Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отнесени от вихъра (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Scarlett, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 63 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2011)

Оформление: pechkov, 2011

 

Издание:

Александра Рипли. Скарлет — том І

Продължение на „Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл

Издателство „Хемус“, 1992

Американска. Първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Преводачи: фирма „Качин“

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Атанаска Йорданова

Формат: 32/84/108. Печатни коли: 32

Издателство „Хемус“ ООД

ДФ „Полиграфичен комбинат“ — София

Твърда корица — 39 лв. Мека корица — 34 лв.

 

Alexandra Ripley. Scarlett

The sequel to Margaret Mitchell’s „Gone with the Wind“

Warner Books, Inc., New York, 1991

© 1991 Stephen Mitchell Trusts

ISBN 954–428–012–X

 

 

Оформление: pechkov, 2011

 

Издание:

Александра Рипли. Скарлет — том ІІ

Продължение на „Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл

Издателство „Хемус“, 1992

Американска. Първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Преводачи: фирма „Качин“

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 32/84/108. Печатни коли: 28

Издателство „Хемус“ ООД

ДФ „Полиграфичен комбинат“ — София

Твърда корица — 39 лв. Мека корица — 34 лв.

 

Alexandra Ripley. Scarlett

The sequel to Margaret Mitchell’s „Gone with the Wind“

Warner Books, Inc., New York, 1991

© 1991 Stephen Mitchell Trusts

ISBN 954–428–012–X

История

  1. — Добавяне

28.

Беше почти тъмно, когато Скарлет се прибра, и къщата изглеждаше притихнала и заплашителна. През завесите, които винаги се спускаха при залез, не се процеждаше никаква светлина. Тя отвори вратата внимателно, съвсем безшумно.

— Кажи на Маниго, че имам главоболие и няма да вечерям — каза тя на Панзи още докато бяха във вестибюла. — После ела да ми развържеш корсажа. Искам да си легна веднага.

Маниго щеше да предупреди в кухнята и семейството. Не можеше да говори с никого. Тя тихичко се промъкна нагоре по стълбите, покрай отворената врата на уютно осветения салон. Силният глас на Розмари оповестяваше мнението на мис Джулия Ашли по някакъв въпрос. Скарлет ускори крачка.

След като Панзи я съблече, тя загаси лампата и се сви под завивките, опитвайки се да се скрие от собственото си отчаяно страдание. Само да можеше да заспи, да забрави Сали Брутън, да забрави всичко, да избяга. Тъмнината наоколо се присмиваше на сухите и безсънни очи. Дори не можеше да плаче — бе изплакала всичките си сълзи в емоционалния срив след дяволските разкрития на Сали.

Пантите изскърцаха, вратата се отвори и в стаята нахлу светлина. Скарлет извърна глава към вратата, сепната от внезапното посещение.

На прага стоеше Рет с лампа във вдигнатата си ръка. Тя хвърляше остри сенки върху силното му, обрулено от вятъра лице и втвърдената му от солта черна коса. Още беше с дрехите, които бе носил на платноходката. Мокри, те прилепваха към якия му гръден кош и мускулестите му ръце и крака. На лицето му се четеше с мъка сдържано чувство, той изглеждаше огромен и опасен.

Сърцето на Скарлет подскочи от първобитен страх и все пак дишането й се ускори от възбуда. Точно за това бе мечтала — Рет да влезе в спалнята й, хладнокръвното му самообладание да бъде пометено от страст.

Той затвори вратата с ритник и се приближи към леглото.

— Не можеш да се скриеш от мен, Скарлет — каза той. — Ставай. — С едно движение запрати незапалената лампа от масата на пода със звън на счупено стъкло, а голямата му ръка сложи на нейно място запалената с такава сила, че тя се залюля. Той отметна завивките, сграбчи я за ръцете и я издърпа от леглото.

Черната й разкошна коса се спускаше по шията и раменете й върху ръцете му. Дантелата около деколтето на нощницата й трептеше от биенето на сърцето й. Пламналата й кръв зарумени бузите й и затъмни зелените й очи, втренчени в неговите. Рет болезнено я притисна до гравирания стълб на леглото и се отдръпна.

— Проклета глупачка! — каза дрезгаво той. — Трябваше да те убия в мига, в който стъпи в Чарлстън.

