Бернар Вербер
Върховната тайна (54)

54.

„Никой“?

Странно име, размишлява Люкрес.

Ами ако не е човек?

Естествено тя е гледала филма „Космическа одисея 2001“ на Стенли Кубрик, в който компютърът Хал се разбунтува срещу хората.

А в този случай би могъл да бъде… Дийп Блу IV. Немислимо. За целта би трябвало машината да притежава воля, да проявява намерение, да осъзнава своя „аз“.

Самият Самюел Финшер ясно го бе формулирал по време на мача: „Машините не са подвластни на настроения, те не искат допълнително количество електричество или допълнителни програми. В това се състоят тяхната сила и тяхната слабост.“

Във всеки случай хипотезата за Дийп Блу IV поне има някакво обяснение: отмъщението. Ако някой е имал сериозни причини да мрази Финшер, това е бил именно този куп железария…

Дийп Блу IV — убиец?

Как е успял да открие жертвата си? Компютърът не вижда…

Въпреки че…

Ако е бил свързан към интернет, компютърът би могъл да се възползва от безбройните възможности на информатиката. Всеки компютър може да се включи към обществените камери, към тези в мрежата, към най-обикновените видеокамери за наблюдение. Всеки компютър е в състояние да наблюдава даден човек, да го следи, да открие слабите му места.

Журналистката решава, че се е замесила в нещо много по-сериозно, отколкото е предполагала в началото.

Дуел от световна величина. Хората срещу машините.

Остава да разбере как свързаният към интернет компютър, след като е открил жертвата си, е в състояние да я убие от разстояние по време на любовен акт.

Как е успял Дийп Блу IV да убие своя победител?

Люкрес Немрод се мъчи да си представи сцената. Самюел Финшер и Наташа Андерсен са голи в леглото.

Далече от тях злобният Дийп Блу, мотивиран от желанието за отмъщение, ги наблюдава с помощта на охранителна камера или дори с най-обикновена любителска камера, включена към персонален компютър.

По дяволите!

Финшер може да е използвал някаква електронна приставка, свързана с интернет.

Предимството на подобна хипотеза е, че напълно обяснява всичко.

Съвсем непредубедено Наташа е повярвала, че тя го е убила. А защо не е умряла и тя? Когато докоснем убит от токов удар и ние на свой ред умираме…

Може би Финшер е имал по-слабо сърце. Колкото до манекенката, вероятно е повярвала, че това е в реда на нещата. Оргазъм.

Люкрес си спомня, че и на нея й се е случвало да преживее миг на пълно изключване, достигайки върха на удоволствието. Малката смърт. Тя никога не продължава много дълго.

Колкото и да е чудно, като че ли сценарият за компютъра-убиец изглежда правдоподобен. Частиците на пъзела започват да се подреждат в ума на журналистката.

Излишно е да намесва научната фантастика, сигурна е, че съвременните технологии са достатъчно развити. Всичко се дължи на това, че подценяваме компютрите, смятайки ги неспособни да „мислят“. Въпреки това, все по-нарастващ брой научни статии предупреждават, че те могат да мислят, макар и „по детски“.

Едно „електронно дете“ е убило най-умния човек, за да подложи на проверка силата си. Или защото той го е напляскал пред очите на целия свят. Едно дете с електронна памет, което никога не забравя.

Мислите се подреждат, допълват се, съпоставят се, за да образуват логична верига. Люкрес се чувства като пешка в шахматна партия, чиито правила едва започва да осъзнава. Разбира само, че нито очарованието й, нито умението й да се бие могат с нещо да й помогнат.

Сега е в плен на черните фигури.

Ако знаеше, че Изидор ще я въвлече в такъв кошмар, нямаше да приеме така необмислено.

Научно разследване, как ли пък не!

Въпреки че…

Младата жена вече си представя заглавието: „Отмъщението на Дийп Блу IV“, или: „Компютърът убиец“.

Такъв материал направо ще ми донесе наградата Пулицър!

Засега обаче трябва да открие начин да се измъкне оттук, преди да се е побъркала.