Александра Рипли
Скарлет (86)

40.

Скарлет много мисли за Люк през следващите седмици. Беше неспокойна, в слънчевите утрини препускаше сама из пътеките, по които бяха яздили двамата. Когато с Кет украсяваха елхата, тя си припомни удоволствието от обличането за първото му идване в Балихара. А когато двете си намислиха желание на ядеца от коледната гъска, Скарлет пожела Люк да се върне от Лондон скоро.

Понякога затваряше очи и се мъчеше да си спомни усещането от неговото докосване, но всеки опит я ядосваше до сълзи, защото вместо това в съзнанието й нахлуваха лицето на Рет, прегръдката на Рет, смехът на Рет. Повтаряше си, че е така, защото познава Люк от твърде кратко време. Беше съвсем логично с течение на времето неговото отсъствие да заличи спомена за Рет.

В новогодишната вечер се вдигна голяма врява. Начело вървеше Кълъм и биеше баурана, следваха го двама цигулари и Розалийн Фицпатрик с кастанетите. Изненадана и развеселена, Скарлет извика и се затича да ги прегърне.

— Бях изгубила всякаква надежда, че ще дойдеш у дома, Кълъм. Сега вече съм сигурна, че годината ще е добра, как иначе при такова начало.

Събуди Кет и посрещнаха първите мигове на 1880 година, заобиколени от музика и любов.

Първи януари започна със смях — хвърлиха традиционния бармбрек в стената и над Кет, танцуваща с вдигнато нагоре лице и отворена уста, се посипаха трохи и стафиди. Но после се заоблачи, леденият вятър дърпаше шала на Скарлет, докато тя обикаляше града за новогодишните визити. Кълъм пиеше във всяка къща, не чай, разбира се, и говореше с мъжете за политика толкова продължително, че на Скарлет й се прииска да закрещи.

— Няма ли да дойдеш в кръчмата, Скарлет скъпа, и да вдигнеш наздравица за една смела Нова година и нова надежда за ирландците? — попита Кълъм, след като обиколката свърши.

Скарлет разшири ноздри, усещайки как й лъха на уиски.

— Не, уморена съм, студено ми е и се прибирам вкъщи. Ела с мен, ще поседим тихо и кротко край огъня.

— Точно от тихото и кроткото ме е страх най-много, Скарлет арун. В тишината мракът пропълзява в душата на човека.

Кълъм се запъти с олюляваща се походка към кръчмата на Кенеди, а Скарлет, увита в шала, тръгна бавно по пътеката към Големия дом. Червената пола и чорапите на сини и жълти ивици изглеждаха избелели на студената сива светлина.

„Горещо кафе и гореща баня“ — обеща си тя, като отваряше тежката порта. От коридора дочу сподавен кикот и сърцето й замря. Кет сигурно играеше на криеница. Скарлет се престори, че не подозира нищо. Затвори вратата зад себе си, хвърли шала на един стол и чак тогава се огледа.

— Честита Нова година, О’Хара — каза граф Фентън. — Или може би трябва да кажа Мария Антоанета? Такива ли селски носии приготвят най-известните лондонски шивачи за тазгодишните балове?

Той стоеше на площадката на стълбището.

Скарлет вдигна поглед към него. Беше се върнал. О, защо я бе заварил в този вид? Изобщо не си представяше срещата така. Нямаше обаче значение. Люк се беше завърнал, и то толкова скоро. Умората й изчезна.

— Честита Нова година — каза тя и почувствува, че пожеланието й се сбъдва.

Фентън пристъпи встрани, иззад него на стълбите се показа Кет. Беше вдигнала и двете си ръце да закрепи блестяща скъпоценна диадема на разрошената си коса. Тръгна надолу по стълбите към Скарлет, зелените й очи се смееха, едва се удържаше да не се разкикоти. Зад нея се влачеше дълъг и широк шлейф на наметало от алено кадифе, поръбено с хермелин.

— Кет носи вашите одежди, графиньо — каза Люк. — Дойдох да уредя нашия брак.

Краката на Скарлет се подкосиха и тя седна на мраморния под сред разпрострелите се червени фусти, украсени със зелено и синьо. Припламналият гняв се смеси с тръпка от почуда и тържествуване. Не можеше да е истина. Всичко се получи така лесно. Изгуби се цялото удоволствие.