Скарлет се държеше за стълба, за да не падне. Във вените й се надигаше възбуждащото усещане за опасност. Какво се беше случило, за да го докара до такова състояние?

— Не се прави на изплашена девица пред мене, Скарлет. Много добре те познавам. Няма да те бия, въпреки че, Бог ми е свидетел, го заслужаваш. — Устните му се свиха. — Колко прелестна изглеждаш, миличка. Развълнувана гръд и очи, разширени от невинност. Жалкото е, че ти сигурно си невинна според изкривените си представи. Въпреки болката, която причиняваш на една почтена жена, като хвърляш мрежите си върху безмозъчния й съпруг.

Устните на Скарлет трепнаха в усмивка на неприкрито тържество. Той беше бесен, защото бе завоювала Мидълтън Кортни! Бе успяла — накара го да признае, че ревнува. Сега ще трябва да признае, че я обича, ще го накара да го каже…

— Пет пари не давам, че ставаш за посмешище — каза обаче Рет. — Всъщност дори е доста забавно да гледаш как една жена на средна възраст се мъчи да се убеди, че е чаровно момиче за женене. Не можеш да надраснеш шестнайсетте си години, нали, Скарлет? Върхът на амбицията ти е завинаги да останеш красавицата на окръг Клейтън. Но днес шегата престана да бъде смешна — изкрещя той.

Скарлет подскочи. Той стисна юмруци, тя виждаше как се мъчи да овладее яростта си.

— Като си тръгвах от черква тази сутрин — каза той тихо, — един стар приятел, който ми е и братовчед, ме дръпна настрана и ми предложи да ми стане секундант за дуела, който ще обявя на Мидълтън Кортни. Той изобщо не се съмняваше, че имам точно такива намерения. Независимо как стоят нещата всъщност, твоето име трябва да се защити. Заради честта на семейството.

Белите зъби на Скарлет се впиха в долната й устна.

— Какво му отговори?

— Казах му точно това, което ще кажа и на тебе: няма да има нужда от дуел. Съпругата ми не е свикнала с порядките на обществото и се е държала по начин, който подлежи на погрешно тълкуване, от невежество. Ще й обясня какво се очаква от нея.

Ръката му се стрелна бързо като змия и грубо сграбчи китката й.

— Урок първи — каза той. Внезапно я дръпна към себе си. Скарлет бе прикована към гърдите му, а ръката й бе извита на гърба й. Лицето на Рет бе сведено над нея, очите му се впиваха в нейните. — Нямам нищо против целият свят да мисли, че съм рогоносец, моя мила, предана женичке, но няма да ме принудиш да се бия с Мидълтън Кортни.

Скарлет усещаше топлия му солен дъх на носа и устните си.

— Урок втори — каза той. — Ако убия това магаре, ще трябва да напусна града или да бъда обесен от военните, а това ще ми причини неудобство. Пък в никакъв случай нямам намерение да му стана лесна мишена. Може случайно да се прицели добре и да ме рани, което би било друг вид неудобство.

Скарлет замахна към него със свободната си ръка, но той бързо я хвана и я изви до другата. Ръцете му бяха като менгеме и я стискаха силно. През тънката нощница тя усещаше как влагата от ризата му прониква до кожата й.

— Урок трети — каза Рет. — Би било върхът на иронията за мен — а дори и за идиот като Кортни — да рискуваме живота си, за да спасим безчестната ти жалка душичка от позор. Оттук следва урок четвърти: до края на Сезона на всички публични места ще се държиш според инструкциите ми. И без да провесваш нос, миличка. Не е в твоя стил, а и така само ще налееш вода в мелницата на клюките. Ще вдигнеш високо къдравата си главичка и неустрашимо ще продължаваш да тичаш след изгубената си младост, но ще трябва да разпределяш благоволението си по-равномерно сред заблуденото население от мъжки пол. С радост ще те съветвам кои господа да удостояваш с вниманието си. Всъщност ще настоявам да ти давам съвети. — Ръцете му пуснаха китките й, стовариха се върху раменете й и я отблъснаха.

— Урок пети: ще правиш точно това, което ти кажа.

Далеч от топлината на тялото на Рет, допирът на мократа копринена нощница по гърдите и корема на Скарлет бе студен като лед. Обгърна раменете си с ръце, за да се стопли, но беше безполезно. Умът й бе вледенен като тялото й и думите му отекваха звънко. Не го беше грижа… през цялото време й се е присмивал, интересуваше го само собственото му „удобство“.

