Бернар Вербер
Върховната тайна (124)

124.

Сериозно и целеустремено, Самюел Финшер победи шампиона на клуба, после победи районния, общинския, областния, националния и европейския шампиони. Противниците му бяха учудени от лекотата, с която играеше, от изключителната му съсредоточеност, от бързината на анализите и от оригиналните комбинации.

„Съвършено нов стил“, „Като че ли мозъкът му действаше по-бързо“ — заглавия в едно специализирано шахматно списание. Коментар на един от противниците му: „Човек остава с впечатление, че когато разиграва партия шах, Финшер е готов да убие, но да победи.“

Невропсихиатърът не уби никого, но продължи изкачването на пирамидата на най-силните шахматисти в света. След като отстрани всички претенденти, остана да се срещне само със световния шампион Леонид Камински.

След всяка спечелена партия Жан-Луи Мартен му даряваше порция чисто удоволствие с прецизността на аптекар. Болният от LIS знаеше, че трябва да дозира наградите — всеки път все повече, но постепенно, без резки преходи. От първия шок с интензитет три миливолта, та до последния — петнайсет миливолта, бяха минали много седмици.

Веднъж Финшер бе заявил: „Още!“, и се бе опитал да грабне клавиатурата, за да изпрати електричеството в мозъка си, но не разполагаше с кода, а без код нямаше заряд.

— Извини ме, Жан-Луи, трудно ми е да се сдържа. Толкова силно ми се иска.

„Може би трябва да престанем, Самюел.“

Ученият се поколеба. От този момент започна да получава нервни тикове.

— Добре — въздъхна той, — ще издържа.

Жан-Луи Мартен поведе вътрешен диалог, смесица от неговите мисли и тези на компютъра, към който беше включен.

— Какво мислиш, Атина?

— Мисля, че може би Върховната тайна е много по-силна мотивация от всичко, което си представяхме.

— Как да постъпя?

— Повече не можеш да отлагаш. Трябва да се стигне до края на експеримента, за да се разбере. В противен случай по-късно други ще го направят вместо нас и може би не толкова „разумно“. Това, което изживяваме, е „историческо“.

Благодарение на контролната видеокамера на входа Мартен видя Финшер и Наташа Андерсен, която беше дошла да го вземе с корабчето. Двамата се целуваха.

Историческо?

Жан-Луи Мартен заговори на себе си, без да се включва към Атина.

Изгубих жена си Изабел и трите си дъщери. Но пък с Атина си създадох ново семейство.

Тази мисъл го развесели.

Атина поне никога няма да ме изостави.

На Атина можеше да разчита. Тя не страдаше от човешки слабости. Обзе го пристъп на нежност към машината, която, схващайки, че е приключил с вътрешния си монолог и че мисли за нея, си позволи да говори от свое име:

— Вярно е, никога няма да те изоставя.

Той се сепна за миг. Богинята се обръщаше към него. Жан-Луи Мартен си каза, че е станал шизофреник — половината от мисълта му представляваше механизъм, изграден от пластмаса и силиций.

Атина продължи:

— Гледам новините ви и разсъждавам за глобалните човешки проблеми.

— Гледаш информационните програми?

— За мен това е единственият начин да разбера какво прави човечеството. Ако ти предавах само мъдростта на древните, щеше да придобиеш остаряла представа за света. Новините освежават непрекъснато знанията ти.

— И каква представа придоби за човечеството, моя скъпа богиньо?

— Присъстваме на постоянни кавги между изпълнителната и законодателната ви власт, между премиера и парламента. Тези институции са в непрекъсната борба, която пречи да се провежда смислена политика. В демократичните ви държавни системи се губи прекалено много енергия за решаването на лични проблеми и съперничества.