— Изненадата ни май успя, Кет — каза Люк.

Той развърза тежките копринени ширити около врата и взе диадемата от ръцете й.

— Сега можеш да си вървиш. Трябва да говоря с майка ти.

— Мога ли да отворя моята кутия?

— Да. Тя е в стаята ти.

Кет погледна Скарлет, усмихна се и весело хукна нагоре по стълбите. Люк прехвърли наметалото през лявата си ръка, взе със същата ръка диадемата, приближи се до Скарлет и й протегна дясната си ръка. Стори й се много висок, много едър, очите му — много тъмни. Скарлет сложи длан в неговата и се изправи.

— Ще идем в библиотеката — рече Фентън. — Там огънят в камината е запален и ще отворим бутилка шампанско, за да полеем сделката.

Скарлет тръгна след него. Той искаше да се ожени за нея. Не можеше да повярва. Беше изгубила дар-слово от изненада. Люк наля виното, а тя седна до огъня да се сгрее.

Той й подаде чашата. Скарлет я пое. Разумът й започна да се прояснява, гласът й се възвърна.

— Защо каза „сделка“, Люк?

Защо не й бе казал, че я обича и иска тя да стане негова съпруга?

Фентън леко чукна ръба на чашата си в нейната.

— Какво друго е бракът, ако не сделка? Адвокатите ни ще изготвят договорите, но това е чиста формалност. Положително знаеш какво можеш да очакваш. Не си момиче или наивница.

Скарлет внимателно остави чашата си на масата. После бавно се отпусна на един стол. Нещо никак не беше наред. В лицето му, в думите му нямаше и сянка от топлота. Той дори не гледаше към нея.

— Моля те да ми обясниш какво да очаквам — проговори бавно тя.

Фентън търпеливо сви рамене.

— Много добре. Ще видиш колко съм щедър. Предполагам, че това е основната ти грижа.

Той започна да обяснява — бил един от най-богатите хора в Англия, макар и да предполагал, че тя вече се е уверила в това. Искрено се възхищавал от умелото й изкачване по социалната стълбица. Можела да задържи своите пари. Разбира се, щял да й осигури всички необходими тоалети, екипажи, накити, слуги и така нататък. Смятал, че тя ще го представя добре, защото бил забелязал нейните способности.

Освен това можела да запази Балихара до края на живота си. Имението очевидно я забавлявало. Поради същата причина можела да си играе и с Адамстаун, когато й се приисквало да изкаля ботушите си. Техният син щял да наследи Балихара след смъртта й, както и Адамстаун след смъртта на Люк. Съединяването на съседни имения винаги било основна причина за брак.

— Разбира се, главното в сделката е да ми осигуриш наследник. Аз съм последната издънка от рода и съм длъжен да го продължа. След като се сдобия със син от тебе, можеш да разполагаш с живота си както пожелаеш, със съблюдаване на известно благоприличие.

Люк напълни повторно чашата си и я пресуши. Добави, че Скарлет можела да благодари за диадемата на Кет.

— Едва ли е необходимо да ти казвам, че нямах никакво намерение да те правя графиня Фентън. С жени като тебе обичам само да се позабавлявам. Колкото е по-силен духът, толкова по-голямо удоволствие изпитвам да го подчиня на собствената си воля. Щеше да е интересно. Но не чак толкова интересно, колкото дъщеря ти. Искам моят син да е като нея — безстрашен, с желязно здраве. Кръвта на Фентънови е поразредена от браковете между родственици. Нещата ще се оправят, като влееш своята селска жизненост. Забелязвам, че моите арендатори О’Хара — роднините ти — доживяват до дълбока старост. Ти си ценна придобивка, Скарлет. Ще ми родиш наследник, с когото ще се гордея, и няма да посрамиш него или мен в обществото.

Скарлет се взираше в него както хипнотизирано животно гледа змия. Но сега успя да превъзмогне магията. Взе чашата си от масата.

— Ще стане, когато адът замръзне! — изкрещя тя и хвърли чашата в огъня. Виното избухна в пламъци. — Ето наздравицата, с която искахте да полеете сделката, лорд Фентън! Махайте се от къщата ми! Тръпки ме побиват от вас!

Фентън се изсмя. Скарлет се напрегна, готова да се нахвърли върху него и да издере смеещото се лице.