Как смее? Как смее да й се подиграва пред хората и да я хули пред роднините си, да я подмята като чувал с картофи в собствената й стая? „Чарлстънският джентълмен“ е същата лъжа като „чарлстънската дама“. Двулични, преструващи се измамници.

Скарлет вдигна юмруци да го удари, но ръцете му все още стискаха раменете й и свитите й юмручета безсилно паднаха върху гърдите му.

Тя се изви и успя да се измъкне. Рет вдигна длани, за да се предпази от ударите й и загорялото му гърло затрептя от смеха му.

Скарлет вдигна ръце — само за да отметне разпилялата се коса от лицето си.

— Можеш, да си спестиш приказките, Рет Бътлър. Няма да имам нужда от съветите ти, защото няма да съм тук, за да ги пренебрегвам. Мразя скъпоценния ти Чарлстън и презирам всички в него, особено тебе. Утре си заминавам. — Тя се изправи срещу него с ръце на кръста и с вдигната глава. Виждаше се как тялото й трепери под мократа коприна.

Рет отмести поглед.

— Не, Скарлет — каза той. Тонът му беше тежък като олово. — Няма да заминеш. Бягството само би потвърдило вината ти и аз пак ще трябва да убия Кортни. Ти ме изнуди да ти позволя да останеш за Сезона, Скарлет, така че ще останеш. И ще правиш това, което ти кажа, и ще си даваш вид, че ти харесва. Иначе, Бог ми е свидетел, ще ти счупя всичките кости, една по една.

Той отиде до вратата. С ръка на бравата се обърна към нея и се усмихна подигравателно.

— И не се опитвай да хитруваш, миличка. Ще следя всяка твоя стъпка.

— Мразя те! — изкрещя Скарлет срещу затварящата се врата. Когато чу ключа да се завърта в ключалката, тя запрати часовника от камината, а после и ръжена срещу нея.

Твърде късно се сети за верандата и за другите спални. Когато изтича до вратите към тях, вече и те бяха заключени отвън. Върна се в стаята си и възбудено закрачи наоколо, докато се изтощи.

Накрая се отпусна в едно кресло и заудря облегалките му, докато ръцете я заболяха.

— Ще замина — заяви тя на глас. — И той няма как да ме спре.

Високата масивна врата мълчаливо я опровергаваше.

Нямаше смисъл да се кара с Рет, трябваше някак си да го надхитри. Сигурно има някакъв начин и тя ще го намери. Няма нужда да се товари с багаж, ще тръгне само с дрехите на гърба си. Точно така ще направи. Ще отиде на чай, да играе вист или нещо такова, ще си тръгне по средата, право на конския трамвай и с него на гарата. Има достатъчно пари за билет до… до къде?

Както винаги, когато бе с покрусено сърце, Скарлет си помисли за Тара. Там щеше да намери спокойствие и нова сила… и Сюелин. Ако само Тара беше нейна, изцяло нейна. Тя отново си спомни бляновете си от деня, когато бе посетила плантацията на мис Джулия Ашли. Как можа Карийн да пропилее дела си по този начин?

Скарлет внезапно изправи глава като горско животно, надушило вода. За какво му беше на манастира в Чарлстън дял от Тара? Те не можеха да го продадат, дори ако имаше купувач, защото Уил никога не би се съгласил, нито пък тя. Сигурно получаваха една трета от печалбата от реколтата памук всяка година, но колко можеше да бъде това? Най-много трийсет-четирийсет долара годишно. Ами да, с радост щяха да й го продадат.

Рет искаше тя да остане, нали? Чудесно! Ще остане, но само ако той й помогне да получи дела на Карийн от Тара. И тогава, с две трети в ръцете си, ще предложи на Уил и Сюелин да откупи и техния дял. Ако Уил откаже да продава, ще ги изхвърли.

Мислите й се препънаха в угризения, но Скарлет ги отхвърли. Какво значение има, че Уил обича Тара толкова много? Тя я обичаше повече. И имаше нужда от нея. Това бе единственото място, което значеше нещо за нея, единственото място, където някой се беше грижил за нея. Уил щеше да разбере — щеше да види, че Тара е последната й надежда.