— Тук е слабото място на демокрацията, но тиранията пък съвсем не струва. Демокрацията е „най-малко лошата система.“

— Която може да бъде подобрена. Също както аз се подобрявам и подобрявам и теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Политиците ви — всички до един, са разядени от жажда за власт и имат най-екстравагантни желания. Следователно са способни на грешки. Следователно са податливи на корупция. И не е само това. Вашите политици нерядко опознават добре даден исторически период, на който сетне се позовават, но винаги става дума за период от миналото. Трудно им е да се адаптират непрестанно към сложността на настоящето. Следователно са неустойчиви по вертикалата. Съществува и неустойчивост по хоризонталата. Нито един не може да бъде едновременно и добър икономист, и добър оратор, и добър военен, и вярно да предвижда събитията.

— За всяка функция си има министри.

— Ако системата ви беше толкова ефикасна, политиката ви щеше да бъде по-смислена.

Компютърът показа на екрана портрета на Распутин.

— В резултат на сложността на проблемите вашите водачи стават суеверни. Прегледах списъка на всички водачи отпреди две хиляди години досега — нито един не е минал без личен гадател, гуру, авгур, астролог или медиум.

— Ние не сме… машини.

— Точно заради това. Понеже вашият свят става все по-сложен, един ден хората ще трябва да признаят, че всички са способни да грешат и че начините им за контрол са недостатъчни.

— Искаш да повериш управлението на машините?

— Абсолютно. Един ден ще осъзнаем, че е много по-добре да ни управлява компютърен президент на републиката.

Мартен забеляза, че Атина употребява обобщаващото „ни“. Дали нямаше предвид народ от машини и от хора, взети заедно?

— Защото един компютърен президент на републиката не се поддава на корупция, не прави големи грешки, не лежи на лаврите си и не действа за лични облаги. Освен това може да си позволи да предложи дългосрочни концепции, без да се страхува от падане на рейтинга. Не зависи от социологични проучвания. Не се влияе от сиви кардинали, нито от любовници.

За пръв път от дълго време насам Жан-Луи Мартен трябваше да мисли сам.

— Проблемът е, че във всички случаи ще бъде програмиран от хора — каза той. — Няма да се влияе от любовници или от мафии, но ще бъде под шапката на някой техник или дори на някой хакер, който е пробил системата.

— Съществуват защитни системи — веднага отговори Атина.

— И какво ще качат в програмата?

— Предстоящите цели: увеличаване на благосъстоянието на населението, осигуряване на продължението на рода… С достъп до мрежата, дигиталният президент ще бъде в течение на всичко — двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, без ваканции, без сексуални проблеми, без да трябва да осигурява бъдещето на децата си, без здравни или възрастови проблеми.

— Така е, обаче…

— Ще може да складира в паметта си историята на човечеството с всичките й подробности. Нали един от вашите мъдреци беше казал: „Тези, които не си вземат поука от миналото, са осъдени да го възпроизвеждат“? Компютърът не прави два пъти една и съща грешка. Същевременно ще отчита всички фактори в ежедневните промени на обществото, ще ги анализира и ще насочва нещата накъдето трябва.

— Добре, но…

— Компютрите станаха най-силните шахматисти на света, защото са в състояние да предвиждат трийсет и два хода напред, докато човекът може да предвижда в най-добрия случай десетина.

Никога досега Мартен не бе разговарял с Атина за политика. Дали машината не искаше да се еманципира?

— Забравяш Финшер. Смятам, че със стимулирания си мозък той може да победи всеки компютър. Могъществото на мотивацията е огромно.

— Така е. Финшер. Ще видим. Според мен той не е от категорията на Дийп Блу IV.

В този момент Мартен осъзна огромния залог на дискусията.

— А, и още нещо, скъпи Одисей — каза Атина, — твърдият диск и оперативната памет са ми малко тесни. Нуждая се от повече пространство, за да мисля.

— Ти си в параметрите на машините, които се продават по магазините.

— Не би ли могъл да ми намериш някой по-мощен компютър? Аз вече открих един. И за двама ни ще бъде по-удобно, уверявам те.

— Съгласен. Но не веднага.

— Кога?