— Смятах, че обичаш детето си — подигравателно каза той, — но сигурно съм се излъгал.

Думите му я възпряха да не скочи.

— Разочароваш ме, Скарлет — продължи той, — наистина. Мислех, че си по-умна, отколкото изглежда. Забравѝ наранената си суетност и се замисли с какво разполагаш. Неуязвима позиция в света за себе си и за своята дъщеря. Това е безпрецедентно, но разполагам с достатъчно власт, за да създам прецедент или да наруша закона, ако пожелая. Ще уредя осиновяването и Кет ще стане лейди Катрин. Разбира се, за „Кати“ и дума не може да става, това име е слугинско. Като моя дъщеря ще има незабавен и безусловен достъп до най-доброто, от което може да се нуждае или да поиска. Приятели, по-късно съпруг — стига само да пожелае. Никога няма да я наскърбя — безкрайно я ценя като пример за моя син. Можеш ли да се откажеш от всичко това само защото плебейският ти романтичен копнеж не е задоволен? Едва ли.

— Кет няма нужда от вашите скъпоценни титли и „най-доброто“ от вас, милорд. Нито пък аз. Досега сме се справяли много добре без вас и ще продължим все така.

— Колко дълго, Скарлет? Не разчитай на успеха си в Дъблин прекалено много. Ти беше новост, а новостите бързо остаряват. В провинциален град като Дъблин дори един орангутан ще е забележителност, ако е облечен както трябва. Имаш още един сезон, най-много два и после ще те забравят. Кет има нужда от закрилата на фамилно име и баща. Аз съм един от малцината, които могат да измият позора от едно копеле. Не, не, спести си протестите, не ме интересува какво ще съчиниш. Нямаше да се озовеш в този затънтен ирландски край, ако ти и твоята дъщеря сте могли да останете в Америка. Стига за това. Започвам да се отегчавам, а ненавиждам да съм отегчен. Обади се, като се вразумиш, Скарлет. Ще се съгласиш с предложената сделка. Винаги получавам онова, което искам.

Фентън се отправи към вратата. Скарлет го спря. Искаше да научи още нещо.

— Не можете да накарате всичко на този свят да изпълнява прищевките ви, Фентън. Не ви ли е хрумвало, че вашата породиста съпруга може да роди момиченце, а не син?

Фентън се обърна с лице към нея.

— Ти си силна, здрава жена. Все някога ще родиш момче. Но и в най-лошия случай, ако раждаш само момичета, ще уредя някоя от дъщерите да се омъжи за човек, готов да се откаже от своето име и да приеме нейното. Така пак моя кръв ще тече в наследниците на титлата и родът ще е продължен. Задължението ми ще е изпълнено.

Думите на Скарлет прозвучаха не по-малко студено от неговите.

— Помислили сте за всичко, нали? Ами ако съм безплодна? Или вие не можете да станете баща?

Фентън се усмихна.

— Моята мъжественост е доказана от извънбрачните деца, които съм пръснал из всички европейски градове, така че опитът ти да ме засегнеш не успя. Ти пък имаш Кет.

Изведнъж по лицето му се изписа учудване и той се върна към Скарлет, която се сви от уплаха.

— Хайде, Скарлет, не преувеличавай нещата. Нали ти казах, че прекършвам само любовниците, не съпругите си? Нямам желание да те докосна сега. Щях да забравя диадемата, а трябва да я прибера на сигурно място до сватбата. Тя е част от семейните съкровища. Има време да я носиш. Обади се, когато се предадеш. Сега отивам в Дъблин, за да отворя къщата си там и да се приготвя за сезона. Прати писмото на адреса на площад Мериън.

Фентън се поклони церемониално и си тръгна със смях.

Скарлет държа главата си гордо изправена, докато не чу затварянето на входната врата зад него. После хукна да затвори и заключи вратите на библиотеката. След като се прикри от любопитните погледи на слугите, тя се хвърли на дебелия килим и буйно се разрида. Как можеше така да греши във всичко? Как бе могла да си въобрази, че ще се научи да обича човек, у когото нямаше никаква обич? И какво щеше да прави сега? Пред очите й стоеше Кет — изправена на стълбите, с диадемата на главата, засмяна от възторг. Какво трябваше да направи?

— Рет — изхълца Скарлет, — Рет, толкова си ни нужен сега.