Тя изтича до шнура на звънеца и го дръпна. Панзи дойде до вратата, натисна дръжката, завъртя ключа и я отвори.

— Кажи на мистър Бътлър, че искам да го видя — тук, в стаята ми — каза Скарлет. — И ми донеси нещо за вечеря. Оказва се, че все пак съм гладна.

Тя се преоблече в суха нощница и в топъл кадифен халат, после приглади косите си и ги завърза с кадифена панделка. Мрачните й очи се вгледаха в своето отражение в огледалото.

Беше, загубила. Нямаше да си върне Рет.

Не трябваше да се получи така.

Толкова внезапно, толкова бързо целият й свят се бе обърнал наопаки — само за няколко часа. Все още бе зашеметена от шока, който й причиниха думите на Сали Брутън. Не можеше да понася Чарлстън след това, което научи. Оттук нататък щеше да бъде като да се опитва да строи къща върху плаващи пясъци.

Скарлет притисна ръце върху челото си, сякаш за да укроти водовъртежа от объркани мисли. Не можеше да осмисли всичко, което бушуваше в главата й. Трябваше да има нещо, върху което да се съсредоточи. През целия си живот бе успявала, когато бе приковавала вниманието си към една цел.

Тара…

Тара ще бъде. Когато най-сетне има контрол над Тара, ще мисли за всичко останало…

— Ето ви вечерята, мис Скарлет.

— Сложи подноса на масата, Панзи, и ме остави сама. Ще ти позвъня, когато свърша.

— Да, госпожо. Мистър Рет, той казва, че ще дойде, като се наяде.

— Остави ме на мира.

 

 

Изражението на Рет бе неразгадаемо, като се изключи напрегнатия му поглед.

— Искала си да ме видиш, Скарлет.

— Да, наистина. Не се тревожи, не търся разправия. Искам да ти предложа една сделка.

Изражението му не се промени. Не каза нищо.

Скарлет се стараеше да говори хладно и делово.

— И аз, и ти знаем, че можеш да ме принудиш да остана в Чарлстън и да ходя на баловете и приемите. И двамата знаем също, че след като ме заведеш там, мога да правя и говоря, каквото си искам, и ти няма как да ме спреш. Аз ти предлагам да остана и да се държа както ти искаш, ако ми помогнеш да получа нещо, което няма нищо общо с теб или с Чарлстън.

Рет седна, извади тънка пура, отряза връхчето й и я запали.

— Слушам — каза той.

Тя му обясни плана си, като ставаше все по-напрегната с всяка следваща дума. Когато свърши, зачака с нетърпение отговора на Рет.

— Възхищавам се на дързостта ти, Скарлет — каза Рет. — Никога не съм се съмнявал, че можеш да се справиш с генерал Шърман и неговата армия, но да се опитваш да надхитриш Римокатолическата църква — това може би не е лъжица за твоята уста.

Той й се смееше, ала това бе дружелюбен смях, даже възторжен. Като че ли и той се беше върнал в първите дни, когато бяха приятели.

— Не се опитвам да надхитрям никого, Рет, просто искам честна сделка, това е всичко.

Рет се засмя.

— Ти? Ти и честна сделка? Разочароваш ме, Скарлет. Да не би да губиш усета си?

— Честна дума! Не знам защо трябва да казваш толкова грозни неща. Знаеш много добре, че не бих се възползувала от Църквата.

Рет се разсмя още по-силно на престорената й обидена праведност.

— Не знам нищо подобно — каза той. — Кажи ми истината, затова ли тепкаш на литургия всяка неделя и дрънкаш броеницата си? През цялото време ли си замисляла това?

— Не, не съм. Не знам защо ми отне толкова време да се сетя. — Скарлет сложи ръка на устата си. Как го правеше Рет? Винаги можеше да я накара да каже повече, отколкото иска. Свали ръката си и го погледна намръщено.

— Е? Ще ми помогнеш ли или не?

— Искам да ти помогна, но не виждам как. А ако майката-игуменка ти откаже? Ще останеш ли до края на Сезона?

— Казах, че ще остана, нали така? Освен това тя няма причина да ми откаже. Ще й предложа много повече, отколкото Уил е в състояние да й изпраща. Ти можеш да използваш влиянието си. Познаваш едва ли не всекиго, би могъл да уредиш нещата.

