Бернар Вербер
Върховната тайна (7)

7.

Вторничната редовна редакционна планьорка на седмичника „Съвременен часовой“. Всички журналисти са се събрали в голямата зала, обзаведена по последния писък на модния дизайн. Всеки представя темите си за следващите седмици. Кристиан Тенардие, завеждащата отдел „Общество“, слуша, седнала в широкия си кожен фотьойл.

— Давайте по-бързо — казва тя, прекарвайки ръка по изрусената си коса.

Насядалите отляво надясно сътрудници излагат поред предложенията си. Водещият образователната рубрика предлага материал за неграмотността. За десет години седемте процента от населението, което не знае нито да пише, нито да чете, били станали десет. И цифрата продължавала стремително да нараства. Темата е одобрена.

Клотилд Планкае предлага за рубриката „Екология“ материал за вредата от мобилните телефони и опасните вълни, излъчвани от антените им.

Темата се отхвърля. Един от акционерите на вестника е доставчик на такива услуги — следователно изключено е да се говори критично по въпроса.

Предложение относно замърсяването на речните води от торовете? Отхвърлено. Прекалено специфично. Понеже няма резервен вариант, обидената журналистка напуска събранието.

— Следващият — небрежно подканва сътрудниците си Кристиан Тенардие.

За научната рубрика Франк Готие предлага изобличителен материал срещу онези, които нарича „хомеопатите-шарлатани“. Добавя, че смята също така да види сметката и на иглотерапевтите. Приема се.

— А, Люкрес, по-добре ли си, какво стана с мъдреца? — шепне Франк Готие, докато колежката му по рубрика се настанява на стола до него.

— Ходих на фризьор и ми стана по-добре — шепне в отговор тя.

Готие я поглежда с недоумение.

— На фризьор ли?

Люкрес си казва, че мъжете никога няма да разберат женската психика. Затова не си дава труда да обясни, че да си направи косата или да си купи нови обувки е най-добрият начин за всяка жена да повдигне самочувствието си и да укрепи имунната си система.

Идва нейният ред.

Младата журналистка от отдел „Наука“ е предвидила няколко теми. Първо представя тази за „лудата крава“.

— Правено е вече.

— Шапът? Да не забравяме, че избиват овцете с хиляди, за да не дават пари за ваксина!

— На кого му пука!

— Материал за спина? Милиони умират, а след като изобретиха тритерапията^[1], нещата заглъхнаха и никой не споменава за болестта.

— Точно така, вече не е модерна.

— Общуването между растенията с помощта на обонянието? Открили са, че някои видове дървета долавят разрушаването на близки до тях клетки. Тоест дървото чувства, когато някъде до него се извършва престъпление…

— Прекалено сложно…

— Самоубийството при младите? Тази година имаме дванайсет хиляди случая, без да броим сто и четирийсетте хиляди неуспешни опита. Създадена е дори асоциация в помощ на желаещите да сложат край на живота си, която се нарича „Изход“.

— Прекалено потискащо.

Тревога. Идеите, нахвърлени в бележника й, са изчерпани. Всички журналисти я гледат. А Тенардие изглежда се забавлява. Големите зелени очи във формата на бадем потъмняват.

Загазих я. Клотилд си отиде и освободи мястото на изкупителната жертва. Напълно безсмислено е да предлагам теми. Сега ще казва „не“ на всичко, само за да ме види как се провалям. Единственият начин да се измъкна? Да се съхраня като професионалист. Да не приемам отказите като лични поражения. Да намеря нещо, което да я принуди да каже „да“. Остава ми само една карта. Последната.

— Мозъкът — предлага Люкрес.

— Какво мозъкът? — отвръща началничката й, ронейки в чантата си.

— Материал за функциите на мозъка. За това как един обикновен орган успява да произвежда мисли.

— Малко неясно. Нужно е да се конкретизира.

— Смъртта на доктор Финшер?

— Кой ли се интересува от шахмат!

— Финшер беше свръхнадарен. Изследовател, който винаги се е стремил да разгадае как действа главата ни отвътре.

Шефката на отдела грабва чантата си и неочаквано изсипва съдържанието й на бюрото, осейвайки го с безброй неща — от червило до клетъчен телефон, без да броим чековата книжка, писалката, ключовете, флаконче със сълзотворен газ, лекарства в насипно състояние.

