Винаги ми е бил интересн факта, че „Отнесени от вихъра“ има един автор, а „Скарлет“ — друг. Почти не се намира разлика в стиловете на писане и мисля, че Александра Рипли се е справила много добре с продължението, защото според мен такава забележителна история, заслужава и подобаващ финал.
И аз мислех така преди около десет години, когато я прочетох за пръв път. Сега я препрочитам и съм ужасно разочарована. Прилича ми на обикновен fanfic, вярно, написана от човек, който може да пише, но диалозите, динамиката и описанията са сведени до стандартен любовен роман, като стотиците в този сайт например. „Отнесени от вихъра“ е нещо съвсем различно. Като фен на Рет и Скарлет, и на мен би ми се искало след последната страница на „Отнесените“ двамата отново да се съберат, но логически, предвид развитието на характерите, това е невъзможно. На практика Рипли, при цялото си усърдие и добри намерения, просто изпълнява the wishful thinking на феновете. Нелогично и абсурдно въпреки цялата красота на езика и първоначалното желание. Главните герои са като кукли,подбутвани в желаната сюжетна рамка, без развитие или даже в противоречие с образите им в оригиналния роман.
Ако се разглежда като самостойна книга не е толкова зле. До оригинала, и като негово продължение — не става. Не може и да бъде иначе, защото „Отнесените“ е абсолютно self-contained и може да подлежи на други погледи и интерпретации (например „The Wind Done Gone“ на Alice Randall), но не и продължения.
Възхищавам се на мотивацията на Ал. Рипли, която я е накарала да препише на ръка десетки страници от Gone with the Wind (по нейни собствени думи), за да усети по-добре стила на Мичъл. Въпреки всичко — за мен тази книга остава добре написан fan fiction. Препоръчвам поредиците/книгите и „Чарлстън“ и „Ню Орлийнс“. Писателските и качества проличават много по-ясно, когато не се стреми да оцвети завършен паметник.
Общо взето в оригиналния роман също има несъвпадения, тъй като не е възможно един изявен егоист да обича истински някой друг, освен себе си. Освен това авторката твърди, че Рет обича Скарлет, но как е възможно да обичаш някого, когото презираш, особено ако той притежава част от качествата, които мразиш у себе си. А ако наистина го обичаш, как е възможно да го нараняваш толкова съзнателно, а също така да жертваш неговото благосъстояние в името на собствната си суета и удобство. Същото се отнася и за Скарлет, чиято любов може да се опише с една дума, мазохизъм
Аз лично смятам, че „Скарлет“ е един шедьовър. Намирам продълженито много логично и страхотни ми харесва РАЗВИТИЕТО на персонажите. Според мен в „Скарлет“ и двамата с Рет израстват и преживяват много. В края на " Отнесени от вихъра" те наистина не могат да се съберат, но в „Скарлет“ събирането им е напълно логично и естествено. Натрупали опит и оценили човека до себе си, просто е неминуемо да се съберат. Просто незнам как бих живяла без " Скарлет"! Приятно ми беше да прочета и „Рет и Скарлет“- книга която доразвива страничните сюжетни линии и е малко повече от името на Рет. Препоръчвам я, ако някой може да си я намери!
С удоволствие бих прочела „Рет и Скарлет“ на Макейг, Доналд.Търся я безуспешно от дълго време.Има ли някакъв шанс да се добави в библиотеката?
Подкрепям мнението на Ники. Според мен книгата е с нива под оригинала. Липсват ѝ мащабността, историчността и дълбокият психологизъм на „Отнесени от вихъра“. Някои моменти (например раждането на Кет) са откровено фантазьорски, а финалът е ужасно сладникав. Съжалявам, че я четох.
будкава. Липсва и историчност, героите са вкарвани в шаблони.
Браво, Ники, с теб съм…поддържам всяка дума от мнението ти…
Разликата между тази книга и „Отнесени от вихъра“ е от земята до небето.
Там акцентът падаше върху промените на обществото по време и след една война и вписващите се (или неуспяването да се впишат) в него главни герои. Промените в съзнанието на човек, изгубил абсолютно всичко, освен разума си и няколко декара земя. Специфичната връзка, между хората, преживели една подобна катастрофа. Ако щете, дори и еманципацията.(Все пак главната героиня успя да стане стабилен предприемач)
Тук имаме просто един стандартен любовен роман. Добре написан, но в крайна сметка нищо особено.
