Бернар Вербер
Върховната тайна (137)

137.

— Наташа Андерсен!

Топмоделът продължава да ги държи на прицел.

— Наташа… Черненко. Андерсен е името на първия ми съпруг.

Изидор декламира:

— А ето я и Цирцея — най-красивата и най-опасната магьосница. След сирените дойде и нейният ред.

— Чародейката Цирцея, която превръща мъжете в прасета с вълшебната си пръчица, за нея ли говориш? — осведомява се Люкрес.

Младата жена им прави знак да седнат на табуретките.

— Не можете да си представите живота на топмодела. В тези среди е прието да се започне с амфетамини, за да ви държат будни, както и за да не огладнявате и да не качвате килограми. Амфетамините получавате направо от агенцията. Сетне преминавате на екстази, за да разпуснете максимално след купоните; после — кокаин, за бляскав поглед; ЛСД-то ви помага да избягате от себе си и да не ви пука, че с вас се отнасят като с добитък на селскостопанска изложба. Накрая идва хероинът, за да забравите, че сте живи.

Всъщност се оказва, че дребният ми ръст ми е спестил доста тревоги, казва си наум Люкрес.

Наташа се върти около Изидор, играейки си с пистолета.

— Много от момичетата дефилираха надрусани на ревютата. Казват, че така сме изглеждали като „актриси“. Но трагедийни. Да, участвахме в една трагедия, за която хората се досещаха. Беше част от представлението. С „помощта“ на един приятел фотограф, който ми беше и доставчик, започнах да вземам все повече. Беше безкрайна спирала. Нищо друго не ме вълнуваше. Не можете да си представите какво въздействие притежава хероинът. Човек губи желание за храна, за сън, за секс. Престава да уважава другите. Лъже. Престава да се самоуважава. Не уважавах майка си. Не уважавах никого. С изключение на доставчика ми на хероин. Той беше получил всичко от мен, парите ми, тялото ми, здравето ми, бих му дала и живота си за няколко секунди халюцинации в повече.

Изидор пъхва ръка в джоба си.

Наташа потреперва, но той я успокоява, подавайки й един бонбон.

— Седем пъти се опитвах да свърша със себе си. След последния опит майка ми се опита да ме спаси. Тя искаше да го направи на всяка цена. Знаеше, че е невъзможно да ме вразуми, да ме заплаши или да ми се довери. Лъжех постоянно. Бях отвратена от себе си. Не ми беше останало нищо свято. Тя обаче ме обичаше. Това, което направи за мен, беше най-голямото доказателство за обичта й.

— Нищо нямаше да загубя. Дори операцията да се провалеше, предпочитах да я видя луда или умряла.

— Тя ме оперира.

Доктор Черненко затреперва още по-неудържимо.

— Адът е вътре в главите ни. Ако няма желание, няма страдание. Няма желание, няма страдание! — скандира тя, все едно че повтаря политически лозунг.

Изидор е силно заинтригуван.

— Няма желание, няма страдание. Нима страданието не е присъщо на всяко живо същество? Дори растенията страдат — отбелязва той.

Младата жена се притиска до майка си и я целува по бузата. Хваща едната й ръка със своята свободна ръка.

— Операцията успя. Наташа се върна в света на живите. Новината се разчу и руските власти ме насърчиха да създам отделението. То беше истински символ за страната. Бяхме успели там, където Западът тъпчеше на едно място. С какво право, кой може да даде смислена причина, поради която не бива да спасяваме наркоманите? Просто няма такава. Нито дългът към дадената дума, нито забраната да се пипа мозъкът.

Наташа продължава да гледа двамата журналисти без да мигне.

— Финшер беше разбрал за моите изследвания — продължава доктор Черненко. — Дойде да ме види, беше първият, който се бе досетил, че въздействам върху центъра на удоволствието, открит от Джеймс Олдс. Поиска да го оперирам. Той не искаше да му премахна центъра на удоволствието, а тъкмо обратното — да го стимулирам.

— Значи връзката ви с Финшер не е случайна — казва Люкрес.

— Операцията на мама успя — продължава Наташа, — но се появиха странични ефекти. Премахването на центъра на удоволствието ме освободи от желанието да се дрогирам, но уби в мен всякакво друго желание. Страданието поради липсата на хероин беше заменено от страдание поради липса на емоции.

— Държах да се срещнат. Те бяха двете крайности, Финшер притежаваше в излишък това, което липсваше у Наташа. Единствен той можеше да я разбере — отговаря доктор Черненко, треперейки все по-силно.

— И аз го убих… — заявява Наташа.

— Не сте го убили вие — възразява Изидор.

Топмоделът повдига рамене.

— Финшер си беше поставил за задача да ме накара да изживея пълното удоволствие, оргазма. Онази вечер беше особено мотивиран. Победата привлича победата. Ние се любихме.

— … и той умря.

— Казахте, че вие сте поставили предавателя в главата му. Кой изпращаше стимулите?

Недалеч от тях, на една маса имаше компютър, който се включи и на екрана му се изписа една дума: „Аз.“

И под нея:

„Елате да ме видите.“