв Господен. Той е мистик. Редовно ходи в Толедо в Испания, за да се самобичува по време на религиозните процесии. Е да, такива все още съществуват. Но това не е най-лошото. Няма как да избегнем морализаторската му реч.

И наистина, един дългуч се качва на една маса, помита всичко, което е поставено отгоре й и поздравява войските си.

— VADE RETRO SATANAS! — изревава той и насочва свития си юмрук към Миша.

Миша се е свил в един ъгъл, заобиколен от няколко охранители.

— Аз съм овчарското куче, появило се, за да ви хапе по прасците, защото всички вие сте заблудени. Овци, върнете се в овчарника — зове Гняв Господен, — тук ще се погубите. Удоволствието не може да бъде цел на живота! Единствената цел на живота е добродетелта. Ние сме Пазителите на добродетелта.

— Млъкни и се разкарай! Всеки може да прави каквото си иска — възразява му един от гостите.

— Дошъл съм да ви предупредя, преди да се изложите на още по-голяма опасност. Би трябвало да ми благодарите. Бих предпочел, разбира се, да не съм тук. Но изпълнявам дълга си.

— Изглежда, че шест процента от населението не успяват добре да синтезират невромедиаторите на удоволствието. Вината е в дефицита на допамин и норадреналин — въздиша Изидор.

Добродетелният трибун изрича отчетливо, като учител, който наставлява немирните си ученици:

— Спинът е първото предупреждение за онези, които се отдават на греха на похотта.

Той блъска една прегърната двойка.

— Лудата крава е второто предупреждение. То е за тези, които се отдават на греха на лакомията.

Хвърля във въздуха чиния с ястие.

— Скоро ще има още предупреждения. Бойте се от гнева Господен!

Няколко епикурейци изглеждат впечатлени от тази реч.

— Вас това май не ви тревожи — забелязва Люкрес, обръщайки се към милиардера.

— Нормално е на всяко действие да има и противодействие. Дори удоволствието е спорно понятие. Църквата се опира на чувството за вина и на страданията на мъчениците. Построила е катедралите си с парите на благородниците, които през 999 г., от страх пред новото хилядолетие, са бързали да си купят място в рая. Било е колосално богатство. Парите на страха от Апокалипсиса. Не са ги дали, за да могат хора като нас да се забавляват безнаказано. Вижте съвременното общество — то функционира само чрез забрани.

Мъжете в черно започват да чупят наред с дръжките на мотиките си.

Някои от епикурейците предпочитат да си тръгнат, други свалят саката си и грабват столове вместо оръжие. Двете групи — епикурейци и добродетелни — са се изправили една срещу друга.

По даден сигнал Гняв Господен се спуска срещу гостите на МАЕС, които размахват столовете си като копия с четири остриета.

— Каква е тяхната мотивация?

— Гняв Господен твърди, че е последовател на Ориген^[1]. Античността явно присъства навсякъде — казва Изидор, не особено заинтересуван от битката.

— Кой е Ориген? — пита Люкрес.

Ориген е живял през III в. сл.Хр. и е бил епископ на Антиохия. Блестящ екзегет на Библията. Един ден потеглил към пустинята, за да срещне Бог. Но там нямало никой. Тогава заявил, че Бог не съществува и заживял в разврат. А след неколкомесечни крайности от всякакъв вид решил да даде на Бог втори шанс да се яви. Върнал се в пустинята и обявил, че най-после Го е срещнал. Тогава съставил списък на нещата, които пречат на човека да върви по Божия път. Така измислил „смъртните грехове“. Изброил шест, а по-късно Църквата добавила още един.

— Значи той е изобретил седемте смъртни гряха?

— Точно така. Накрая се кастрирал, за да не се поддава на изкушенията.

Доволен от краткото си експозе за този странен персонаж, Жером Бержерак рови в сладкишите и си взима шоколадови петифури.

— Кои бяха седемте смъртни гряха?

Изидор и Жером се опитват да си ги спомнят, но не успяват.

— Похотта и лакомията, за други не се сещам. Толкова е антиепикурейско да мислиш за тях, нали?

Юмручният бой е в разгара си. Мъжете в черно събарят на пода тортите с крем.

— Защо всичко приятно в живота се оказва или незаконно, или неморално, или се дебелее от него? — въздиша Люкрес.

— Може би иначе щеше да е прекалено лесно — предполага Жером Бержерак.

— Военните срещу хипнозата, реакционните студенти срещу удоволствието… Ами ако вашият Гняв Господен има пръст в смъртта на Финшер? В края на краищата Финшер е бил знаменосецът на епикурейците. Тези хора са имали мотив да действат срещу него. Ще ида да ги попитам…

— Вървете, аз ще ви гледам — насърчава я Изидор, като се настанява в стола си, сякаш е на представление.

Журналистката се отправя към мелето.

Изидор си взима петифури от чинията на Бержерак.

— Не се случва за пръв път — обявява безделният милиардер. — Понякога се питам дали този сблъсък не е организиран от Миша, за да внесе малко пикантност във вечерта и още повече да привлече епикурейците към каузата.

— Такъв ли е случаят? — пита журналистът с пълна уста.

— Не. Тези са истински активисти от Лигата на добродетелта.

— Изглеждат много решителни.

— Свойствено на нещастните хора е да не понасят другите да се забавляват. Те искат всички да са като тях. Страданието по-лесно се споделя от удоволствието.

Изидор и Бержерак се чукат, а Люкрес се е развъртяла в мелето с двата си вирнати пръста, които шибат и удрят. Заради обувките си на висок ток тя избягва широките движения с краката и се задоволява да раздава удари с колена.

— Страхотно добре се бие — коментира милиардерът.

— Научила се е в сиропиталището. Впрочем тя така и нарича своето бойно изкуство — „сиропиталище куан-до“.

— И все пак е крехка млада жена. Ще отида да й помогна — обявява Бержерак.

— Аз ще остана тук да пазя чантите — шегува се Изидор. — Съжалявам, но и аз си имам религия и тя е ненасилието.

Люкрес съвсем се е развихрила. Приближава се до Гняв Господен и го приканва на ръкопашен бой. Лесно се справя с него.

— Кой те изпраща? Говори!

— Аз съм овчарското куче, дошло да хапе прасците на изгубените овце — повтаря Гняв Господен.

Около тях хаосът е пълен.

Люкрес Немрод не си дава сметка, че някой се приближава към нея. Прели да успее да реагира, притискат кърпа до устата и носа й. Младата жена вдъхва парите на хлороформа. Летливото вещество прониква в ноздрите й, после в кръвта й, след това бързо се качва в мозъка. Обзема я някакво странно изтощение, някой я вдига и я отнася, възползвайки се от всеобщата бъркотия.

Люкрес сънува, че я е отвлякъл принцът от приказките.