Рет се усмихна.

— Каква трогателна вяра имаш в мене, Скарлет. Познавам всеки мошеник, корумпиран политик и безчестен търговец на разстояние от хиляда мили оттук, но нямам капка влияние над почтените хора на този свят. Единственото, което мога да направя за тебе, е да ти дам един съвет. Не се опитвай да баламосваш госпожата. Кажи й истината, ако можеш, и се съгласи на всичко, което тя иска. Не се пазари.

— Какъв си мухльо, Рет Бътлър. Само глупакът плаща цената, която му искат. Всъщност манастирът така и така няма нужда от пари. Имат тази огромна сграда и всичките сестри работят без заплата, има свещници от злато и огромни златни кръстове на олтара в параклиса.

— „Макар да говоря с устата на хора и ангели…“ — промърмори Рет през смях.

— Какво, за бога, говориш?

— Просто цитирам.

Рет наложи сериозно изражение на лицето си, но тъмните му очи бяха развеселени.

— Пожелавам ти целия късмет на този свят, Скарлет — каза той. — Считай това за моята благословия.

Той излезе от стаята й запазил самообладание, после се разсмя с искрено удоволствие. Скарлет ще удържи обещанието си, винаги го е правила. С нейна помощ ще замаже скандала; а после остават само две седмици до края на Сезона и тя ще си отиде. Ще се освободи от напрежението, внесено от нея в живота, който той се опитваше да изгради в Чарлстън, и след това можеше спокойно да се върне в Ландинг. Имаше толкова много неща, които искаше да направи в плантацията. Фронталната атака на Скарлет срещу майката-игуменка на манастира на Карийн щеше да бъде добро развлечение, което да го забавлява, докато отново стане господар на живота си.

„Бих заложил на Римокатолическата църква — каза си Рет. — Тя пресмята времето във векове, не в седмици. Но не бих заложил кой знае колко. Щом Скарлет захапе юздите, тя се превръща в могъща сила, която не е за пренебрегване.“ Той дълго се смя тихичко.

 

 

Както бе очаквал Рет, отношенията на Скарлет с майката-игуменка съвсем не бяха прости.

— Тя не казва нито „да“, нито „не“ и дори не ме слушаше, когато се опитвам да й обясня колко разумна е тази продажба! — оплака се Скарлет след първото си посещение в манастира. Както и след второто, третото, петото посещение. Беше объркана и разстроена. Докато тя беснееше, Рет я слушаше внимателно и търпеливо и сдържаше смеха си. Знаеше, че тя няма с кого друг да говори.

Освен това упоритите усилия на Скарлет в атаките й срещу Светата Църква му предлагаха нови забавления почти всеки ден. Тя започна да ходи на литургия сутрин с надеждата, че в манастира ще се чуе за нейната набожност. Посещаваше Карийн толкова често, че научи имената на всички други монахини и на половината ученички. След като цяла седмица получаваше кротки, уклончиви отговори от майката-игуменка, Скарлет бе толкова отчаяна, че дори започна да придружава лелите си на посещенията им у техни приятелки — също възрастни дами католички, изпаднали в затруднено положение.

— Направо си претърках зърната на броеницата, Рет — възкликна тя сърдито. — Как може тази старица да бъде толкова проклета?

— Може би мисли, че това ще спаси душата ти — предположи Рет.

— Дрън-дрън-шикалки! Душата ми си е много добре, благодаря. Само дето ми се повдига от миризмата на тамяна и от всичките тия църковни истории. И изглеждам като вещица, защото никога не мога да се наспя. Наистина ми се иска да нямаше бал абсолютно всяка вечер.

— Глупости. Сенките под очите ти придават одухотворен вид. И вероятно правят огромно впечатление на майката-игуменка.

— О, Рет, какви ужасни неща приказваш! Веднага трябва да ида да си сложа пудра.

Действително недоспиването започваше да личи по лицето на Скарлет. А осуетените й намерения дълбаеха вертикални бръчки между веждите й. Всички в стария Чарлстън коментираха онова, което тълкуваха като някакъв религиозен плам. Скарлет беше нов човек. На приемите и баловете тя бе учтива, но разсеяна. Съблазнителната красавица се бе оттеглила. Вече не приемаше покани да играе вист и преустанови посещенията у дамите, от чиито салони по-рано рядко бе липсвала.