Младата журналистка продължава да се аргументира, смятайки, че докато не са казали „не“, „да“-то е все още възможно.

— Самюел Финшер се издигна светкавично в света на шахмата. Всички световни телевизии предадоха събитието. И ето че внезапно умира още същата нощ в прегръдките на топмодела Наташа Андерсен. Нямаме влизане с взлом във вилата. Били са само двамата. Никакви наранявания. Видима причина за смъртта — оргазъм.

Шефката на отдел „Общество“ е намерила най-сетне това, което търси. Пура. Разкъсва целофана и я помирисва.

— Мм… Наташа Андерсен е онази руса манекенка с безкрайно дълги крака и големи сини очи, която миналата седмица се появи на корицата на списание „Вела“, нали? Имаме ли нейни разголени снимки?

Художественият директор Олаф Линдсен, който досега си е драскал нещо в тетрадката, се събужда.

— Ами… Не. Въпреки скандалната си репутация, или по-скоро именно заради нея, тя никога не е позирала гола. Само по бански. Да кажем, най-много по „мокър бански“.

Кристиан Тенардие срязва края на пурата с мъничко ножче, сдъвква крайчеца и изплюва кафявото топче в кошчето за боклук.

— Жалко. Ами ако премахнем банския с компютъра?

— Ще си навлечем съдебен процес — категоричен е специалистът. — А доколкото си спомням, новите директиви на вестника са: „Само не съдебни разправии“. И без това сме изгубили много пари.

— Добре тогава, възможно най-разголената снимка по бански, мокър и леко прозиращ бански. Би трябвало да открием нещо такова.

Кристиан Тенардие насочва пурата си към Люкрес.

— Ми да, в края на краищата мозъкът може да се окаже подходяща идея. Би трябвало да се продава добре. Но трябва да наблегнете на неща, които ще бъдат интересни за хората. Любопитни факти. Практични неща. Например химичните реакции, извършващи се в мозъка по време на любовния акт. Хормоните, оргазмът, знам ли, такива работи.

Люкрес си записва в бележника препоръките, като че ли става дума за списък за пазаруване.

— Вихме могли да се спрем и на забравянето. Това би било добре дошло за по-възрастните ни читатели. Може да добавим един практичен тест, за да проверим дали е нужно да се отиде на лекар. Можете ли да ми натъкмите нещо такова, Олаф? Една сложна снимка и въпросник, свързан със снимката. Имаме ли снимки на Финшер?

Художественият директор кима утвърдително.

— Отлично. Какво заглавие ще дадем на темата на броя… да кажем… „Проблемите на мозъка“? Не, по-добре: „Загадките на мозъка“. Мда, може да я озаглавим: „Загадките на мозъка“ или „Разкрития около най-новите загадки на мозъка“. Със снимката на полуголата Наташа Андерсен и замъглена шахматна дъска може да стане корица, която да хваща окото.

Люкрес си отдъхва успокоена.

Номерът мина. Благодаря ти, Изидор. Сега рибата трябва да клъвне. Никакво бързане, но да си запазим територията, преди да е дала материала на Готие.

— Доктор Самюел Финшер и Наташа Андерсен живееха на Ривиерата, в Кан. Може би ще е най-добре да отида да разследвам там, на място — предлага младата жена.

Тенардие я поглежда леко подозрително.

— Знаете много добре, че заради бюджетните ограничения се стараем да правим всичките си репортажи тук, в Париж.

Шефката се взира неприязнено в младата журналистка от отдел „Наука“.

— Но, хайде… Вижте, ако материалът стане като за първа страница… можем да направим изключение. Да сме наясно: никакво прекаляване с разходите. Не забравяйте да включвате ДДС-то на всяка фактура, разбрахме ли се?

Двете жени се измерват с поглед. Люкрес е доста посърнала.

Тенардие уважава тези, които й се противопоставят. И презира онези, които се прекланят пред нея.

— Мога ли да използвам помощта на нещатен колега? — се осведомява Люкрес Немрод.

— За кого става дума?

— Каценберг — отвръща тя и вдига глава.

