Бернар Вербер
Върховната тайна (57)

57.

Благодарение на гигантската мрежа интернет Жан-Луи Мартен пътуваше виртуално по целия свят, четеше научни статии, книги, дисертации, гледаше репортажи, слушаше интервюта.

Съсредоточи се в търсенето и най-голямото му желание бе да попадне на някое изключително откритие. Нещо ново, още по-впечатляващо от последното поколение компютри с изкуствен интелект.

Изпитваше странно чувство на опиянение от достъпа до толкова много знания. Едно време цензурата орязваше интересните информации, в наши дни самата лавина от информация има същия ефект. Изобилието от информация убива информацията.

Той обаче се радваше на помощта на Атина, която подбираше за него най-интересните сайтове. Освен това не бързаше за никъде.

Знаеше, че в някое ъгълче на огромната база образи и данни в интернет все трябваше да има нещо непознато за Финшер, с което да го впечатли. И продължи да търси.

До деня, в който вниманието му бе привлечено от странен експеримент, проведен през 1954 г. в една лаборатория в САЩ.

Неуспешен експеримент. Както гласи законът на Мърфи, великите открития се правят по погрешка. Впоследствие изследователите измислят така нареченото логично разсъждение, довело до откритието. Така създават собствените си легенди.

В онзи случай една грешка довела до истински странно откритие. Повече от странно. Смущаващо. Повече от смущаващо… Може би решаващо. Защо никога не бе чувал за него?

Жан-Луи Мартен проведе собствено разследване и откри обяснението.

Изобретателят се уплашил от значението на откритието си и предпочел да го потули.

Колко жалко! И колко вълнуващо, че е осъзнал действителното му значение. Същото чувство, което би изпитал някой хищник, натъкнал се на завързана, пасивно очакваща го плячка, която никой друг хищник не си е дал труда да разкъса.

Умът на Жан-Луи Мартен изпитваше глад, затова се нахвърли върху плячката и я изяде. Храносмилането му отне много време.

След като натрупа достатъчно информация относно този изключителен експеримент, той я систематизира в отделна папка. Как и защо се бе случило. Какви изводи се налагаха. Как да се приложи, за да се продължи нататък.

След като допълни данните, грижливо ги съхрани в отделен документ в компютъра.

Остана само да се даде име на откритието, понеже неговият автор не си бе дал труда да го стори. Без капка колебание Жан-Луи Мартен го кръсти „Върховната тайна“.

Доста претенциозно, вярно, но не без основание, предвид на безкрайните възможности, които разкриваше.

Жан-Луи Мартен реши да разкаже за него на Самюел Финшер и да му обясни какво друго приложение биха могли да му намерят.

Доктор Финшер не схвана веднага, но след като разбра, даде израз на огромното си смайване.

— Поразително! — възкликна той.

Но веднага добави:

— Ако откривателят се е отказал да продължи изследванията си, значи се е досетил за потенциалния риск. Давате ли си сметка, Жан-Луи, за неговото значение?

Окото на Жан-Луи се раздвижи.

„То е равносилно на откриването на огъня, на ядрената енергия — може да топли, но може и да изгаря. Зависи как се употребява.“