Страхотно уважавам това мнение!
Това е един интересен любовен роман, но в никакъв случай не е продължение на „Отнесени от вихъра“. Колкото и да се опитват да измислят нещо заради неясния финал на книгата, еми не им се получава. Прочетох „Скарлет“ преди „Отнесени от вихъра“ и много ми хареса, но след като прочетох оригинала продължението започна да ми се струва адски наивно. Наистина има ли някой над 15 години, който смята, че нещата са се развили по този начин? За мен главните герои вечно ще се разминават и като се има в предвид характерите им никога не ще има щастлив край за съжаление.
Стила на авторката е толкова смешен и елементарен, че избива на идиотщина. Няма нищо общо със стила на Маргарет Мичъл и който намира, че си приличат явно не е чел много книги през живота си.
Рипли се е опитала да пресъздаде характерите на Скарлет и Рет, но се получила някаква пошла имитация.
Колкото до цялостната история, книгата се нарежда до милионите сладникави булевардни романчета и определено няма място до силно произведение като „Отнесени от вихъра“.
Пълна подигравка с „Отнесени от вихъра“! Главната героиня няма нищо общо със Скарлет О’ Хара.
На моменти Рипли напълно забравя, че Скарлет има две деца от предишните си бракове. Както и дребничкият факт, че по принцип не иска да има други. И изведнъж решава, че много иска дете и ще бъде много щастлива да има дете. А Уейд и Ела какво са? Понита ли?
Цялата книга е разтягане на локуми и пълни фантасмагории. Особено това с раждането на Кет и Старейшината на рода О’ Хара. Абсолютни глупости!
Била преписвала не знам колко си страници от „Отнесени от вихъра“, за да уловила стила на Маргарет Мичъл. Бухахаххаха…Това изавращение, ако има общо със стила на Мичъл, аз съм Бионсе!
Съжалявам, че си изгубих времето с тая пародия!
Това не е продължение на книгата, това е жалък бутафорен опит за имитация на едно брилянтно написано произведение. Маргарет М. е дала най-доброто сравнение, макар и в друг контекст- сиво врабче опитващо се да мине за рядка птица.
„Отнесени от вихъра“ четох, когато бях 10-ти клас и то на един дъх, както се казва. И ми хареса точно това — че е не е някакъв лигав любовен роман, а обхваща нещо далеч по-голямо. С две думи — стойностна книга, от тези, които всеки трябва да прочете през живота си. И в Скарлет и Рет харесах и продължавам да харесвам факта, че не са идеализирани образи, не са някоя сладникаво-романтична (да не кажа лигава) двойка, каквито ни пробутват и от книги, и от филми, и от сериали. Даже изгледах и филма от 1939г. и за мое учудване ми хареса, най-вече защото четейки романа, си представях Скарлет точно като Вивиан Лий и очакванията ми се оправдаха. НО не мога да кажа същото за това нещо, дето го наричат „продължение“. Зачетох точно няколко страници, поразлистих малко напред и дотам беше. Стилът и няма нищо общо с този на Мичъл, книгата акцентира на някаква лигава любовна история, която дори няма как да съществува. Не знам как е възможно Рипли да е чела романа 6 пъти и да не е разбрала, че такава блудкава любов между Рет и Скарлет не може да има, защото техните образи са много различни от това, в което тя иска да ги превърне в книгата си. Не съм чела произведения на въпросната авторка и не мога да бъда на 100 процента обективна и компетентна, но, ако не можеш да създадеш сам собствена творба, която да добие популярност, не се подигравай с една от най-великите книги правени някога. Нелепо е. Историята на Скарлет и Рет свършва с края на „Отнесени от вихъра“. Всичко друго е изсмукване от пръстите, печалба на чужд гръб и чужд талант. И кой казва, че всичко трябва да има хепи енд?!?! Странно ми е, че има хора, фенове на „Отнесени от вихъра“, които същевременно харесват и „Скарлет“. Някак взаимоизключващо е…
Радвам се, че Рет и Скарлет са отново заедно след толкова години лутане между различните препядствия. Само да отбележа, че ми се стори почти фантастично появата на Рет в Балихара накрая след тяхната среща на конните състезания, където той беше доста пиян. Според мен финалът беше много припрян спрямо всички други лежерни случки.
Харесва ми продължението! ИПитвам наслада след като прочетох поредиците Скарлет!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.