Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

95.
ТОШИО

— И двата люка са заключени отвътре. — Тошио се задъхваше, когато се върна в скривалището. — Май ще направим така, както ти каза.

Чарлз Дарт кимна и го заведе при спомагателните двигатели на кърмата на малкия космически кораб.

Два пъти се бяха крили, като се покатерваха на високи дървета, когато патрулиращите Стеноси минаваха отдолу. Изглежда на лудите делфини не им беше хрумнало да потърсят горе своите жертви. Но Тошио знаеше, че щяха да са мъртви, ако успееха да ги хванат на открито.

Чарли отмести задния капак на сервизното помещение между двигателите.

— Промъкнах се, като пропълзях между резервоарите, ей там, докато стигнах отвора в онази преграда — посочи той. Тошио надникна в лабиринта от тръби.

Учуден, той погледна обратно към Дарт.

— Нищо чудно, че не са очаквали пътник без билет. Така ли влезе в оръжейния склад? Като се катери през канали, където нито един човек не може да мине?

Планетологът кимна.

— Мисля, че няма да можеш да влезеш заедно с мен. Това означава, че трябва да извадя малките създания сам, нали така?

Тошио кимна.

— Мисля, че са по посока на трюма. Ето ти компютъра-преводач.

Той му подаде транслатора. Приличаше на голям ме-дальон, който виси на ланец. Всички неошимпанзета познаваха транслаторите, защото имаха проблеми с говоренето до 3-годишна възраст. Чарли го преметна на шия. Започна да се катери в малкия отвор, но спря и измери с поглед момчето.

— Кажи ми нещо, Тошио. Представи си, че това е един от онези „зоологически“ кораби от 20-ти век и това са група първобитни шимпанзета в трюма на кораба — или каквото са използвали за превоз тогава — на път от Африка за някоя лаборатория или цирк. Ще имаш ли смелостта да ги спасиш?

Тошио сви рамене.

— Честно казано, не знам, Чарли. Иска ми се да мисля, че бих го сторил. Но наистина не знам как щях да постъпя.

Неошимпанзето и човекът се гледаха дълго време, после то измърмори:

— Добре, ти пази задната част.

Получи пожелание за успех от Тошио и започна да се спуска към механичния лабиринт. Тошио приклекна под спомагателните двигатели и се заслуша в посоката на гората. Докато Чарли всячески се опитваше да свали вътрешния капак, се вдигна, както му се стори, ужасна врява. След това — тишина.

Тошио се шмугна в гората, за да направи внимателен оглед на най-близкия участък.

Предположи от грохота по посока на селцето на кикуите, че Стеносите се развличат като разрушават всичко по пътя си. Надяваше се, че никой от малките местни не се е върнал, за да ги види с очите си или — още по-лошо — да бъде заловен от насилниците.

Той се върна при спомагателния кораб и погледна часовника си. 17 минути до избухването на бомбата. Нямаше никакво време.

Стигна до ремонтната зона и няколко минути развива някои от клапите, като разбиваше пломбите им. Разбира се, Таката-Джим въобще нямаше нужда от спомагателните двигатели. Ако наистина беше презаредил, можеше да излети само чрез гравитационните. Ако повредеха командния пулт, това щеше да намали аеродинамичната стабилност на кораба, но дори този ефект щеше да е малък. Кораби като този бяха направени устойчиви.

Той спря и се заслуша. Вилнеенето в гората отново идваше насам. Делфините се връщаха.

— Побързай, Чарли! — Той провери дали бластерът му бе на мястото си; не беше сигурен, че може да се прицели толкова добре, че да улучи уязвимите места, където делфините не бяха защитени от металните корпуси на паяците.

— Хайде!

Поредица малки, мокри, пляскащи звуци се разнесоха от кухината. Периодични писукания отекваха от тесните пространства и след това той видя чифт широко изкривени навън, подобни на зелени перки ръце.

Те бяха последвани от главата на доста уплашен кикуи. Аборигенът се промуши през вътрешните стени и пропълзя през лабиринта от тръби, докато не се озова в ръцете на Тошио.

Той трябваше да пусне стреснатото същество и да го постави на земята, за да се пресегне за следващото. Малките кикуи вдигаха ужасен шум, писукайки тъжно.

Накрая и четирите бяха навън. Тошио погледна вътре и видя, че Чарлз Дарт се опитва да отмести вътрешната стена.

— Не го прави! — изсъска Тошио.

— Трябва. Таката-Джим ще забележи промяната в налягането на своето стъкло. Късмет е, че още не го е забелязал!

— Хайде! Те са… — Той чу рева на моторите на паяците, съпроводен от пукот от трошене на растителност.

— Те са тук. Ще ги отклоня от теб. Успех, Чарли!

— Чакай!

Тошио пропълзя няколко метра в храстите, така че да не разберат откъде идва. След това се изправи и побягна.

Там! Там!

Китоловец!

Рибар на Ики!

Преследвач на риби!

Там! Убивай! Там!

Стеносите крещяха от много близо. Тошио се хвърли зад едно дърво, когато сини смъртоносни изстрели засвистяха над главата му. Кикуите запищяха и се пръснаха в гората.

Тошио се претърколи, стъпи на крака и забяга, опитвайки се да оставя дървото между себе си и преследвачите.

Чуваше звуци от ляво и дясно, докато делфините се цвижеха бързо, за да го обградят. Той се опитваше да достигне скалите на брега, преди кръгът да се затвори, но водолазният костюм му пречеше.