— Нямам нищо против да се почита Бога — каза Сали Брутън един ден. — За Велики пости дори се отказвам от някои неща, които наистина обичам. Но мисля, че Скарлет се увлича. Това действително е прекалено.

Ема Ансън не беше съгласна.

— Увлечение или не, то много я издигна в очите ми. Знаеш ли, мислех, че е глупаво да я покровителствуваш по този начин, Сали. Тя правеше впечатление на невежа и суетна кариеристка на дребно. Сега съм готова да си взема думите назад. Има нещо достойно за възхищение у всеки човек с дълбоки религиозни чувства. Дори и да са папистки.

 

 

През втората седмица от обсадата на Скарлет сряда сутринта беше мрачна, хладна и дъждовна. „Просто не мога да извървя целия път до манастира в този порой — изстена тя, — ще разваля единствените си боти.“ Помисли си с копнеж за някогашния кочияш на Бътлърови, Изикиъл. В двете дъждовни вечери, когато излизаха, той се бе появявал като омагьосания дух от бутилката. „Всички тези чарлстънски преструвки са откачени и отвратителни, но с радост бих се примирила с тях днес, само да можех да пътувам в една хубава и топла суха кола. Но не мога. А трябва да отида, така че няма как.“

— Рано тази сутрин майката-игуменка замина за Джорджия на събор в тамошното училище на ордена — каза монахинята, която й отвори вратата на манастира. Никой не знаел колко ще продължи съборът. Може би един ден или няколко, или седмица и повече.

„Аз нямам седмица и повече — изкрещя Скарлет наум, — не мога да си позволя да изгубя нито ден.“

Повлече се обратно към къщи под дъжда.

— Изхвърли тези проклети боти — нареди тя на Панзи. — И ми извади сухи дрехи.

Панзи беше още по-измокрена от нея. Като кашляше жално, тя закуцука, за да изпълни заповедта. „Заслужава да я набия с камшик“ — каза си Скарлет, но беше по-скоро огорчена, отколкото ядосана.

Следобед дъждът спря. Мис Елинор и Розмари решиха да идат на покупки на Кингстрийт. На Скарлет дори и това не й се правеше. Тя седя в стаята си, потънала в мрачни мисли, докато започна да й се струва, че стените я притискат. После слезе в библиотеката. Може би там щеше да намери Рет и малко съчувствие. Не можеше да говори с никой друг за разочарованието си, защото само той знаеше с какво се занимава.

— Как върви реформацията на Католическата църква? — попита Рет и повдигна едната си вежда.

Тя ядосано му разказа за бягството на майката-игуменка. Той кимаше съчувствено, докато срязваше и палеше тънка пура.

— Ще изляза на верандата да я изпуша — каза той, когато огънчето беше достатъчно разпалено. — Ела навън да се разведриш. Бурята върна лятото — вече е много топло, облаците отминаха навътре в морето.

Слънчевата светлина беше ослепителна след полумрака в трапезарията. Скарлет заслони очи, вдъхна плажната миризма на зеленината в градината и усети соления лъх от пристанището, и тръпчивата мъжественост на дима от пурата. Тя изведнъж болезнено почувствува присъствието на Рет. Бе толкова обезпокоена, че се отдалечи на няколко крачки и когато той заговори, гласът му като че идеше от много далеч.

— Мисля, че училището, което сестрите имат в Джорджия, е в Савана. След Света Сесилия би могла да отидеш там за рождения ден на дядо си. Лелите ти достатъчно те убеждаваха да го направиш. Ако е важен църковен събор, епископът ще бъде там — може би с него ще имаш по-добър късмет.

Скарлет се опита да обмисли предложението на Рет, но не можеше да се съсредоточи. Не и докато той беше толкова близо. Странно, че почувствува такава свенливост, след като напоследък им беше толкова приятно заедно. Облегнат на една от колоните, той спокойно пушеше пурата си.

— Ще видя — каза тя и се втурна вътре, преди да се е разплакала.

„Какво ми става, за бога — мислеше си Скарлет, докато от очите й бликаха сълзи. — Превръщам се в безхарактерна ревла — точно в създанието, което безкрай презирам. И какво толкова, ако ми трябва повече време, за да получа онова, което искам? Ще имам Тара… а и Рет, ако ще да ми трябват сто години.“