Бернар Вербер
Върховната тайна (80)

80.

Ключалката поддава. Люкрес издърпва чекмеджето и грабва мобилния си телефон. Напразно се опитва да се свърже с Изидор, батерията е изтощена.

Забелязва някакъв шкаф с картони. На тях са написани имената на всички пациенти, преминали през клиниката: от хлебаря до кмета, от пощаджията до милиардерите с яхти, закотвени на пристанището в Кан. Колко ли хора са излизали от строя и им се е налагало да се отбият в „Света Маргарита“! Най-отгоре на картона се мъдри снимка, до нея — въпросник, попълнен на ръка. Въпросите засягат страховете, надеждите, разочарованията, травмите на пациента.

В една графа пише: „Разкажете за най-тежкия момент, който сте преживели преди да навършите десет години.“

Ето как стигат до прословутия първичен лост, за който говори Изидор, до травмата от детството, която е двигател, но и спирачка.

Смаяна, продължава да прелиства картоните. Пред очите й преминава тревожно човешко стадо — хора, които са неспособни да се справят със себе си и рискуват да рухнат, ако започнат да си задават прекалено много въпроси.

В някои случаи умът е нашата слабост. Нещо като форсиране на двигателя на автомобила, при което шофьорът губи контрол над управлението. Колкото помощен е двигателят, толкова по-голяма е опасността от катастрофа. Може би сме прекалено интелигентни. Може би трябва да спрем да се развиваме и да направим равносметка.

Тази мисъл й се струва най-иконоборческа — да се откажем от развитието на човешките дарби, за да ги разберем по-добре.

Започнахме да прехвърляме нашия „интелект“ на машините като горещ картоф, който ни пари пръстите. Искаме да се освободим от него, защото не сме в състояние да го овладеели Айнщайн казваше, че употребяваме едва десет процента от ума си. Може би и това се е оказало прекалено много.

Картоните са стотици. За да закърпят положението, лекарите прибягват до предписване на всевъзможни бензодиазепини, антидепресанти и приспивателни.

Поглежда часовника: шест часът и осем минути. Трябва да бърза. Санитарят й е донесъл храната в шест часа, защото е смятал, че тя още спи (не е могъл да знае, че нуждата от цигара — раздразнена, след като пак пропуши — щеше да я разбуди толкова рано), но вероятно и други санитари са на крак от зори. В седем дворът ще почернее от народ. Трябва да се възползва от спокойствието на ранното утро.

Нарязва полата на пурпурната рокля, за да може да се движи по-свободно. Дочува някакъв шум — вероятно санитари, които се приближават към стаята. Прекрачва перваза и излиза през прозореца.