— Още ли е жив този тип? — учудва се шефката и бавно загасва пурата си. — Не го харесвам. Не играе по правилата. Истински единак. Много претенциозен. Точното определение е „арогантен“. Дразни ме с високомерието си на „господин всезнайко“. Знаете ли, че аз го изхвърлих от този отдел?

Люкрес знае наизуст историята с Изидор Каценберг. Бивш полицай, експерт по криминология, доказан виртуоз в анализирането на улики. Беше се опитал да даде превес на науката при полицейските разследвания, но началниците го бяха преценили като прекалено независим и постепенно бяха престанали да му поверяват задачи. Изидор Каценберг се бе преквалифицирал, отдавайки се на научната журналистика, и бе поставил полицейските си умения в услуга на журналистическите разследвания. Читателите на „Съвременен часовой“ много го ценяха и прякорът „Научният Шерлок Холмс“, даден му от читател, бе възприет от колегите му. Едно терористично нападение обаче го бе изненадало в парижкото метро и той едва се бе измъкнал изпод разпокъсаните тела. От този ден Изидор Каценберг поведе кръстоносен поход срещу насилието и не желаеше да пише на никоя друга тема.

Затвори се в леговището си и се отдаде на едно странно занимание — залови се да обмисля бъдещето на човечеството. На лист хартия с размерите на цяла стена нарисува разклонено дърво — хипотетично изображение на всички възможни видове бъдеще. На всеки клон изписа по едно „ако“. „Ако“ предпочетем едно общество на забавленията, „ако“ великите сили започнат война, „ако“ дадем превес на либерализма, на социализма, на роботиката, на завладяването на извънземното пространство, на религията и т.н. Корените, стволът и клоните изобразяваха съответно миналото, настоящето и бъдещето на човешкия род. Изидор търсеше в това дърво на възможностите Пътя на Минималното Насилие (ПМН), анализирайки за себеподобните си всяко предполагаемо бъдеще.

Люкрес не се предава.

— Според мен читателите много харесват Изидор Каценберг и свързват името му със задълбочените разследвания на нашия вестник.

— Не, читателите ни са го забравили. Журналист, който не е публикувал нито ред повече от година, престава да съществува. Изкуството ни е мимолетно, скъпа. А и вашият Изидор бе поразтърсен от преживяния атентат в метрото. Мисля, че не е съвсем наред с главата.

Тенардие се страхува от него.

— Държа на него — произнася Люкрес.

Повдигнатите вежди изразяват учудване.

— Аз пък ви казвам, че не го искам вашия Каценберг. Ако желаете да сте двама при разследването, вземете Готие, напълно логично е да бъде ваш партньор!

Готие клати глава.

— В такъв случай предпочитам да напусна — заявява Люкрес.

Изненада сред присъстващите. Тенардие повдига вежди.

— За каква се смятате, госпожице Немрод? Вашият статут не ви дава право дори на оставка. Заплаща ви се на страница. Тоест вие сте едно нищо.

Погледът на Люкрес става стъклен. Мястото на извадения мъдрец започва силно да я боли. Тя се старае да потисне болката със силата на волята си.

Сега не е моментът, зъбчо, не е моментът.

— Мисля, че си казахме всичко.

Люкрес става и започва да събира листата си.

Никакви гримаси с устата.

Тенардие вече я гледа другояче. По лицето й се изписва не толкова гняв, колкото почуда. Люкрес се чувства като мишле, което е дръпнало мустаците на лъвица и което продължава да я предизвиква. Не е много умно, но пък е забавно.

Поне един път в живота си ще съм изпитала подобно удоволствие.

— Почакайте — изрича Тенардие.

Само да не се обърна.

— Ама вие много бързо кипвате. Не че не ми харесва. И аз бях такава на млади години. Върнете се.

Да седна кротко, без да показвам удовлетворението си.

— Добре, след като толкова държите, Каценберг може да ви помага, но да сме наясно: не се отпускат никакви разходи за него и името му няма да се споменава в материала. Ще ви помага при разследването, но няма да се бърка в писането. Мислите ли, че ще приеме при тези условия?

— Ще приеме. Познавам го, не го прави нито за пари, нито за слава. За него единственият важен въпрос, единственият, който го занимава в момента, е: „Кой е убил Финшер?“